Решение № 2610 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2610 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. М.а като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100502079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.

Обжалва се решение № 13349 от 23.11.2012г., постановено по гр.дело № 2105/2022г. на СРС, 34 състав в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от М. Ч. М. срещу А. Д. И., че А.

Д. И. дължи на М. Ч. М., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - сумата от 10 000,00лв. , представляваща невърнат заем по сключен неформален договор за паричен заем от 11.04.2018г., ведно със законната лихва от 04.11.2020г.

/датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/- до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.12.2020г. по ч.гр.дело № 54344/2020г. по описа на СРС, 34 състав.

Решението се обжалва и в частта за разноските, които страните са осъдени да заплатят съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът А. Д. И. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Възразява, че не е получил в заем от ищеца процесната сума. Твърди, че получената от него сума преведена от ищеца по банков път всъщност представлява връщане от ищеца на дадена му от него /ответника/ сума през 2018г. на части в брой. С изложените доводи въззивникът- ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна, М. Ч. М., не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските по делото за въззивното прозиводство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея решение- за законосъобразно и правилно.

Настоящият въззивен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени на база на правилно установена по делото фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение на изводите на първата инстанция и с оглед на доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Настоящата инстанция намира, че от ищеца , в съответствие с носената от нея доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото, е установено наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, попадащо в приложното поле на чл.240,ал.1 от ЗЗД и възникнало от сключения между тях неформален , реален договор за паричен заем на 11.04.2018г. Договорът за заем е реален, съгласно легалната дефиниция на чл.240,ал.1 от ЗЗД, тъй като сключването му става с предаване на заетата сума от заемодателя- на заемателя, но не е формален, поради липсата на изискване за специална форма за действителност, в която следва да е постигнато съгласието между страните относно основните и задължителни параметри на договора- размер на заетата от заемодателя сума и задължението за връщане на сумата от заемателя. Като последица от неформалния характер на договора за паричен заем при наличие на писмено доказателство за предаване/получаване на сумата, както в настоящия случай /платежното нареждане от 11.04.2018г., с което процесната сума е преведена от ищеца по сметка на ответника/, установяването на основанието за предаването /получаването на сумата, обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и каква е била действителната обща воля на страните могат да бъдат установявани с всички допустими от ГПК доказателства, включително и със свидетелски показания.

При наличие на писмено доказателство за предаване и получаване на сумата ограничението на чл.164,ал.1,3 от ГПК не намира приложение при доказване 2 на останалите гореизброени изброените правно-релевантни факти свързани с установяване на действителната обща воля на страните, включително и основанието за предаване/получаване на сумата. Именно в този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, цитирана от първата инстанция с обжалваното решение. В конкретния случай от събраното по делото гласно доказателства – показанията на св.Х., безспорно се установява, че преведената по банков път от ищеца на ответника процесна сума е дадена в заем от ищеца на ответника във връзка с извършван от последния ремонт на жилищата му.

Показанията на свидетеля на ищеца не са опровергани от ответника, включително и по реда на насрещното доказване. Ето защо , съдът приема, че е доказано заявеното от ищеца основание за предаването от него страна и съответно- получаването от ответника на процесната сума- даването й в заем от ищеца на ответника. От друга страна от ответника не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на възражението му, че основанието за получаване на процесната сума е различно от соченото и установено от ищеца. При липса на доказателства по делото за връщане на заетата сума след получената от ответника покана за това с получаването на препис от исковата молба и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, /чл.235,ал.3 от ГПК/, предявеният иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Поради пълно съвпадане на изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРСпотвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските във въззивното производство: При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на въззивника - ответник са направените от въззиваемата страна- ищец разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1560, 00лв. /с включен ДДС/- адвокатско възнаграждение.

Воден от горените мотиви Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13349 от 23.11.2012г., постановено по гр.дело № 2105/2022г. на СРС, 34 състав в обжалваната част, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от М.

Ч. М. срещу А. Д. И., че А. Д. И. дължи на М. Ч. М., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - сумата от 10 000,00лв. , представляваща невърнат заем по сключен неформален договор за паричен заем от 11.04.2018г., ведно със законната лихва от 04.11.2020г. /датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.12.2020г. по ч.гр.дело № 54344/2020г. по описа на СРС, 3

34 състав, както и в частта за разноските, които страните са осъдени да заплатят съобразно изхода на спора по делото.

В останалата отхвърлителна част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА А. Д. И. с ЕГН********** да заплати М. Ч. М. с ЕГН ********** – сумата от 1560,00 /хиляда петстотин и шестдесет/ леваразноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от съобщаването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4