Решение № 7250 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7250 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110129580 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „............“ АД твърди, че на обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“ ул.„Найден Геров“ №1, ет.1, който е собственост на ответника е доставял ВиКуслуги. Претендира сумата от 3545.62 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 10.09.2013 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.09.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 838.52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2019 г. до 03.06.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът Л. И. Х. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице облигационна връзка, между страните по делото, и оттам не е потребител на ВиК-услуги. Твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че претендираните суми отразяват действително потребени ВиК-услуги, т.е. липсва реален отчет. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на ВиКуслуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния 1 период ищецът да е доставил ВиК-услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК-услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК-услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на „............“ АД.

Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, която императивно установява кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното правоотношение. В настоящето производство не е ангажирано нито едно доказателство, че ответника е титуляр на вещно право на ползване или е собственик на имот, до който е налице доставка на питейна вода. Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето, от което се претендира заплащане на ВиК-услуги следва да се докаже с документ за собственост, респективно за учредено вещно право на ползване. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че недвижимия имот е собственост на ответника, като нотариален акт, договор за продажба на държавен недвижим имот, придобиване по наследствено правоприемство или друг вид способ.

Такива доказателства не са представени нито в исковото производство, нито в производството за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото.

От представените по делото от ищеца доказателства- Уведомително писмо № 1000149410/21.02.2012 г. и 2 броя Карнети за предоставените за имота услуги, с отбелязвания за периода(от 15.02.2010 г. до 20.02.2015 г.) и броя обитатели на имота не може да се направи извод, че ответника е собственик/ползвател на въпросния недвижим имот през процесния период.

По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се установи по безспорен начин наличието на договорна връзка между ищеца и ответника, а оттам и наличието на възникнало за ответника задължение за заплащане на претендираните от ищеца суми за предоставените и потребени ВиК-услуги в процесния обект.

2

В тази връзка предявения главен иск за заплащане на сумата от 3545.62 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 10.09.2013 г. до 04.05.2022 г. се явява неоснователен и недоказан и като следва да се отхвърли.

Щом неоснователен/недоказан се явява главния иск, неоснователен/недоказан е и акцесорния такъв за сумата от 838.52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2019 г. до 03.06.2022 г. и като такъв подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед на изхода на правния спор на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди сумата от 540 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, тъй като претендираното отговаря на минималните размери по чл.7, ал.2, т.1 и т.2, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „............” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет.2 и ет.3, срещу Л. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“ ул.„Найден Геров“ №1, ет.1, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 3545.62 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 10.09.2013 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.09.2022 г. до окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 838.52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2019 г. до 03.06.2022 г.

ОСЪЖДА „............” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет.2 и ет.3, да заплати на Л.

И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“ ул.„Найден Геров“ №1, ет.1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 540 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3