Решение № 30 от 20.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Търговище, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600327 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по протест на Диана Илиева – прокурор в РП Търговище, ТО П..., и жалба на Р. А. А. срещу присъда № 27/03.11.2025 г. постановена по НОХД № 232/2025 г. по описа на РС П..., с която подсъдимия Р. А. А. – ЕГН **********, български гражданин, постоянен адрес: гр.П..., ул.“Р....“ № .. вх.

.., ет..., адрес за призоваване: гр.П..., ул.“Т...“ №..., неженен, средно – специално образование, безработен, осъждан-реабилитиран; е бил признат за виновен за това, че „ на 17.10.2025 г. около 13.15 часа, в гр.П...-по ул.“Б....“ – до дом №..., в посока към кръстовището с бул.“М.Маджаров“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270“, с рег. №Т...КК, след употреба на наркотични вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включени в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: канабис 1

/марихуана/, установена по надлежния ред с техническо средство Drager Drug Test 5000, STK 7, REF 8323634, LOT ARUE-0441, поради което и на основание чл.343б, ал.3 във връзка с чл.58а, ал.1 от НК са му били наложени наказания 8 м. ЛОС, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила; 1000 лв. глоба; лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 год.., определено по реда на чл. 343г НК, като на осн.чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 17.10.2025 г. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц270, с рег.№ Т...КК, тъй като същото е собственост на подсъдимия Р. А. А., ЕГН **********. Вещественото доказателство – 1 бр. запечатан хартиен плик, съдържащ тестова касета Drager Drug Test 5000, STK 7 , REF 8323634, LOT ARUE-0441 е било постановено да бъде унищожено..

С доводи за това, че постановената присъда е неправилна досежно определеното с нея наказание, което се явява явно несправедливо и определено в нарушение на чл.57, ал.2 и чл.343г, ал.2 НК, прокурор Илиева предлага осъдителната присъда на първостепенният съд да бъде изменена по реда на чл.337, ал.2, т.1 НПК, като му бъде наложено наказание в размер на 1 г.

ЛОС, ефективното изтърпяване на което бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г., глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г. В допълнително писмено изложение към протеста, депозирано в срока по чл.320, ал.4 НПК, се посочва, и изразява несъгласие с наложеното на подсъдимия наказание, като намирам същото за явно несправедливо - неотговарящо на изискването на разпоредбите на чл. 57, ал. 2 от НК и чл. 343г, ал. 2 от НК и неспособно да изпълни целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Твърди се, че в мотивите на съда за определяне наказанието на подсъдимия липсват аргументи относно определянето на размера на всяко от съставящите го наказания, както и такива, обосноваващи извод, че така наложеното наказание в цялост действително ще може да има нужния превантивен ефект. Твърди се, че като отегчаващо отговорността обстоятелство са били приети само множеството извършени от поде. А. нарушения на ЗДвП, които се установява!' от справката му за нарушител, но не и останалите установени по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са недобрите характеристични данни за 2 подсъдимия. Те се основават на наличието на предходно осъждане на същия /за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, чл. 354в, ал. I от НК и чл. 339, ал. 1 от НК/, за което той е реабилитиран, и воденото срещу него друго наказателно производство, и водят до извод за висока обществена опасност на личността, която обаче е била пропусната от PC - П....

В жалбата на Р. А. А. се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, че същата почива на доводи, а не на категорични доказателства установяващи извършване на обществено опасни деяния. Изтъкват се доводи за недоказаност на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Твърди се, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита, и недоказаност на обвинението. Предлага се отмяна на присъдата или замяна на наложеното наказание с „пробация“ Представителят на Окръжна прокуратура Търговище в с.з. поддържа протеста и доводите в допълнението му, пледира за това настоящата инстанция да измени присъдата на РСП и наложи на подсъдимия наказания съобразно протеста, като изразява становище за неоснователност на жалбата.

Подсъдимият се явява лично и с адв.С., изразяват становище за неоснователност на протеста. Молят същият да бъде оставен без уважение, като молят жалбата бъде изцяло уважена.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.

314, ал.1 НПК за цялостна проверка правилността на постановената присъда, след като обсъди доводите на страните и извърши собствена оценка на доказателствата по делото и техните източници намери подаденият срещу присъдата протест за допустим, а по същество и за частично основателен, по отношение въззивната жалба, същата е допустима, но изцяло неоснователна.

Подсъдимият Р. А. А. от гр. П... е бил обвинен в това,че: на 17.10.2025г. около 13.15 часа, в гр. П... - по ул. „Б....“ - до дом №..., в посока към кръстовището с бул. „М. Маджаров”, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270“, с p e r. №Т...КК, след употреба на наркотични вещества по чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение №1 към чл. 3, т. I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: канабис /марихуана/, установена по надлежния ред с 3 техническо средство Drager Drug Test 5000, STK 7, REF 8323634, LOT ARUE 0441 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от HK.

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава XXVII- ма от НПК, като по реда на чл.371,т.2 от НПК подс.Р. А. в присъствието на защитник е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, въз основа на подробен анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал, е установил, че направеното самопризнание се подкрепя, при което постановил и атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. За да определи конкретният размер на наказанията РСП е отчел младата възраст на подсъдимия, процесуалното му поведение и проявена разкаяност, а като отегчаващо обстоятелство – недисциплиниран водач, с множество нарушения на правилата за движение по пътищата, с множество административни наказания, които не са постигнали целите на закона. При така отчетените обстоятелства, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, РСП е определил на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК за срок от „осем“ месеца, което с оглед чистото съдебно минало отложил за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. По отношение размера на наказанието глоба, при съобразяване и на материалното положение на подсъдимия, съдът го е определил в минималния размер от 1000 лв.

По отношение наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е определил на осн. чл.343г от НК наказание в размер от 1 година лишаване от право да управлява МПС, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 17.10.2025 г.,като правилно , на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц270, с рег.№ Т...КК, тъй като същото МПС е собственост на подсъдимия Р. А. А.

В мотивите, съдът не е обърнал внимание на новата на разпоредба на чл.343г, ал.2 от НК /в сила от 29.07. 2025 г./, според която когато това наказание се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не помалък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години.

При посоченото по-горе, въззивният състав приема, че по отношение размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба, използваният от РСП подход за тяхната индивидуализация е правилен и законосъобразен, поради което протеста в таза му част се явява неоснователен. От друга страна, само при индивидуализация на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ РСП е допуснал нарушение на материалния закон, като го е определил в размер от 1 година.

Съгласно новата разпоредба /Обн.,ДВ, бр.61/2025 г., в сила от 29.07.2025 г./, която е синхронизирана с общата разпоредба на чл.49, ал.2 от НК/, когато 4 наказанието лишаване от право се налага наред с наказанието лишаване от свобода, то неговия срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от 1 до 5 години - правило, което не е спазено от РСП, а и направеното в мотивите тълкуване е неправилно. Същото противоречи не само на основния принцип в правото, че специалната разпоредба винаги дерогира общата, но и създава ненужно изкуствено противоречие между двете правни норми, които /макар и с не дотам издържана законодателна техника/ са в пълен синхрон, тъй като общата разпоредба чл.49, ал.2 от НК също е била допълнена по-късно с ДВ, бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г. по начин, че да съответства на специалната чл. 343г, ал. 2 от НК. Казано по друг начин, общата разпоредба очертава само възможните максимални граници на наказанията, но не и минималните, като изрично допуска изключения, ако такива са предвидени в особената част на НК. По този начин се оказва, че максималните граници на наказанието лишаване от права, предвидени в двете разпоредби са едни и същи, а минималните се определят съобразно съответната специална норма, ако има такава. В настоящия случай има такава — чл. 343г, ал. 2 от НК поради и прилагането й е задължително. Ето защо, съдът намира, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е незаконосъобразно определено и доколкото има подаден протест, на осн.чл.337, ал.2, т.1, вр. с чл. 334, ал.1, т.3 НПК първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде увеличено до размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, който според този състав изцяло съответства обществената опасност на извършеното престъпление и неговия извършител.

По отношение депозираната въззивна жалба, същата е изцяло неоснователна. Неоснователни са възраженията, че на досъдебното и в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения , както и е неоснователно възражението, че наложените наказания неправилно определени и завишени.

Видно от материалите по делото, производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава XXVII- ма от НПК, като по реда на чл.371,т.2 от НПК подс.Р. А. в присъствието на защитник е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Видно от протокол рег.№218/04.11.2025год. /НОХД№232/25год. на ПРС/ в проведеното съдебно заседание по искане на защитата на подсъдимия, съдът е трансформирал производството от такова по общия ред в такова по Глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие, след което е разяснил на подсъдимия за правата му по чл.371 от НПК, и го е уведомил, че събраните доказателства от ДП и направените от него самопризнания по чл.371 ал.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият се е признал за виновен, по повдигнатото му обвинение, признал е изцяло, че описаното в обвинителния акт напълно отговаря на действителното положение описано в обвинителния акт. С определение съдът е обявил, че при 5 постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.