Определение № 174 от 16.09.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 303/2021
- Вид
- Определение № 174
- Подписан
- 16.09.2021
- В сила
- 16.09.2021
- Състав
- Румяна Панталеева, Георги Николов Грънчев, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.4, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174 гр. Варна , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Георги Н. Грънчев
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600303 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.2, вр.чл.341 и сл. от НПК.
Предмет на проверка е определение № 260049/13.08.2021 г., постановено след влизане в сила на присъдата по НОХД 1462/18 г. на Окръжен съд Варна, с което съдът се е произнесъл служебно по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.1 от НПК относно вещ, приета за собственост на осъденото лице В.С. – мобилен телефон, представляващ веществено доказателство по делото, като е постановил същият да бъде отнет в полза на държавата и унищожен.
Срещу определението е постъпила частна въззивна жалба, подадена чрез процесуален представител на С., с която се иска неговата отмяна и разпореждане за връщане на вещественото доказателство.
Жалбата е неоснователна.
Както правилно е констатирал окръжният съд, макар и да не се е обосновал фактически и правно, вещта е послужила за извършване на престъплението, и противното становище на защитата, изразено също само декларативно в частната въззивна жалба, не може да бъде споделено.
1
С окончателния съдебен акт В.С. е бил признат за виновен в престъпно съучастие при извършването на опит за грабеж, под формата на подбудителство и помагачество, като в мотивите е отбелязана решаващата му роля при възникване и утвърждаване на престъпния умисъл. Сред обвинителните факти, възприети от инстанциите по същество съгласно признанието на осъдения в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, е воденето на разговори по телефона между него и другите двама съучастници, в дните преди и на инкриминираната дата, при които те са координирали действията си в изпълнение на общото престъпно намерение, респ. взетото престъпно решение. Доколкото същността на обвинението и осъждането срещу С. се основават на реализираното през тези дни интелектуално и физическо помагачество, предхождано от подбудителската дейност, които са се осъществявали именно благодарение и на поддържаната активна и редовна мобилна комуникация, тъй като са живеели в различни градове, следва да се приеме, че вещественото доказателство мобилен телефон е имало значението на вещ, послужила при извършеното лично от него и инкриминирано умишлено престъпление, по смисъла на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, при което решението за отнемането му в полза на държавата е било правилно.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260049/13.08.2021 г., постановено по НОХД 1462/18 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2