Решение № 47 от 18.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Русе, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20264500600016 по описа за 2026 година Производството е по чл.341, ал.1, във връзка с глава двадесет и първа от НПК.

Образувано въз основа на въззивна жалба от осъдения М. М.

Б. (подадена чрез защитник – адв.Е. М. – АК – Русе), против Определение № 743/25.11.2025г., постановено по ЧНД № 16/26г. по описа на Районен съд – Русе, с което в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр с чл.25 от НК е извършено групиране на съответни наказания по част от влезли в сила съдебни актове срещу осъдения, в това число е приложен и института по чл.24 от НК.

Жалбата атакува именно последната част от постановеното определение, като се развиват съображения за неправилност на приложението на чл.24 от НК относно общото наказание. Прави се искане за отмяна на определението в тази му част.

В съдебно заседание, представителя на Окръжна прокуратура – Русе заявява неоснователност на въззивната жалба и предлага акатуваното 1 определение да бъде потвърдено в цялост.

Защитника на осъдения, както и последния, поддържат жалбата и искането за отмяна на определението в посочената по-горе, част.

Съдът, след проверка на определението по основанията, посоче‐ ни в жалбата и изцяло служебно на основание чл.341, ал.1, вр. с чл.314, ал.1 от НПК, констатира, че същата е основателна. С атакуваното определение, след като било определено общо наказание – три години лишаване от свобода (от отделно наложените наказания по два съдебни акта, постановени срещу Б. – споразумение по НОХД 931/2024г. по описа на Районен съд – Русе и присъда по НОХД № 2120/2024г. по описа на Районен съд – Русе), съдът мотивирайки се констатацията за „изключително упорита престъпна дейност на осъдения“ приложил чл.24 от НК, като увеличил общото наказание на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (междувременно в противоречие с изискванията за хронологичност при определяне на крайният размер на наказанието, което следва осъдения да изтърпи, според постановеното, определил режим за изтърпяване (строг), преди приложението на чл.24 от НК – по отношение на общото наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено по реда на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК.

Независимо от това, посоченото не довело до степен на незаконосъобразност на проверявания акт, каквато да обуславя оценката за допуснато нарушение на материалния закон, налагаща неговата отмяна. Същественото е, че за да приложи института по чл.24 от НК, първата инстанция очевидно се базирала на цялостната престъпна деятелност на осъдения Б. (която по разположение във времето и бройност на деяния и осъждания действително обективира изключителност в укорим наказателноправен смисъл), който подход обаче е недопустим. След като общото наказание в случая било формирано от само последните две отделно наложени такива, преценката за необходимост или не, за приложение възможността по чл.24 от НК е допустимо да се простре само със съобразяване и оценка на само тази част от престъпната деятелност на лицето. Ограничавайки се в тези рамки, контролната инстанция не намира основание за приложение института по чл.24 от НК за формираното общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като счита същото (по вид и размер) за достатъчно с оглед следващото за обществената опасност на дееца и извършените деяния, имащи значение за съвкупността 2 така, че да се повлияе в достатъчна степен за поправянето и превъзпитаването му, а и за този именно период от време да бъде препятстван да извършва евентуално други престъпления. В тази насока преценява, че деянията, наказанията по които формират общото такова съгласно постановеното с атакуваното определение извън приложението на чл.24 от НК, не бележат повисока обществена опасност като съдържание, съответно и на извършителя, в сравнение с типичните от този вид – касае се за продължавани престъпления, обусловени от по две деяния, на вещи на сравнително ниска стойност (особено първото по хронология), под минималната работна заплата състоящи се от по две деяния, съответно – типични прояви за извършвани кражби в условията на опасен рецидив.

Предвид изложеното, атакуваното определение в частта му постановяваща увеличаване на общото наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по реда на чл.24 от НК следва да бъде отменено. С оглед яснота за наказанието, което следва да бъде изпълнявано по отношение на осъд. Б. в резултат провежданото производство по групиране – законосъобразно постановеното общо наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и съобразно факта, че било постановено ефективно изтърпяване на отделните, които го формират, по аргумент на противното от правилото по чл.25, ал.4 от НК, следва да се постанови общото наказание да бъде изтърпяно от осъд.Б. ефективно – при първоначален строг режим (хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС)=

При липса на други основания за изменение, както и основание за отмяна на определението и съобразно гореизложеното, на основание чл.341, ал.1, вр. с чл.337, ал.1, т.1 и чл.306, ал.3 от НПК, окръжният съд, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 743/25.11.2025г., постановено по ЧНД № 16/26г. по описа на Районен съд – Русе, В ЧАСТТА по приложението на чл.24 от НК, като

ОТМЕНЯ постановеното увеличаване на общото наказание на четири години лишаване от свобода.

3

ПОСТАНОВЯВА общото наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да се изтърпи от осъдения М. М. Б. ефективно – при първоначален строг режим.

ПОТВЪРЖДАВА същото определение в останалата му част.

Решението не подлежи на касационен контрол

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4