Решение № 7 от 06.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.07.2025 година, постановено по гр. дело № 585 по описа на Еленски районен съд за 2024 година, спрямо „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица, е прието за установено, че дължи на „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен, вземания за наемна цена и договорни лихви по две споразумения. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо претенциите със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции.

Вземанията били погасени по давност, уговорката за лихва била недействителна, защото споразуменията, в които е предвидена, не били сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както това е сторено с основния наемен договор.

По делото останало недоказано твърдението наемодателят-ищец да е предал имотите на наемателя.

Ответникът по жалбата - „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.

1

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 232, ал. 2, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен - излага в исковата си молба, че с ответното дружество сключили четири наемни договора, по силата на които на последното са предоставени за ползване земеделски земи. Наемната цена не била платена, заради което страните с две споразумения от 27.10.2021 и от 07.08.2023 година договорили нов падеж, а ответникът изрично признал задълженията си за наемна цена. По реда на настоящото производство ищецът претендира признаване на вземанията, включващи наемна цена по четирите договора, договорена със споразумението от 2023 година лихва за времето от 11.10.2021 година до 04.102024 година и за времето от 11.10.2024 година до окончателното заплащане на главницата. Претендира и разноски.

Ответната страна - „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица - оспорва исковете с доводи, аналогични на оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка и следващите от нея изводи, посочени в мотивите на атакуваното решение. На основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответната страна са неоснователни. В разрез с изявлението на ответника по чл. 3 и 4 от договора е възражението му, че не е получил ползването на наетите имоти. Цитираните клаузи сочат обратното.

Валидността на споразумението, договарящо лихви, не се влияе от формата на договора, когото допълва или изменя, а от разпорежданията на закона. Последният урежда наема като принципно неформален договор. Затова споразумението от 07.08.2023 година валидно уговаря лихви.

Според чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Със споразумението от 07.08.2023 година страните са предвидили нов падеж на вземането за наемна цена – 25.12.2023 година. Давността, съгласно чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, тече от тази дата и към момента на предявяване на иска – 10.10.2024 година, не е изтекла.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 480 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 30.07.2025 година, постановено по гр. дело № 585 по описа на Еленски районен съд за 2024 година.

Осъжда „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица, ЕИК: 202567784, да заплати на „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.07.2025 година, постановено по гр. дело № 585 по описа на Еленски районен съд за 2024 година, спрямо „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица, е прието за установено, че дължи на „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен, вземания за наемна цена и договорни лихви по две споразумения. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо претенциите със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции.

Вземанията били погасени по давност, уговорката за лихва била недействителна, защото споразуменията, в които е предвидена, не били сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както това е сторено с основния наемен договор.

По делото останало недоказано твърдението наемодателят-ищец да е предал имотите на наемателя.

Ответникът по жалбата - „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.

1

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 232, ал. 2, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „СТАВЕН.“-АД, гр. Сливен - излага в исковата си молба, че с ответното дружество сключили четири наемни договора, по силата на които на последното са предоставени за ползване земеделски земи. Наемната цена не била платена, заради което страните с две споразумения от 27.10.2021 и от 07.08.2023 година договорили нов падеж, а ответникът изрично признал задълженията си за наемна цена. По реда на настоящото производство ищецът претендира признаване на вземанията, включващи наемна цена по четирите договора, договорена със споразумението от 2023 година лихва за времето от 11.10.2021 година до 04.102024 година и за времето от 11.10.2024 година до окончателното заплащане на главницата. Претендира и разноски.

Ответната страна - „АГРО-ЕКО 2013“-ЕООД, село Сливовица, община Златарица - оспорва исковете с доводи, аналогични на оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка и следващите от нея изводи, посочени в мотивите на атакуваното решение. На основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответната страна са неоснователни. В разрез с изявлението на ответника по чл. 3 и 4 от договора е възражението му, че не е получил ползването на наетите имоти. Цитираните клаузи сочат обратното.

Валидността на споразумението, договарящо лихви, не се влияе от формата на договора, когото допълва или изменя, а от разпорежданията на закона. Последният урежда наема като принципно неформален договор. Затова споразумението от 07.08.2023 година валидно уговаря лихви.