Разпореждане № 91006 от 23.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 91006 гр. София, 23.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110157274 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на И. М., с която са предявени срещу М. А. и К. А. искове за признаване на установено, че ищецът е собственик на процесните имоти, описани в молба от 06.04.2023 г. на ищеца, както и за установяване недействителността, в частност нищожността на съдебна спогодба, материализирана в съдебен протокол под акт № 23, том 9 от 19.06.2002 г. на Службата по вписванията гр.

София от 19.04.2002г. гр.д.№ 1378/2002 г. на СРС, 59-ти състав.

При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК с Разпореждане от 18.12.2022 г. е оставил същата без движение, като е дал указания относно поправянето на установените пропуски, във връзка с което ищецът е подал молба от 19.01.2023 г., чието вписване е указано на ищеца с Определение от 12.03.2023 г., като е предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията в срок.

Видно от отбелязване на л. 57 по делото ищецът е получил горното определение на 03.04.2023 г., като в указания му едномесечен срок не е представил доказателства за вписана уточнителна молба от 19.01.2023 г.

Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114, б. „в“ вр. чл. 112, б. „з“ ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК (ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК; Определение № 166 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 480/2018 г., IV г. о.;

Определение № 394 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2012 г., IV г. о.).

С молба от 19.01.2023 г. ищецът е направил съответни уточнения относно отстраняване на указани нередовности на исковата молба, поради което същата молба е неразривно свързана с първоначалната искова молба. Видно от приложената по делото молба от 19.01.2023 г. върху същата липсва отбелязване за нейното вписване, както се установява и по отношение на препис от същата молба, приложена към молба вх. № 96876 от 06.04.2023 г. на ищеца.

Съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1 ГПК). Когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с приложенията (чл. 129, ал. 3 ГПК и Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч.

1 гр. д. № 933/2022 г., II г. о. ; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3191/2021 г., II г. о. ; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 747/2021 г., III г. о. ; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 909/2020 г., III г. о.).

В настоящия случай указанията на съда по отстраняване нередовности на исковата молба, в частност на уточнителна молба са законосъобразни, ясни и точни и за тяхното изпълнение е даден достатъчно дълъг срок, чието продължаване или възстановяване не е поискано от ищеца. Липсват и представени от ищеца доказателства за наличие на уважителни причини, породени от особени непредвидени обстоятелства, препятстващи изпълнението на дадените му от съда указания в съответните горепосочени срокове.

При това положение, след като указанията на съда са останали неизпълнени до изтичането на дадения от съда срок и ищецът е бил предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнението на указанията, същият следва да понесе процесуалната тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да бъде върната, а образуваното по нея производство прекратено.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба на И. М., с която са предявени срещу М. А. и К. А. искове за признаване на установено, че ищецът е собственик на процесните имоти, описани в молба от 06.04.2023 г. на ищеца, както и за установяване недействителността, в частност нищожността на съдебна спогодба, материализирана в съдебен протокол под акт № 23, том 9 от 19.06.2002 г. на Службата по вписванията гр.

София от 19.04.2002г. гр.д.№ 1378/2002 г. на СРС, 59-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 57274/2022 г. на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2