Решение № 6577 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6577 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100510614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ срещу решение № 9833/23.05.2024 г. по гр.д. № 8383/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗАД „А.И.“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 2321,09 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреда на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 13.10.2012 г. в гр. Пловдив по вина на водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“.

Жалбоподателят - ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“, твърди, че решението е неправилно.

Твърди, че по делото не е доказано изцяло виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******. Счита, че присъдената сума следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по 1 производството.

Ответникът по жалбата – ЗАД „А.И.“ АД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.И.“ АД с иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждането на ответника ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 2321,09 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2023 г., до погасяването, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2022 г.

Ищецът – ЗАД „А.И.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 13.10.2022 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4580,17 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл.

411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, т.е. сумата в общ размер на 4595,17 лв. Твърди, че ответникът е заплатил част от дължимата сума, а именно – 2274,08 лв., поради което претендира непогасената част от дължимото регресно вземане – 2321,09 лв., ведно със законната лихва.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило 2 застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е било застраховано по застраховка „Каско“ при ЗАД „А.И.“ АД.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 13.10.2022 г., на 13.10.2022 г., около 10,30 часа, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* се е движил в гр. Пловдив по бул. „6-ти Септември“, като на кръстовището с бул. „Цариградски шосе“ водачът на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което е реализирано ПТП с навлезлия на кръстовището лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, преминаващ през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Видимите щети по двете МПС са, както следва: по отношение на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* – щети по предна лява част на автомобила, както и щети по преден ляв калник; по отношение на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* – лява странична част на автомобила.

Протоколът е подписан от участниците в ПТП, като в същия е посочено, че водачът на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* няма вина за ПТП.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗАД „А.И.“ АД и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 13.10.2022 г. ПТП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – И.С.С. и И.Г.Ю. – водачи на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания в двустранни констативен протокол механизъм на ПТП. Съгласно показанията на свидетеля С. – водач на МПС марка „Ситроен Берлинго“, същият е навлязъл в кръстовището на бул. „6-ти Септември“ и бул. „Цариградски шосе“ в гр. Пловдив на зелен сигнал на светофарната уредба, като е бил ударен от лек автомобил „Ауди А6“, който е преминал през кръстовището на червен сигнал.

С оглед показанията на свидетеля С., съставения двустранен констативен протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 13.10.2022 г., около 10,30 часа, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* се е движил 3 в гр. Пловдив по бул. „6-ти Септември“, като на кръстовището с бул. „Цариградски шосе“ водачът на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което е реализирано ПТП с навлезлия на кръстовището лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, преминаващ през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ю. в частта, в която сочи, че водачът на другия автомобил е преминал на червен сигнал на светофара, тъй като свидетелят Ю. не е възприел сигнала на светофара, отнасящ се за другото МПС, участвало в ПТП, а освен това показанията му в тази част не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства. Точно обратното, съгласно двустранния констативен протокол за ПТП, подписан от двамата свидетели, и показанията на другия водач на МПС – свидетеля С., се установява, че лек автомобил „Ауди А6“ с рег.

№ ******* е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* – на зелен такъв.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, тъй като същият е преминал с управлявания от него автомобил през кръстовище, регулирано със светофар, на червен сигнал на светофарната уредба. Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, тъй като не се доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******. В тази връзка, както беше посочено, съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Ю. в частта, в която същият сочи, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, което е причина за ПТП, тъй като показанията на свидетеля Ю. не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства и противоречат на отразеното в двустранни констативен протокол за ПТП, подписан от свидетеля Ю..

Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 4580,17 лв., а, видно от регресна покана, получена от ответника на 26.01.2023 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за определяне на застрахователното обезщетение, в резултат на което ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 2274,08 лв.

Следователно, обстоятелствата, включени предявения от ищеца иск, се явяват доказани. във фактическия състав на

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното 4 обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, неоспорена от страните, стойността, необходима за възстановяване на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 4580,17 лв. Доколкото заплатеното застрахователно обезщетение е в размер на посочената сума, то дължимото регресно вземане е в размер на 4595,17 лв. (стойността на вредите с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв.).

Следователно, непогасената част от дължимото регресно вземане възлиза на сумата в размер на 2321,09 лв. – разликата между дължимото обезщетение – 4595,17 лв., и заплатеното от ответника преди подаване на исковата молба – 2274,08 лв. Ето защо, обжалваното решение по иска с правно основание чл. 411 КЗ се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9833/23.05.2024 г. по гр.д. № 8383/2023 г. по описа на СРС, 57 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5