Решение № 115 от 24.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600044 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК с оглед разпоредбата на чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения Д. М. Ж. с ЕГН **********, подадена чрез неговия служебен защитник адвокат Веселин Анестиев от Адвокатска колегия – Бургас (БАК), срещу Определение № 319 от 23.12.2024 г. на Районен съд – Несебър, постановено по ЧНД № 806/2024 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт на осъдения Д. Ж. е определено едно общо наказание по НОХД № № 576/2024 г. и 801/2024 г. – и двете по описа на Районен съд - гр.Несебър, в размер на дванадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„Б“ от ЗИНЗС да се търпи при първоначален строг режим.

Със същото определение първоинстанционният съд, на основание чл. 24 1 от НК, е завишил определеното общо наказание с шест месеца и е постановил осъденият Д. Ж. да търпи така определеното му и завишено общо наказание в размер на осемнадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С обжалваното определение съдът е приспаднал от определеното и увеличено общо наказание от осемнадесет месеца лишаване от свобода времето, през което осъденият Д. Ж. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 576/2024 г. на РС – Несебър и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 801/2024 г. на РС – Несебър.

Жалбоподателят-осъден Д. Ж. е недоволен от постановения първоинстанционен съдебен акт като го намира за неправилен в частта му, касаеща приложението на чл. 24 от НК. Твърди, че извършеното от районния съд увеличение на определеното общо наказание, се явява несправедливо, тъй като не съответства на действителната обществена опасност на престъпленията, за които е осъден. Изразява становище, че прилагането на чл.

24 от НК няма да спомогне за осъществяване целите на чл. 36 от НК и постигането на конкретни резултати по отношение на специалната и генерална превенция. Иска изменение на обжалваното първоинстанционно определение чрез отмяна на частта му, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Смята приложението на чл. 24 НК не само за обосновано, но и за наложително, като се аргументира с многократните осъждания на Ж. за умишлени престъпления против личността – някои от които и в условията на домашно насилие, които според прокурора сочели за високата степен на обществена опасност на осъдения и липсата на постигнат, въпреки досега наложените му наказания, възпиращ и превъзпитателен ефект. Предлага обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият се явява лично и поддържа жалбата си. Споделя, че с пострадалата И. Г., с която живее на семейни начала, са възстановили и подобрили отношенията си, като дори чака второ дете от нея. Твърди, че тя му идва и на свиждане в затвора.

Защитникът на осъдения моли въззивния съд да уважи въззивната жалба 2 на основанията, посочени в нея. Моли за снизходителност, като изразява становище, че не са налице основания за приложението на чл. 24 от НК.

Според него увеличаването на общото наказание няма да доведе до търсения възпиращ и превъзпитателен ефект, поради което моли за отмяна на обжалваното определение в частта му относно приложението на чл. 24 от НК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, и направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от страна, притежаваща легитимен правен интерес да иска въззивна проверка на невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, с който се приключва проведено пред районния съд съдебно наказателно производство. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството по ЧНД № 806/2024 г. на Районен съд – Несебър е било образувано по повод предложение на Районна прокуратура – Бургас за определяне на общо наказание при условията на чл. чл. 23-25 от НК по отношение влезли в сила присъди, постановени спрямо осъдения Д. М. Ж. с ЕГН **********.

От приложената по делото справка за съдимостта на осъдения Ж. се установява, че същият е многократно осъждан за различни по вид умишлени престъпления от общ характер, за които е бил наказван с различни наказания, включително и с лишаване от свобода, търпени ефективно. Посочените в предложението на прокуратурата присъди са следните:

Със споразумение от 22.11.2024 г. по НОХД № 576/2024 г. по описа на РС – Несебър, за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено на 20.05.2024 г., на осъдения Д. Ж. е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 22.11.2024 г. Видно от справка на Затвора Бургас с вх.№ 12123 от 23.12.2024 г., Ж. търпи наказание от седем месеца лишаване от свобода по НОХД № 576/2024 г. на РС-Несебър, считано от 07.08.2024 г.;

Със споразумение от 09.12.2024 г. по НОХД № 801/2024 г. по описа на РС – Несебър, за извършени на 06.08.2024 г. престъпления по чл. 142, ал.3, 3 т.1 и ал.4, вр. ал.1 от НК, по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл. 131, ал.1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 130, ал.2 от НК, на осъдения Ж. е наложено общо наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. От така определеното общо наказание е приспаднато времето, през което Ж. е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Последната присъда, постановена спрямо Ж. и влязла в сила преди посочените по-горе присъди, е тази по НОХД № 21/2024 г. по описа на РСНесебър, с която за извършени на 26.08.2023 г. престъпления по чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 296, ал.1 от НК, на осъдения Ж. е било наложено едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, към което наказание е било присъединено и наказание глоба в размер на 3000 лева. Присъдата е влязла в законна сила на 17.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка се налага изводът, че правилно първоинстанционният съд е групирал единствено присъдите по НОХД №№ 576/2024 г. и 801/2024 г. – и двете на РС – Несебър, в самостоятелна съвкупност, доколкото само и единствено по отношение на тях може да се направи извод, че престъпленията, за които Ж. е бил осъден с тези присъди, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилно като общо наказание по тази съвкупност първостепенният съд е определил наказанието от дванадесет месеца лишаване от свобода, наложено на Ж. с присъдата по НОХД № 801/2024 г. на РС – Несебър, тъй като именно това наказание се явява най-тежкото измежду наложените му с присъдите, включени в тази съвкупност. Правилно, предвид данните за изтърпените до този момент от Ж. наказания „лишаване от свобода“, районният съд е преценил приложимостта на чл. 57, ал.1, т.2, б.„Б“ от ЗИНЗС и в съответствие с тази разпоредба законосъобразно е постановил определеното общо наказание да се изтърпи при първоначален строг режим.

Възражението на защитата срещу извършеното от първостепенния съд прилагане на чл. 24 от НК по отношение на тази съвкупност се явява основателно. Съдебната практика е наложила разбирането, че наложеното общо наказание за съвкупност от престъпления се увеличава само когато и най-тежкото наказание не е достатъчно за постигане целите на закона (Р 126- 4

90-І) като преценката за това се прави въз основа на цялата престъпна деятелност на осъденото лице, на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, също така от съществено значение е и стойностният размер на отнетото имущество, когато се отнася до посегателство върху обществено или лично имущество и за резултата от извършеното престъпление, когато се касае за друг вид престъпления.

Преценяват се също така подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (Р 102-90-ІІ).

В настоящия случай не се установяват обстоятелства, които да предупреждават, че целите на наказанието няма да се изпълнят и поради това да обосновават необходимост от завишаване на наказателната репресия спрямо Ж. извън определеното общо наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода. Не могат да бъдат споделени доводите на първостепенния съд за необходимостта от засилване на наказателната репресия спрямо жалбоподателя, само заради многото му постановени присъди. Следва да се отбележи, че част от тях са за престъпления, които макар и умишлени, не са тежки по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, поради което и наложените му наказания представляват глоби в различни размери. От друга страна почти всички наказателни производства, водени срещу Ж. са приключени с одобрени споразумения – включително и тези, посочени в предложението на прокуратурата. Логично е да се приеме, че изразената от прокуратурата укоримост към продължаващата престъпна деятелност на Ж. е могла да намери по-адекватно изражение чрез увеличен размер на наказанието „лишаване от свобода“, щом се твърди, че осъденият не се е поправил и наложените му до този момент наказания не са постигнали търсения с тях превъзпитателен ефект. Страните обаче са се споразумели за наказания от седем месеца, респ. дванадесет месеца лишаване от свобода, следователно прокуратурата и съдът, одобрил споразуменията, са се обединили около извода, че тези наказания съответстват на тежестта на престъпленията и обществената опасност на подсъдимия и затова се явяват справедливи. Не на последно място следва да се има предвид и фактът, че по отношение на част от предходните влезли в сила присъди, постановени спрямо осъдения, други съдебни състави вече са се произнасяли по приложението на чл. 23-25 от НК (определения по ЧНД № 1819/2014 г. на Районен съд – Бургас и по НОХД № 5

11812/2014 г. на РС-София) като същите са преценили същността на престъпната деятелност на Ж. и степента на неговата обществена опасност, и са стигнали до извод за липса на необходимост от засилена репресия спрямо него за постигане целите на наказанието. В тази връзка следва да се допълни още, че осъденият Ж. е в сравнително млада възраст, поради което все още е възможно постигането на преследваните с наказанията цели на специалната превенция, ето защо размерът на общото наказание по новата съвкупност – дванадесет месеца лишаване от свобода, по мнението на настоящия съдебен състав, е достатъчно тежко, за да накара осъдения Ж. да осмисли досегашния си противоправен начин на живот и да провокира у него желание да спазва законите и обществените порядки.

Само за прецизност следва да се посочи още, че увеличавайки общото наказание с шест месеца по реда на чл. 24 от НК, първостепенният съд практически е обезсмислил приложението на чл. 25 от НК, доколкото определеното от него и завишено общо наказание от осемнадесет месеца „лишаване от свобода“ е само с един месец по-малко от общия сбор от наказанията „лишаване от свобода“ (общо деветнадесет месеца), наложени на Ж. с присъдите, включени в новата съвкупност, т.е. на практика районният съд е заобиколил принципа за най-благоприятно групиране на осъжданията.

С оглед гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за неправилно приложението на чл. 24 от НК по отношение на общото наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, определено по направената съвкупност от присъди, доколкото липсват основания за засилване на наказателната репресия спрямо осъдения Д. Ж.. Поради тази причина атакуваното съдебно определение следва да се отмени единствено в частта му, отнасяща се до приложението на чл. 24 от НК спрямо общото наказание, определено по съвкупността от влезлите в сила присъди по НОХД №№ 576/2024 г. и 801/2024 г. – и двете на РС – Несебър.