Решение № 884 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330112823 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. Ж. М., ЕГН **********, с адрес ******, с която са предявени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, за осъждане на първия ответник да заплати сумата от 2,56 евро, с левова равностойност от 5 лева недължимо платена над главницата по недействителен договор за паричен заем № ****** както и за осъждане на втория ответник да заплати сумата от 25,56 евро, с левова равностойност от 50 лева - недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 13.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска 30.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 28.01.2026 г. е допуснато на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК изменение на предявения осъдителен иск за недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № ****** от И. Ж.

М. срещу „Кредисимо“ ЕАД чрез увеличаване размера на същия от 2,56 евро, с левова равностойност от 5 лв., на 17,76 евро, с левова равностойност от 34,73 лв., както и изменение на предявения осъдителен иск за неоснователно платени суми по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 13.07.2022 г., от И. Ж. М. срещу „Ай Тръст“ ЕООД, чрез увеличаване размера 1 на същия от 25,56 евро, с левова равностойност от 50 лв., на 49,23 евро, с левова равностойност от 96,28 лв.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищецът твърди, че с първия ответник бил сключен договор за паричен заем № ****** за сумата от 400 лв./204,52 евро, при посочени в договора ГЛП от 22,00 % и ГПР - 24,38 %, с обща дължима сума в размер на 460,48 лв./ 235,44 евро дължима на девет месечни вноски. По договора се предвиждало и представяне на обезпечение - банкова гаранция или поръчителство с одобрено от кредитора дружество- гарант. Такъв бил вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД, с който се сключил договор за предоставяне на поръчителство от същата дата. По договора за предоставяне на поръчителство се дължало възнаграждение за услугата в размер на 269,24 лв./ 137,66 евро, която „Кредисимо” ЕАД бил овластен да приема от името на поръчителя. Твърди се, че договорът за кредит бил недействителен, тъй като лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва, а освен това не бил посочен действителният размер на ГПР, който бил различен от записания в договор. В тази насока се сочи, че възнаграждението за поръчителството не било включено при изчисляването на процента на оскъпяване и по този начин освен, че се посочва погрешен ГПР, но се заобикаляла и императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Недействителен бил и договорът с „Ай Тръст“ ЕООД, който се явявал акцесорен спрямо кредита. По него длъжникът не получавал никаква престация, а дължал пари, което нарушавало принципа за справедливост. Кредиторът трябвало да извърши оценка за кредитоспособността на длъжника, за да го предпази от евентуална свръхзадлъжнялост, като предвиждането на възнаграждението за поръчителя било в пряко противоречие с целта на закона. Задълженията и по двата договора били изплатени предсрочно, като по първия се платила сумата от 5 лв./ 2,56 евро над главницата, а по втория- сумата от 50 лв./25,56 евро. Моли се за връщане на тези суми, като недължимо дадени. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и това, че е получил сумата от 5 лв./ 2,56 евро за погасяване на задължения по кредита, различни от главницата.

2

Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че за ищеца не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно Общите условия на сключения договор кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит, доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и последното не било страна по него. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че евентуалната недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, според която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД, не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Не оспорва, че между ищеца и дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по процесния договор за потребителски кредит. За така предоставената услуга било дължимо възнаграждение на поръчителя, погасяването на което е разсрочено на месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Не оспорва плащането на сумата от 50 лв./25,56 евро, с която било погасено част дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител. Излага, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия било обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД представлявало единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.

Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му би било прието за разглеждане и щяло да премине през процес на оценка и одобрение съгласно 3 вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.

Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. На следващо място се изтъква, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключвал след подписването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък бе да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая „Кредисимо“ АД наличието на валиден договор за потребителски кредит № ******, а „Ай Тръст“ АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****** с посочено в исковата молба съдържание, а именно за заемна сума в размер на 400 лв./204,52 евро, дължимо в срок от 9 месеца при посочени в договора ГЛП от 22,00 % и ГПР от 24,38 %. Към главницата е добавена и застраховка от 20,23 лв./ 10,34 евро. Това е видно още от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства 4 Договор за потребителски кредит № ******, Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 13.07.2022 г., сключен между ищеца и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 269,24 лв./ 137,66 евро, което се заплаща разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „Кредисимо” ЕАД. Не се спори и за това че уговореното възнаграждение за поръчителя не е отчетено като разход по кредита при изчисляването на ГПР по договор за потребителски кредит № ****** Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a05a03d-9251-4643-8353-7f8c44df3384