Решение № 309 от 30.11.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Сандански, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231250100093 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№93/2023г. по описа на Районен съдСандански е образувано по искова молба на В. Й. Л., ЕГН **********, гр.С., ж.к.С. №**, вх.*. ет.*, ап.**, против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548 /правоприемник на „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287/, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап. Офис 73Г, представлявано от управителя Свилен Петков Петков, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за кредит „Violeta”с №******** от **.**.*****г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.2, чл.1, ал.4, чл.3, ал.4 и чл.4, ал.1, т.2.2, т.2.3 и т.4 от договора.

В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника „Вива кредит“ АД срещу ищцата В. Й. Л. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240 във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 1 168.76 лв. – главница по Договор за паричен заем „*******” от **.**.****г.; 194.79 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.10.2022г. /изтичане срока на договора/ до 10.06.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на **.**.****г. между В. Й. Л. в качеството й на заемополучател и „Вива кредит“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за кредит „******.”№******, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 400 лв., при ГЛП 15%, дневен лихвен процент 0.042%, ГПР 49.32% и срок за погасяване 1 година.

1

Твърди се, че съгласно условията на сключения договор, към размера на месечната погасителна вноска, включваща дължимите главница и лихва, се включвали и допълнителни такси, какво следва:

- В чл.1, ал.2 било уговорено, че кредитополучателят ще ползва допълнителен пакет услуги по вид и цена, описани в Приложение /Тарифа за допълнителен пакет услуги – Vip обслужване по продукт „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие/.

-В чл.1, ал.4 била уговорена т.нар. „такса удовлетвореност“, която при всяко плащане, извършено от кредитополучателя, била в размер от 0 до 5% от размера на кредитния лимит.

-В чл.3, ал.4 било уговорено, че към общото задължение на кредитополучателя се включвали освен главница, договорна лихва и „такса ангажимент за фиксиран лихвен процент“, още и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на просрочени задължения.

-В чл.4, ал.1, т.2.2., т.2.3. и т.4 била уговорена т.нар. „такса ангажимент“ в размер на 0.07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която такса се начислявала ежедневно.

Твърди се, че процесният договор за кредит е нищожен поради: неспазване на предвидената в закона форма; на ищцата не било предоставено копие от договора и погасителния план; липсвал погасителен план с разбивка на всяка погасителна вноска и падежна дата; договорът не бил написан по ясен и разбираем начин, на шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – за всяка от страните; в договора не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание – ГПР, който бил посочен само като процент, без да са описани неговите компоненти и методиката за формирането му; в договора ГПР бил погрешно посочен и не съответствал на действителния му размер, към който следвало да се прибавят уговорените такси и разходи /в т.ч. за допълнителен пакет услуги – Vip обслужване по продукт „******“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, такса ангажимент, такса удовлетвореност, неустойки, лихви за забава и разходи за събиране на вземания/. Според ищцата с прибавянето им ГПР ставал в пъти по-висок от посочения в договора и надвишавал максимално установения праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора не бил посочен размера на договорната лихва.

Твърди се, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Сочи се, че грешното посочване на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което водило до недействителност на целия договор.

Навежда се довод, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Твърди се нищожност на клаузите на чл.1, ал.2, чл.1, ал.4, чл.3, ал.4 и чл.4, ал.1, т.2.2, т.2.3 и т.4 от договора на основание: заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗЗП; накърняване на добрите нрави; неравноправен характер; въвеждане на потребителя в заблуждение.

Сочи се, че по договора ищцата е извършила плащания в общ размер от 1 450 лв.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да обяви 2 нищожността на Договор за кредит „******”№****** от **.**.****г., а в условията на евентуалност – в случай, че предявеният главен иск не бъде уважен, да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл.1, ал.2, чл.1, ал.4, чл.3, ал.4 и чл.4, ал.1, т.2.2, т.2.3 и т.4 от Договор за кредит „******”№******от **.**.*****г., поради противоречие със закона /ЗЗП и ЗПК/, евентуално заобикаляне на закона /ЗПК/, евентуално накърняване на добрите нрави.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Вива кредит“ АД твърди, че по сключения между страните на **.**.****г. Договор за кредит „*******”, кредитът в размер на 1400 лв. е усвоен еднократно от кредитополучателя на 19.10.2021г. На кредитополучателя бил предоставен СЕФ, като последният е декларирал, че е избрал доброволно да ползва допълнителен пакет услуги – Vip обслужване и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, за което му е предоставена Тарифа. Твърди се, че договорът не е типов или сключен при общи условия, а е сключен при индивидуални условия.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2.2. и т.2.3 от договора, кредиторът се е задължил да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, за което кредитополучателят се е задължил да плаща такса в размер на 0.07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като таксата се начислява ежедневно върху усвоената главница и се дължи в края на всеки тридесетдневен период за плащане на текущо задължение по кредита. Сочи се, че посочената такса не се дължи, ако кредитополучателят върне усвоената главница в рамките на 10 дни от нейното усвояване, или се откаже от договора в 14-дневен срок, с което интересите на кредитополучателя били защитени. В случая обаче длъжникът не се бил възползвал от тези възможности и е решил да ползва кредита и да изплати начислената му такса.

Твърди се, че ангажиментът на кредитора да не променя фиксирания лихвен процент по кредита представлява допълнителна услуга и е условие за отпускане на заема, поради което попада в обхвата на понятието общи разходи и цената на услугата била включена в ГПР. Ответникът намира, че тази допълнителна услуга не попада под ограничението на чл.10а, ал.2 от ЗПК и отговаря на изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК, като кредитополучателят е бил запознат с тази такса и се е съгласил с нея. Според ответника, оспорването на условията на договора, с който ищцата се била съгласила, било израз на недобросъвестност и злоупотреба с право от нейна страна.

На следващо място се твърди, че в чл.20, ал.4 от договора е предвидено, че при забава на плащането на текущо задължение, потребителят дължи заплащането на разходи за действия по събиране на задълженията в размер съгласно Тарифата. Твърди се, че в Тарифата действията, за които таксата се дължи, са конкретно посочени – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, изпращане на електронни съобщения за събиране на просрочени задължения. Сочи се, че таксата се дължи за реално извършвани разходи, начислява се еднократно за целия срок на договора с оглед ангажиране дейността на външно лице или служител на дружеството-кредитор, който осъществява и администрира дейността по събиране на просрочените задължения. Настоява се, че тази такса, с която предварително се уговаряли разноските по извънсъдебно 3 събиране на вземанията, вкл. като абсолютни суми, нямала за цел да прикрие обезщетение за вреди от забава и не противоречи на чл.33 от ЗПК, същата не представлявала такса по усвояване и управление на кредита и била изцяло в интерес на кредитополучателя.

По отношение на договорената в чл.1, ал.2 от договора „такса удовлетвореност“ в отговора се сочи, че се касае за такса по пакет, избран доброволно от клиента преди кандидатстване по кредита, като нейното заплащане зависи изцяло от волята и степента на удовлетвореност на клиента от бързината и качеството на финансовата услуга. Таксата не била сключена в текущото задължение, нито в общото задължение, тъй като нейното заплащане било едно несигурно, зависещо изцяло от кредитополучателя действие с незадължителен, доброволен характер.

Според ответното дружество след като ищцата в детайли цитирала договора, то това недвусмислено показвало, че й е предоставено копие от договора и е запозната с него. По доводите на ищцата, сочи, че компонентите на ГПР били описани в чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от договора; ГЛП в размер на 15% бил посочен в чл.4, ал.2 и ал.3 от договора.

Твърди се, че СЕФ се предоставял на клиента електронно с всички останали документи по кредита и самия договор за кредит, който се подписвал от него с получен смс код.

Не оспорва, че на длъжника не е предоставен погасителен план, но настоява, че необходимите реквизити на погасителния план, посочени в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК се съдържали в клаузите на самия договор /в чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.3, ал.2 от договора/, в които се съдържала информация за размера на кредита и възможността за изцяло или частично усвояване, броя на погасителните вноски във връзка със срока на договора от 12 месеца; периодичността на погасителните вноски/текущите задължения и датите на плащането им. Освен това, в случая се касаело за продукт, който се различавал от стандартните продукти с конкретно посочени погасителни анюитетни вноски, и който бил създаден, за да удовлетвори желанията, възможностите и нуждите на кредитополучателя. Счита, че не е нужно погасителният план да съдържа разбивка на погасителните вноски по главница, лихви и разходи. Още повече, че в настоящия случай главницата не се дължала с плащането на всяко текущо задължение, а в края на периода на договора.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

В насрещната искова молба ищецът „Вива кредит“ АД /ответник по първоначалния иск/ твърди, че на 19.10.2021г. между страните е сключен Договор за кредит „******” под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит от 1400 лв., който е усвоен от ищцата еднократно.

С подписване на договора кредитополучателят се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата. На кредитополучателя бил предоставен СЕФ, като същият е декларирал, че е избрал доброволно да ползва допълнителен пакет услуги – Vip обслужване и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, за което му е предоставена Тарифа. Твърди се, че договорът не е типов или сключен при общи условия, а е сключен при индивидуални условия.

4

Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 19.10.2022г. По договора вноските не били анюитетни, а главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен гратисен период без никакво оскъпяване, съгласно чл.4, ал.1, т.3 от Договора.