Решение № 683 от 20.12.2021, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Шумен, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело № 20213630101265 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявена от Д. П.

П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №25, вх.4, ет.4, ап.34, чрез адв.Л. Д. от БсАК срещу П. Д. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №9 искова молба, с която предявява иск за съдебна делба на недвижим имот. С Решение №346/27.07.2021 год. по настоящото дело съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот: Двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се на площад „***“ в гр.Шумен, заедно с дворно место, в което е построена, цялото от 29 кв.метра /двадесет и девет квадратни метра/, съставляващо парцел VII-2241 /седми за две хиляди двеста четиридесет и едно/ в квартал 255 /двеста петдесет и пет/ по плана на град Шумен, при граници от площад „***“, парцели №№VIII-2242; VI-2240;

XII-2245, представляващи по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Шумен поземлен имот с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем/ с адрес на поземления имот гр.Шумен, площад “***“ №3-Б /триБ/ с площ 29 кв.метра /двадесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 /десет/ метра, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем точка едно/ със застроена площ от 29 кв.метра /двадесет и девет квадратни метра/, цялата с 2 /два/ надземни и 0 /нула/ подземни етажа, с предназначение Жилищна сграда-еднофамилна, която включва 2 /два/ самостоятелни обекта: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1

*** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем точка едно точка едно/, представляващ жилище – апартамент на едно ниво, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта – няма, над обекта*** и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем точка едно точка две/, намиращ се на етаж 2 /две/ в сградата с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент на едно ниво, при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етажняма, на под обекта-***, над обекта-няма, заедно с общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС при равни квоти: ½ идеална част за Д. П. П., с ЕГН********** и ½ идеална част за П. Д. П., с ЕГН**********. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което производството е преминало във фазата по извършване на делбата.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Л. Д. от ШАК, като поддържа иска и моли допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.И. Б. от ШАК, като поддържат отговора. допуснатия за делба имот.

Предявява претенция за възлагане на

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение №346/27.07.2021 год. по настоящото дело съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот:

Двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се на площад „***“ в гр.Шумен, заедно с дворно место, в което е построена, цялото от 29 кв.метра /двадесет и девет квадратни метра/, съставляващо парцел VII-2241 /седми за две хиляди двеста четиридесет и едно/ в квартал 255 /двеста петдесет и пет/ по плана на град Шумен, при граници от площад „***“, парцели №№VIII-2242; VI-2240; XII-2245, представляващи по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Шумен поземлен имот с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем/ с адрес на поземления имот гр.Шумен, площад “***“ №3-Б /три-Б/ с площ 29 кв.метра /двадесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 /десет/ метра, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем точка едно/ със застроена площ от 29 кв.метра /двадесет и девет квадратни метра/, цялата с 2 /два/ надземни и 0 /нула/ подземни етажа, с предназначение Жилищна сградаеднофамилна, която включва 2 /два/ самостоятелни обекта: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем точка едно точка едно/, представляващ жилище – апартамент на едно ниво, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта – няма, над 2 обекта-*** и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест седем точка едно три осем точка едно точка две/, намиращ се на етаж 2 /две/ в сградата с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент на едно ниво, при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етажняма, на под обекта-***, над обекта-няма, заедно с общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС при равни квоти: ½ идеална част за Д. П. П., с ЕГН********** и ½ идеална част за П. Д. П., с ЕГН**********.

Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Видно от представеното като писмено доказателство по делото удостоверение за актуално състояние на адреса е регистрирано седалището и адреса на управление на „***“ ЕООД, чийто управител и единствен собственик на капитала е ответника П. Д. П.. От представеното също като писмено доказателство по делото Удостоверение за регистрация №5241/31.01.2013 год. се установява, че посоченото дружеството е вписано в регистрите на Министерството на финансите като лице, извършващо дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, като е посочен адрес на дейността именно гр.Шумен, пл.“***“ №7. От Удостоверение изх.№УТ-37-112/15.04.2021 год. се установява, че посочения имот е с настоящ административен адрес: гр.Шумен, пл.“***“ №3-Б.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за дарение на ½ идеална част от недвижим имот №65, том I, рег.№1224, дело №52 от 2020 год., Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №12, том XVII, рег.№4225, дело №5339 от 1997 год., Скица на поземлен имот №15-185080-22.02.2021 год., Схема №15-185088-22.02.2021 год., Схема №15-185093-22.02.2021 год., Решение №150/20.02.2020 год. по ГД №2958/2019 год. по описа на ШРС, Удостоверение за данъчна оценка, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, удостоверение за актуално състояние на адреса е регистрирано седалището и адреса на управление на „***“ ЕООД, Удостоверение за регистрация №5241/31.01.2013 год., Удостоверение изх.№УТ-37-112/15.04.2021 год., Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх.№2132/2021 год. на СВ към АС.

За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че допуснатия до делба имот е с пазарна стойност 97 310 лева, както и че същият е неподеляем, съобразно техническите изисквания и квотите на страните.

Досежно претенцията с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба имот:

-От страна на ответника П. Д. П. е направено искане за възлагане на допуснатия до делба имот. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не 3 притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. За да бъде уважена претенцията е необходимо да бъде установено при условията на пълно доказване от страна на съделителя, че неподеляемият имот е жилище, че към момента на откриване на наследството е живял в него и че не притежава друго жилище. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че допуснатия до делба имот не представлява жилище, а търговски обект – златарско ателие, към което има обособена работилница и жилищно помещение. Това обстоятелство се установява и от изготвената и приета по делото съдебнотехническа експертиза. В подкрепа на този извод са и изявленията на страните, направени в съдебно заседание на 29.09.2021 год., в които и двете страни заявяват, че допуснатия до делба имот не е жилище. А с оглед на изложеното се налага извода, че не е налице първата изискуема предпоставка за допускане на възлагане на имота по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно неподеляемия имот да е жилище.

В същото време от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява наличието и на втората, изискуема от разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК предпоставка, а именно, съделителят да е живял в имота към момента на откриване на наследството. На първо место – имотът не е наследствен, поради което не е налице момент на откриване на наследство, към който да бъде преценяван евентуално факта на живеене в имота и на второ – липсват каквито и да е доказателства съделителят П.П. да е живял в имота. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че в едно от помещенията на имота има обособено жилищно помещение, всъщност имота е търговски – златарско ателие и работилница. От представените като писмени доказателства по делото удостоверение за актуално състояние на „***“ ЕООД и Удостоверение за регистрация №5241/31.01.2013 год. се установява, че представляваното от ответника П. Д. П. дружество извършва дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, като в Министерството на финансите е вписан адрес на дейността именно гр.Шумен, пл.“***“ №7 /съгласно Удостоверение изх.№УТ-37-112/15.04.2021 год. настоящ административен адрес: гр.Шумен, пл.“***“ №3-Б/.

Следователно от изложените доказателства се установява по безспорен начин, че имота, въпреки, че е неподеляем не е жилище, същият не е придобит по наследство и съделителят не е живял в имота.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота на съделителя П. Д. П.. А доколкото от заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че същият е неподелям, съгласно техническите изисквания и квотите на страните, се налага извода, че същият следва да бъде изнесен на публична продан. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно 4

Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004 год. на ВКС по гр. д. №1/2004 год. на ОСГК.

По отношение на направените от страните разноски в производството съдът установи следното:

Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид пазарната стойност на допуснатия до делба имот в размер на 97310 лева и квотите на страните /по 1/2 ид. част за всеки един от съделителите/ се налага извода, че всяка страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на по 1946.20 лева, изчислена с оглед разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 4 на сто върху стойността на всеки дял.