Решение № 736 от 11.12.2024, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. ******, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320100618 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „А 1 България“ ЕАД – София, чрез юрисконсулт П. П. против М. Й. Г. от гр. ******, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ,чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключен Договор за електронни съобщителни услуги с партиден номер М 6621254 от 10.11.2020г.

Посочва се, че към договора са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: мобилна услуга А1 ONE unlimited 2XL, номер *** с тарифен план 25.83 лева, мобилна услуга А1 Net Box 50, номер *** с тарифен план 9.99 лева, домашен телефон А1 фиксиран телефон, номер ***, с тарифен план 2.49 лева.

Поддържа се, че за периода от 16.02.2021г. до 15.06.2021г. е налице изпълнение на поетото задължение от ищеца, но ответницата не е заплатила потребените услуги, натрупала е просрочие и поради това на 15.07.2021г. договорът е прекратен едностранно поради неплащане продължило повече от 124 дни и е начислена неустойка в размер на 621.35 лева.

Поддържа се, че за периода от 10.03.2021г. до 01.08.2021г. ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 802.15 лева, формирана от неплатени суми за предоставени услуги в размер на 180.80 лева и начислена неустойка в общ размер от 621.35 лева. Върху посочената сума е начислена и мораторна лихва в размер на 194.71 лева за периода от 07.04.2021г. до 11.12.2023г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по 1 отношение на ответницата, че дължи на ищеца сума в общ размер на 996.86 лева, формирана от неплатени суми за предоставени услуги в размер на 180.80 лева, начислена неустойка в размер на 621.35 лева, както и мораторна лихва в размер на 194.71 лева за периода от 07.04.2021г. до 11.12.2023г.

Ответницата редовно уведомена, чрез упълномощен процесуален представител е подала отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорила исковите претенции като неоснователни и недоказани. Направила е възражение, че не е ясно как е формирана сумата за неустойка.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно – счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № 505764916 от 10.11.2020г., сключен между ищцовото дружество и ответника за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Към договора са сключени следните Приложения № 1, с които са уговорени услуги с тарифен план:

Приложение № 1 от 22.02.2021г. за мобилна услуга А1 ONE unlimited 2XL, номер *** с тарифен план 25.83 лева без ДДС и 30.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, Приложение № 1 от 10.11.2020г. за мобилна услуга А1 Net Box 50, номер *** с тарифен план 9.99 лева без ДДС и 11.99 с ДДС за срок от 24 месеца, Приложение № 1 от 10.11.2020г. за фиксирана телефонна услуга А1 фикс специален – фиксиран телефон номер ***, с тарифен план 2.49 лева без ДДС и 2.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

Представени са и два броя приемо- предавателни протокола от 10.11.2020г. за апарат Кордлес фоун А1210К и за апарат Huawei B311-221 black.

Представени са 4 броя фактури за периода от фактурирани услуги по сключените договори.

16.02.2021г. – 15.06.2021г. за

В представените приложения към договора за мобилни услуги е посочено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси / без отстъпка/, дължими до изтичане срока на договора. Посочено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между "А 1 България“ ЕАД и абонатите и потребитЕ.те на обществени мобилни наземни мрежи.

Вещото лице по назначената и приета по делото експертиза е посочило, че е налице частично плащане по издадените фактури. Изчислило е дължимостта на главницата за 2 ползвани услуги, както и размера на претендираната неустойка. В съдебно заседание вещото лице е уточнило по отношение на неустойката, че изчисленията са направени въз основа на подадени от ищеца данни за дължимост на неустойка, но дали това е така, вещото лице не може да отговори, тъй като ищецът не е посочил на какво основание е начислена неустойката.

От приложеното ч.гр.д. № 27/2024 г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е издал заповед № 17 от 05.01.2024 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 802.15 лева – главница за периода от 09.03.2021г. до 29.08.2021г., включваща: сумата от 180.80 лева за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата от 621.35 лева –неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата от 194.71 лева мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ по датата, предхождаща датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 03.01.2024г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на договорни задължения по договор, сключен между кредитора и длъжника с партиден номер М 6621254, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 505764916.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По договора за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключен договор за мобилни услуги с ответника и последващи приложения към него.

Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „А 1 България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представените фактури, се установяват потребените от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответницата не са ангажирани. От приетата по делото ССчЕ се установява, че е извършено едно частично плащане със сумата от 37.25 лева по първата издадена фактура, като неплатения остатък е в размер на 30.59 лева, както и има едно частично плащане в размер на 1.60 лева по последната фактура от 18.06.2021г., като неплатения остатък е в размер на 46.36 лева. За отчетния период общият размер на задължението за ползвани услуги е 180.80 лева.

По отношение на претендираната неустойка.

Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.

3

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.

В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответницата да заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените неустойки са в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Видно от представените в исковата молба начислени неустойки в табличен вид, за номер *** е в размер на 92.49 лева без ДДС, за номер *** е в размер на 29.97 лева без ДДС и за номер *** е в размер на 7.47 лева без ДДС или в общ размер от 129.93 лева без ДДС, или 155.92 лева с ДДС, до който размер исковата претенция следва да се уважи, тъй като не са ангажирани доказателства за плащане на това задължение.

В останалата част претенцията за неустойка, начислена за отстъпка цена за устройство, за невърнато оборудване, за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, както и за обезщетение за обработка на просрочени задължения, ще следва да се отхвърли като неоснователна. Това е така, защото ищецът е оставил неизяснено обстоятелството за какви отстъпки на кои устройства и за какво оборудване претендира заплащане на неустойка. В исковата молба липсват доводи в такава насока, а ищецът е включил тези претенции към претенцията за дължимостта на три стандартни месечни абонаментни такси, което е недопустимо.

Ответницата ще следва да заплати на ищеца и лихва за забава върху уважения размер на главниците за периода от 07.04.2021г. до 11.12.2023г. , която изчислена чрез програмен продукт възлиза на сумата от 98.76 лева, до който размер исковата претенция следва да се уважи, като в останалата част до претендирания размер от 194.71 лева – исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

По отношение на разноските.

Ищецът претендира заплащане на разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева- за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство претендира заплащане на разноски за 25.00 лева платена държавна такса, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице 120.00 лева.

Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като определеното възнаграждение е съответстващо на правната и фактическа сложност на делото.

4

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер на 10.92 лева за платена държавна такса и 21.84 лева –юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в размер на 10.92 лева – държавна такса в исковото производство, 43.69 лева – юрисконсултско възнаграждение, 52.42 лева – разноски за вещо лице.

В полза на ответницата ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 225.26 лева, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:

BG56RZBB91551060362324.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.

******, ул. ******, че дължи на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, *** сумата от 180.80 лева, представляваща потребени и незаплатени от ответника далекосъобщителни услуги по договор № 505764916 от 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2024г. до окончателното плащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 17 от 05.01.2024г. по ч.гр.д. № 27/2024г. по описа на РС – Видин.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.

******, ул. ******, че дължи на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, *** сумата от 155.92 лева, представляваща неустойки по договор № 505764916 от 10.11.2020г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 17 от 05.01.2024г. по ч.гр.д. № 27/2024г. по описа на РС – Видин, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2024г. до окончателното плащане, като претенцията над присъдения размер до пълния размер до сумата от 621.35 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.