Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2102 от 16.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62321/2021
Вид
Решение № 2102
Подписан
16.03.2022
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2102 гр. С., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110162321 по описа за 2021 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Т. Г. Г. – Е.Г. обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 4 330,07 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до изплащане на вземането; 637,84 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 20.07.2021 г.; 32,12 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 6,00 лева – лихва за периода от 31.08.2018 г. до 20.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.09.2021 г. по ч.гр.д. 46918/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за посочения период топлинна енергия, като потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на публикуването на 1 месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило молба, с която заявява, че поддържа предявените от страна на „Т.С.“ ЕАД искове и счита същите за основателни и доказани, като представя и писмени доказателствени средства.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи 1 следните материални предпоставки (юридически факти): договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.

Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот, видно от който Д.Т.М. и Д.И.Т. са дарили по ½ на П.Д. Г. и Т. Г. Г. недвижим имот, находящ се в гр. С., ***, построен върху държавна земя в квартал номер 21.

Видно от удостоверение за наследници № 001604 от 03.11.2008 г. /л.24/ П.Д. М. е починала на 07.10.2005 г., като неин единствен наследник е Т. Г. Г. – Е.Г.. От представеното удостоверение с Изх. № 68-00-502/11.04.2016 г., издадено от „Географска информационна система - С.“ ЕООД се установява, че горепосоченият адрес, на който се намира процесният имот, е идентичен с адрес: *** Видно от молба-декларация от П.Д. М. /л.32/ е открита партида, а от заявление-декларация от 08.06.2021 г. се установява, че ответницата е променила партида на процесния имот и че такава е открита на нейно име. По делото е отделено и като безспорно обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ***

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил ответникът и той е носител на всички права и задължения за заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление 2 и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

От заключението на съдебно–техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция, където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Вещото лице сочи още и че по данни от ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно топлоразпределители, а се ползва само топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Допълва, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ за отопление, включваща само ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода. Сочи, че ТЕ за отопление, отдадено от отоплителни тела и ТЕ за общи части не се начислява. Според вещото лице отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата ЕС са извършени в съответствие с нормативната уредба. В заключението е посочено, че размерът на задължението за доставената в имота на ответника топлинна енергия за процесния период възлиза в общ размер на 4255,02 лева, от които 344,68 лева сума за ТЕ в сградна инсталация и 3910,34 лева ТЕ за подгряване на топла вода. Експертът сочи още и че общият топломер е преминал съответните проверки.

Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни сметки.

По делото е изготвено заключение по ССчЕ от което се установява, че няма данни за плащане на процесните суми. Вещото лице е отразило данните от отчетите и изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е 4 330,07 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 32,12 лева за отчитане на уреди за разпределение на ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2017 г. – м.04.2020 г. следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 4330,07 лева.

При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са 3 такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер . Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 11.08.2021 г., когато е прекъснат давностният срок. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. С., приети с решение по Протокол № 7/ 23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото тези задължения имат уговорен падеж на изпълнение, приложима е нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Следователно към 11.08.2021 г. са погасени по давност вземанията за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г., доколкото сумата за м.05.2018 г. е следвало да бъде платена до 14.07.2018 г. и към 11.08.2021 г. е изтекъл тригодишният давностен срок за нея. Непогасените по давност вземания обхващат периода от м.6.2018 г. до м.04.2020 г. и същите са в общ размер на 2 647,57 лв., съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Поради това се налага извод, че искът е основателен и следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата над нея - подлежи на отхвърляне.