Решение № 62 от 05.08.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Перник, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600130 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 НПК.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимият А. В. А. чрез упълномощения от него защитник адв. Н.Ц. срещу Присъда № 239/2021 г., постановена п о №260056/03.12.2021 година по НОХД № 239/2021 година по описа на съда за 2021 година, с което подсъдимият А. В. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1, НК, за ВИНОВЕН в това, че на *** в гр.***, като сключил и подписал предварителен договор за покупко-продажба на наследствен недвижим имот, представляващ изключителна собственост на майка му К.М.П., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С. А. Н. заблуждение, че ще му продаде наследствения недвижим имот, представляващ изключителна собственост на майка му К.М.В., находящ се в местността «***», община ***, състоящ се от 1000/хиляда/ квадратни метра със съседи И.М.П., и с това на *** в гр.*** причинил на С. А. Н. имотна вреда в размер на 9000 /девет хиляди/ лева престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.209, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА и му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание 1

«Лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Във въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин. Прави се възражение, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, като се прави искане въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от частният обвинител С. А.

Н. срещу Присъда № №260056/03.12.2021г., постановена по НОХД № 239/2021 година по описа на съда за 2021 година, с която обжалва присъдата в частта относно наложеното наказание, като счита същото за незаконосъобразно, тъй като чрез него не могат да се постигнат целите на чл. 36 НК. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда в тази й част, като бъде отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

Частният обвинител С.А., чрез своя повереник адв. Т. в открито съдебно заседание изразява становище, че постановената от РС – Перник присъда е неправилна и следва да бъде отменена в частта относно наложеното наказание на подсъдимия.

В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения подсъдимият чрез своя защитник иска да бъде отменена първоинстанционната присъда поради недоказаност, незаконосъобразност и в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, представеният документ, написан на ръка с поправки, не може да бъде сочен като доказателство за извършена измама. Твърди, че между подсъдъдимия и частният обвинител съществували предишно спорове по сделка и цели да принуди подсъдимият да си оправят сметките по нея.

Иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал.1 НК Счита, че следва да бъде постановено нова присъда, с която да бъде признат А.А. за невиновен, сочи че пострадалият от деянието не е могъл да има такава сума, която да предостави веднага.

В съдебно заседание в лична защита подсъдимият А.А. поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си дума твърди, че не е виновен.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

2

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият А.А. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието. Квалификацията на извършеното от подсъдимият престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият А. В. А. е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното наказание е към законовия минимум, а именно наказание „лишаване то свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание «Лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото изменяне или отменяне.

С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:

Подсъдимият А. В. А. и свидетелят С. А. Н. – пострадал от деянието се познавали от 1999 г. Свидетелят С.Н. не оспорва възникналите взаимоотношения между него и подсъдимия А.А. по сключването на предварителен договор за покупко-продажба на 3 недвижим имот, находящ се в гр.*** още през 1999 година. Заявява,че до сключване на окончателен договор така и не се е достигнало. По отношение на развитието на взаимоотношенията между него и подсъдимия през 2016 г. твърди, че подсъдимият му е предложил да му прехвърли като своеобразно обезщетение за неизпълнение на сключения предварителен договор от 1999 година. Свидетелят се е съгласил и подписал предложения от подсъдимия А. договор, в който било записано, че до края на 2016 година ще получи нотариален акт за един декар земя в гр.***. От 2016 г. свидетелят търсил непрекъснато подсъдимия, но той постоянно се криел.

Посредством тези гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля се установява по безспорен начин формираната представа у същия от страна на подсъдимия за действията, които ще предприеме за обезщетяването му, както и последващото бездействие на подсъдимия. Свидетелят е категоричен и по отношение на мотивите да се съгласи на това предложение, поради обстоятелството, че не е станал факт сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***.

При така приетата за установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция неприема наведеното възражение от подсъдимия и неговия защитник относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на св. С. А. Н. - пострадал от деянието, което се явява неоснователно, тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.

Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила.

Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за авторството на деянието от страна на подсъдимият.

За първостепенния съд не е съществувала пречка да провери посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства посредством разпитите на свидетеля С. А. Н., както и от приобщените към делото доказателствени средства, а именно изслушана и приета съдебно-почеркова експертиза, обективирана в протокол №520/18.11.2021 година, където вещото лице е категорично в изводите си, че ръкописния текст, положен върху предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***дина, сключен между А. В. А. и С. А. Н. е положен от подсъдимият А..

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на подсъдимия и неговия защитник относно авторството на договора, тъй като видно от заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза, подписа, положен върху процесния договор като продавач е изпълнен от А. В. А., а подписа на купувач е изпълнен частния обвинител.

4

Събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени средства се подкрепят и от писмените документи, приложени по ДП№267/2020 година по описа на 01 РУ Перник.

Предвид установеното от фактическа страна и от правна стана настоящият съдебен състав намира, че с поведението си подсъдимият А. В. А. е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, тъй като на *** в гр.***, като сключил и подписал предварителен договор за покупко-продажба на наследствен недвижим имот, представляващ изключителна собственост на майка му К.М.П., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С. А. Н. заблуждение, че ще му продаде наследствения недвижим имот, представляващ изключителна собственост на майка му К.М.В., находящ се в местността «***», община ***, състоящ се от 1000/хиляда/ квадратни метра със съседи И.М.П., и с това на *** в гр.*** причинил на С. А. Н. имотна вреда в размер на 9000 /девет хиляди/ лева.

За да стигне до гореизложената фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Първоинстанционния съд подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия и е посочил в коя част ги кредитира и в коя ги отхвърля, като се е мотивирал за това. По показанията на свидетелят С. А. Н., се установява по несъмнен, категоричен и безспорен начин времето, мястото и механизма на извършеното деяние по чл. 209, ал.1 НК, както и неговото авторство. Следва да се подчертае, че показанията на свидетеля С.Н., независимо от обстоятелството, че е пострадал, са подробни, последователни и идентични, потвърждават се по основните въпроси изцяло от представените и приети по делото писмени доказателства, поради което доводите във въззивната жалба за тяхната недостоверност изцяло се отхвърлят от настоящата инстанция като несъстоятелни.