Определение № 563 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100500271 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 602 от 07.12.2023 г. по ч. гр. д. № 970/2023 г. на Районен съд – Карнобат, с което частично е отхвърлено подаденото от дружеството заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. М. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са представени доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Такива доказателства били приложени още при подаване на заявлението. Според жалбоподателя, дори да се приеме, че доказателства не са били представени, съдът е следвало да му даде срок за отстраняване на нередовността. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде указано на районния съд да издаде заповед и за претендираното адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въз основа на данните по делото настоящият състав намира следното за установено от правна и фактическа страна:

На 16.11.2023 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Жельо Денев, е изпратило до Районен съд – Карнобат имейл със заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. М. И.. Претендирани са парични вземания – главници и лихви, произтичащи от Договор за стоков кредит № * от 17.12.2022 г. и Договор за стоков кредит № * от 17.12.2022 г., както и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., формирано от 240 лв.

– адвокатско възнаграждение във връзка с Договор за стоков кредит № * от 17.12.2022 г., и 240 лв. – адвокатско възнаграждение във връзка с Договор за стоков кредит № * от 17.12.2022 г. В приложенията към заявлението са описани следните документи: пълномощни, договор за продажба и прехвърляне на вземания, справка от ТТРЮЛНЦ, удостоверение за актуално състояние, документ за внесена държавна такса, договори за стоков кредит, фактура, опис към нея и платено нареждане. Липсват доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение. Не са представени и описаните пълномощни.

На 17.11.2023 г. съдът е оставил заявлението без движение за представяне на пълномощно.

С молба от 06.12.2023 г. заявителят е представил пълномощно, като е изтъкнал, че то е било приложено към заявлението още при подаването му.

На 07.12.2023 г. районният съд е уважил заявлението на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с изключение на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение. Като причина за частичното отхвърляне е посочено, че не са представени доказателства, че са направени претендираните разходи.

Към частната жалба е представена екранна снимка от система за изпращане на електронна поща, от която е видно, че на 16.11.2023 г. е изпратил имейл. Не става ясно обаче до кого е изпратен той. Прикачени са надписани файлове, но не може да се направи извод, че някой от тях съдържа доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящият съд не откри каквито и да е доказателства по делото, че заявителят е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение. Извършена бе служебна справка и в Единната информационна система на съдилищата, но там също не са прикачени други файлове, различни от тези по делото. Не на последно място, жалбоподателят не представя убедителни доказателства, че наистина е прикачил към имейла си файл, в който се съдържат сочените от него документи.

Следва да се отбележи, че съдът не е длъжен да оставя заявлението без движение, когато към него не са представени доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая районният съд е оставил заявлението без движение за представяне на доказателства за надлежна представителна власт на подателя, защото това е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Разноските не са задължителна част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Налице е само факултативна възможност те да бъдат възложени върху длъжника, в случай че заявителят направи такова искане и представени доказателства за реалното им извършване преди произнасяне от съда по същество. В случая това не е направено, поради което съдът правилно е 2 отказал да присъди адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас а

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 602 от 07.12.2023 г. по ч. гр. д. № 970/2023 г. на Районен съд – Карнобат, с което частично е отхвърлено подаденото от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. М. И., ЕГН **********, за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3