Определение № 196 от 22.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500245 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№16583/14.05.2024г., подадена чрез куриер от „М.“ООД, представлявано от управителя Д. М., против Разпореждане №1667 от 22.04.2024г., постановено по ч.гр.дело №960/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба вх.№12723/10.04.2024г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение против А. Г.. Жалбоподателят поддържа неправилно окръжният съд да е приел, че по арбитражното дело е решен правен спор по трудово правоотношение, тъй като се касае за претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД, както и неправилно да е приел, че не са представени надлежни доказателства за наличие на арбитражна клауза, позовавайки се на хипотезата по чл.7,ал.3 от ЗМТА, при която ответникът се е явила на арбитражното заседание, без да оспорва компетентността на арбитража, което да е удостоверено с представените издадени от арбитъра две удостоверения, а също неправилно да е приел, че съобщенията до ответника са нередовно връчени, с оглед надлежното отбелязване на арбитъра тя да е отказала получаването им. По изложените съображения 1 жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на искания изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.407,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – молителя; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.279 във връзка с чл.407,ал.1 от ГПК, разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на изпълнителен лист, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с молба вх.№12723/10.04.2024г. от „М.“ООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила Решение от 21.12.2023г. по арб.дело №3/2023г. на „ад хок“ арбитър ССС срещу А. Г., гражданка на А., родена на 0*****г., притежаваща валидно до 13.09.2027г. разрешение за пребиваване №*******, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., бул. А. С. № **, ап. **, за сумата от 9000лв., получена от нея без правно основание, ведно със законната лихва от 01.11.2023г. до пълното погасяване на паричното задължение. С молбата е представена искова молба от 01.11.2023г., в която се твърди, че на 11.09.2023г., около 12,00 часа, ответникът Г. била в игралната зала за хазартни игри на дружеството, находяща се в гр.П., ул. Ц. О. № **, където изпълнявала трудовите си задължения към дружеството, като без правно основание получила от служителката на дружеството И В М паричната сума от 9000лв., които пари били собствени на дружеството и предадени на Ц. Й. Х. в присъствието на служителката С. И. К., като няколко минути след предаването на паричната сума на ответника служителите на дружеството констатирали, че сумата била получена от Г. по погрешка и без правно основание и настойчиво я помолили да я върне, но тя отказала. Върху исковата молба арбитърът е удостоверил, че на 03.11.2023г. ответникът Г. е отказала да я получи, което да се счита за редовно връчване по чл.44 от ГПК. Представено е арбитражното Решение от 21.12.2023г. по образуваното въз основа на исковата молба с приложеното Разпореждане от 01.11.2023г. арб.дело №3/2023г. Решението е подписано от арбитъра, удостоверил връчването му от него на 22.12.2023г. на управителя 2 на дружеството и на ответника Г. при условията на отказ по чл.44 от ГПК, според както е отбелязано върху му и съгласно представените нарочни съобщения. Представено е и удостоверение от 04.01.2024г. от арбитъра за страните по делото и датата на връчване на арбитражното решение, а с допълнителна молба вх.№13649/17.04.2024г. е представено удостоверение от арбитъра от 16.04.2024г., според което същият на основание чл.7,ал.3 от ЗМТА и въз основа на явяването на ответника Г. на проведеното съдебно заседание, взетото от нея становище и неоспорването на компетентността на арбитъра е приел, че е налице арбитражна клауза и е компетентен да разгледа и реши по същество правния спор.

С обжалваното разпореждане окръжният съд е приел, че от изложените в исковата молба обстоятелства, според които страните са в трудово правоотношение, като ответницата е получила сумата от друг служител на ищеца по време на изпълнение на трудовите си задължения, следва, че се касае за трудов спор по смисъла на чл.357,ал.1 от КТ, който, съгласно чл.19,ал.1 от ГПК, като такъв е изключен от компетентността на арбитражния съд, а по делото не е представен протокола от проведеното арбитражно заседание, в което са отразени изявленията на страните, за да се направи безспорен извод за наличие на някоя от хипотезите на чл.7,ал.3 от ЗМТА за арбитражно споразумение, като съобщенията до ответника са нередовно връчвани лично от арбитъра, който няма качеството на връчител, в нарушение на чл.42 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че решението на арбитражния съд съставлява изпълнително основание сред изрично предвидените в чл.404,т.1 от ГПК. Същото подлежи на принудително изпълнение от момента на влизането му в сила с неговото връчване, съгласно чл.41,ал.3,изр.3 от ЗМТА, поради което нормата на чл.51,ал.1 от ЗМТА предвижда, че изпълнителен лист се издава въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, като за целта се представя както то, така и доказателство, че е връчено на длъжника по изпълнението. Изпълнителен лист, съгласно чл.405,ал.5 от ГПК, не се издава въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗМТА решения.

Такива са решенията, постановени по спорове, предметът на които не 3 подлежи на решаване от арбитраж. Принципно всички имуществени гражданско правни спорове подлежат на арбитраж при сключено арбитражно споразумение, с изключение на изрично предвидените в чл.19,ал.1 от ГПК спорове, сред които и произтичащите от трудово правоотношение. Липсата на валидно арбитражно споразумение като процесуален договор или клауза, включително в хипотезите на чл.7,ал.3 от ЗМТА, не обосновава нищожност на арбитражното решение, а е основание по чл.47,ал.1,т.2 от ЗМТА за неговата отмяна по исков ред, поради което наличието на такова не може да бъде преценявано в производството по издаване на изпълнителен лист.

В конкретния случай молителят е представил арбитражно решение, но не и надлежно доказателство за връчването му на длъжника по изпълнението А.

Г.. От удостовереното лично от арбитъра, на което се позовава жалбоподателят, върху решението и в представеното съобщение не става ясно дали отказът на Г. е заявен в самата кантора на арбитъра и ако е така как е била уведомена да се яви за връчване на преписа или е заявен при посещение на арбитъра на адреса на същата, като се съобрази и, че той не притежава правомощия на връчител по смисъла на чл.42 от ГПК, съответно удостоверителна компетентност на такъв по чл.44 от ГПК. При това положение не са налице надлежни доказателства за връчване на препис от решението на ответника.

С арбитражното решение е разгледан спор относно парично вземане за погрешно предадена сума от служител на ищцовото дружество на ответника Г., намираща се в трудово правоотношение със същото, в игралната зала за хазартни игри на това дружество, където тя е изпълнявала трудовите си задължения. Касае се при тези обстоятелства за трудов спор между работодател и негов работник или служител във връзка с изпълнението на трудовото правоотношение по смисъла на чл.357,ал.1 от КТ, независимо от посочената правна квалификация по чл.55 от ЗЗД, на каквато неоснователно настоява жалбоподателят. При това положение спорът е неарбитрируем по чл.19,ал.1 от ГПК и постановеното по такъв арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47,ал.2 от ЗМТА.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея разпореждане.

Предвид изложените мотиви, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1667 от 22.04.2024г., постановено по ч.гр.дело №960/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от „М.“ООД молба вх.№12723/10.04.2024г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение против А.

Г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5