Определение № 1222 от 24.04.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№……………./…………….2020г. гр. Варна

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл.с. НАСУФ

ИСМАЛ като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 818 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5050/21.01.2020 г., депозирана от В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Б.Ф., против Решение № 5850/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 959 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 24-ти съдебен състав, в частта, в която, на осанование чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Иван Недков, сумите както следва: 1.)

975.29 лева, представляваща остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит № 2394228/23.08.2016 г., сключен между въззивника и въззиваемия, формирана от сбора на частта от главницата от месечни анюитетни вноски с настъпил падеж за времето от 14.10.2017 г. до 14.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –

31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., за която сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. № 1ЗЗЗЗ/2018 г. на Районен съд – Варна; 2.)

68.25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2018 г. по процесния договор за потребителски кредит, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., за която сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. № 1ЗЗЗЗ/2018 г. на Районен съд – Варна, както и 3.) 41.07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2017 г. до деня, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2018 г. /вкл. /, за която сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. № 1ЗЗЗЗ/2018 г. на Районен съд – Варна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 20667/11.03.2020 г. от въззиваемата страна чрез юрк. Иван Недков.

І.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.

261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна в обжалваната част и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото не е уважил доказателственото искане на ответника по чл. 183 от ГПК, а именно да се задължи ищецът да представи оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства – Договор за потребителски кредит от 23.08.2016 г.; Общите условия към него; погасителния план; декларация съгласие за обработка на лични данни; декларация за приемане на застраховането; сертификат за застраховка „Кредитна портекция плюс“; ОУ към застраховката; рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.; потвърждаване за извършената цесия; приложение № 1 към договора за цесия от 20.04.2018 г.; пълномощно към рамковия договор за цесия и към индидуалния договор за цесия, както и уведомителното писмо за извършената цесия.

Въззивникът излага подробни аргументи за това, че, приемайки и прилагайки към доказателствената съвкупност по делото на представените заверени преписи от самата страна, съдът погрешно е обосновал правния си извод за доказаност на исковите претенции. Сочи, че доказателственото искане по чл. 183 от ГПК е самостоятелно средство за защита и като такова е следвало да бъде уважено от решаващия съдебен състав, чието неуважаване е ограничило правото на защита на ответника-въззивник. Твърди, че пропускът на съда да обсъди искането по чл. 183 от ГПК в мотивите на своето решение е процесуално нарушение на собствено основание.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото в отговора на исковата молба въззиникът е обосновал доказателственото си искане с твърдения за липса на валидно сключен договор за потребителски кредит, като същият не е оспорил истинността на правната сделка.

Поддържа се, че доказателственото искане е по чл. 190 от ГПК, като в конкретния случай липсва обяснение за значението на оспорените от ответника писмени доказателства по делото, поради което същото е необосновано и правилно е оставено без уважение.

Въззиваемият навежда доводи и за това, че в разпоредбата на чл. 183 от ГПК не е регламентирано юридическото задължение за съда при искане да задължи насрещната страна да представи оригиналите или официално заверените преписи от приобщените писмени доказателства – заверени от страната.

III. По, обективираното от въззивника доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК:

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Наред с това обаче законодателят нормативно е регламентирал и изключения от общото правило, а именно във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – арг. от ал. 3 на цитираната разпоредба.

В конкретния случай още с отговора на исковата молба ответникът е обективирал искане по чл. 183 от ГПК – за представяне на оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства, които са надлежно заверени от ищеца. С определение № 5189/19.04.2019 г. РС-Варна е квалифицирал искането по чл. 190 от ГПК и е оставил без уважение същото, като се е мотивирал с това, че липсват наведени доводи за оспорване истинността на приложените писмени доказателства. В проведеното открито съдебно заседание на 18.06.2019 г. ответникът изрично е заявил, че поддържа доказателственото си искане по чл. 183 от ГПК, като със същите мотиви съдът отново е оставил без уважение искането. Едва след повторния отказ на съда ответникът в хода на същото открито съдебно заседание е навел доводи за оспорване истинността на представените с исковата молба писмени доказателства, но съдът и този път е оставил без уважение искането поради настъпила процесуална преклузия по чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Производството по оспорването на доказателствата по чл. 193 от ГПК е различно от оспорването на преписи или ксерокопия на документи по чл. 183 от ГПК. В първия случай не се оспорва съществуването на оспорения документ, а само неговата истинност или неистинност, докато във втория случай се оспорва съществуването на документа – както е в конкретния случай. Видно от отговора на исковата молба ответникът оспорва съществуването на учреденото между него и кредитодателя облигационно правоотношение, доколкото представения заверен препис от процесния договор за потребителски кредит не съдържа подписите на страните, дата на сключване, както и данни за кредитодателя. Законодателят дава възможност да се представят преписи на документи по делата, но изисква от страната, която го е представила да представи оригинала при поискване от другата страна, на основание чл. 183 от ГПК. Това е така защото единствено оригиналния документ материализира права и задължения. Следователно, тежестта на доказване на съществуване на документа е на страната, която го е представила като препис, а не страната, която го е оспорила. В този смисъл са и Решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 567/2018 г., III г. о., ГК и Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., ГК и др.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че доказателственото искане по чл. 183 от ГПК следва да бъде частично уважено, а именно досежно задължаването на въззиваемия-ищец да представи оригинала на Договора за потребителски кредит № 2394228/23.08.2016 г., ОУ и Погасителния план към него.

В останалата си част – касателно представяне на оригиналите на декларация съгласие за обработка на лични данни; декларация за приемане на застраховането; сертификат за застраховка „Кредитна портекция плюс“; ОУ към застраховката; рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.; потвърждаване за извършената цесия; приложение № 1 към договора за цесия от 20.04.2018 г.; пълномощно към рамковия договор за цесия и към индидуалния договор за цесия, както и уведомителното писмо за извършената цесия – следва да се остави без уважение, доколкото решението в отхвърлителната си част, относно застрахователната премия, не е обжалвано и е влязло в сила, а наведените доводи относно договора за цесия са във връзка с неговата валидност /нищожност/, за чиято преценка не са необходими оригиналите на горепосочените писмени доказателства.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

О

П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5050/21.01.2020 г., депозирана от В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Б.Ф., против Решение № 5850/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 959 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 24-ти съдебен състав.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 183 от ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Иван Недков, в едноседмичен срок от съобщението да представи оригинала на Договора за потребителски кредит № 2394228/23.08.2016 г., както и на Общите условия и Погасителния план към него.

УКАЗВА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Иван Недков, че при непредставяне на горепосочените документи в оригинал, на основание чл. 183, изр. 2-ро от ГПК, представените преписи ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Б.Ф., на основание чл. 183 от ГПК, да се задължи „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Иван Недков да представи оригинала на декларация съгласие за обработка на лични данни от 23.08.2016 г.; декларация за приемане на застраховането; сертификат за застраховка „Кредитна портекция плюс“ пакет Б с № 2394228; ОУ към застраховката; рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.; потвърждаване за извършената цесия; приложение № 1 към договора за цесия от 20.04.2018 г.; пълномощно към рамковия договор за цесия и към индидуалния договор за цесия, както и уведомителното писмо от 16.05.2018 г. за извършената цесия.