Решение № 4560 от 23.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4560 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110160645 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. В. Д. срещу [*********], с която са предявени осъдителни искове за сумите от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № 1270/2011 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23271/2011 г. по описа на СРП, за което ищецът е оправдан с Присъда № 102/11.04.2017 г., постановена по ВНОХД № 838/2017 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав, ведно със законната лихва от 11.11.2017 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано на 11.05.2011 г., когато е задържан за срок от 24 часа и му е извършен личен обиск, като на същата дата му е предявено Постановление за привличане на обвиняем за извършено престъпление и е задържан с Постановление от 11.05.2011 г. на СРС за срок до 72 часа. Излага, че с Определение от 14.05.2011 г. по НЧД № 8779/2011 г. по описа на СРС, НК, 19 състав, му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие отменена с Определение от 20.05.2011 г. по ВНЧД № 2162/2011 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, без да му бъде вземана друга мярка за неотклонение. Сочи, че въпреки мотивите на въззивния съд за несъставомерност на деянието на 28.06.2011 г. и на 17.11.2011 г. са му предявени прецизирани постановления за привличане на обвиняем, след което е разпитан в качеството на обвиняем, а на 01.12.2011 г. е внесен обвинителен акт в съда, с който му е повдигнато окончателно обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Твърди, че въз основа на него е образувано НОХД № 22978/2011 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което са проведени пет съдебни заседания, на които е присъствал, но с протоколно определение от 24.06.2013 г. съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на СРП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебна фаза. Излага, че на 12.08.2013 г. е внесен отново обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 14341/2013 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което са проведени осем открити заседания, а в заседанието на 02.11.2015 г. е взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, като с Присъда от 02.11.2015 г. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр.

1 чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и е активирано отложено наказание по друго наказателно производство. Твърди, че по подадена от него и другия подсъдим жалба е образувано ВНОХД 838/2017 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав, по което са проведени две открити заседания, като с Присъда № 102/11.04.2017 г., влязла в законна сила на 11.11.2017 г., е отменена първоинстанционната присъда и ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу въззивната присъда е подаден протест от СГП на 12.04.201 г., който е върнат с Разпореждане от 25.10.2017 г. Твърди, че заради воденото срещу него наказателно производство в периода от 11.05.2011 г. до 11.11.2017 г. е претърпял неимуществени вреди – постоянен стрес и дискомфорт; несигурност за бъдещето; притеснение, че може да бъде осъден; шок от първоинстанционната присъда; страдания от задържането му под стража, което станало достояние на близки и съседи; напрежение между него и близките му; изнервеност, депресия, избухливост, ограничаване на социалните контакти, безсъние, загуба на вяра в справедливостта и законността; притеснения за близките му, които разчитали на него; чувство за непълноценност; проблеми в работата заради честите отсъствия; срам и унижение, справедливото обезщетение за които счита, че възлиза на сумата от 20 000 лв. Твърди, че като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар за защита по НОХД № 14341/2013 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие от 17.03.2015 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът [*********] е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва оправдателната присъда да е влязла в законна сила. Изтъква, че досъдебната фаза е продължила 6 месеца, като счита, че за останалия период наказателното производство е продължило в съдебна фаза и [*********] не носи отговорност за нейната продължителност. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с предявеното обвинение, като изтъква, че ищецът има регистрирани и други криминални деяния, водени са срещу него наказателни производства и е осъждан, поради което вредите не са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, като счита, че в случая са налице множество обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане. Оспорва исковата претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за законната лихва.

Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу [*********] за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпление, за което впоследствие е оправдан.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, [*********] или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – [*********], поради което възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за вредите, свързани с продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза, 2 е изначално неоснователно.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.

В случая от доказателствата по делото се установява, че на 11.05.2011 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е започнато ДП № 1270/2011 г. по описа на 02 РУП-СДВР, пр. пр. № 23271/2011 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, но още същия ден ищецът е задържан по реда на ЗМВР, предявено му е Постановление за привличане в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18 НК, разпитан е като обвиняем и с Постановление на прокурор от 11.05.2011 г. е задържан под стража за срок до 72 часа. С Определение от 14.05.2011 г. по НЧД № 8779/2011 г. на СРС, НК, 19 състав, по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но същото е отменено с Определение от 20.05.2011 г. по ВНЧД № 2162/2011 г. на СГС, НО, V въззивен състав, о ищецът е оставен без мярка за неотклонение и е постановено незабавното му освобождаване, като той е фактически освободен същия ден. На 15.08.2011 г. и на 17.11.2011 г. са му предявени прецизирани Постановления за привличане на обвиняем, като непосредствено след всяко предявяване е извършван разпит на Д. в качеството на обвиняем. На 01.12.2011 г. е внесен в съда Обвинителен акт срещу ищеца и още едно лице, като срещу Д. обвинението е за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.

3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НОХД № 22978/2011 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което са проведени пет открити съдебни заседания с участието на ищеца, за две от които е бил довеждан от Затвора в гр. София. С протоколно определение от 24.06.2011 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила. На 12.08.2013 г. е внесен отново Обвинителен акт срещу Д. и още едно лице, като обвинението срещу първия е за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.

28, ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НОХД № 14341/2013 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което са проведени шест открити заседания с участието на Д.. С Присъда от 02.11.2015 г. той е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, осъден е на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и е постановено изтърпяване на отложеното наказание по друга присъда. В заседанието на 02.11.2015 г. е взета по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“. По жалба на двамата подсъдими е образувано ВНОХД № 838/2017 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав, по което е проведено едно открито заседание с участието на ищеца и е постановена Присъда от 11.07.2017 г., с която е отменена първоинстанционната присъда и Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 11.11.2017 г.

Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/, обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свид. [*********]. Той разказва, че с Д. се познават от деца, като от много години са и колеги. Знае, че през 2011 г. той е бил задържан и обвинен за престъпление – за кражба на ограда или платна, защото майката на ищеца му се обадила, за да я закара в полицията, и е ходил да му носи храна в ареста, където ищецът престоял за кратко – около 1-2 седмици. Докато бил в ареста, Д. бил притеснен, че е задържан, а е невинен. По време на първоинстанционното производство двамата контактували редовно, защото през целия период са били колеги. По това конкретно дело ищецът се явявал над 30 пъти. Заради отстъствията заради делата, както и поради това, че обвинението е за кражба, работодателят много пъти искал да го уволни, но не се стигнало до уволнение, защото колегите му го 3 прикривали, когато ходел по дела. Докато делото се гледало на първа инстанция, Д. приемал обвинението на шега, а не го вземал насериозно, въпреки че адвокатът му казал, че съществува вероятност да влезе в затвора. По това обвинение Д. бил осъден пре 2015 г. с ефективна присъда на 2 години „лишаване от свобода“. През 2015 г., когато получил ефективната присъда, жена му била бременна и след присъдата той се променил – взел обвинението насериозно, бил притеснен, че ще остави жена си и детето си, станал психически нестабилен, замислен, често обяснявал на колегите си, че ще го вкарат в затвора, и заръчвал на свид. [*********] да се грижи за жена му и детето му, докато излезе. След осъдителната присъда делото продължило още около 2 години, през което време му се родило второ дете. През този период често обяснявал, че е обжалвал присъдата и чака, но адвокатите не му дават надежда, че ще бъде оправдан. Свид. [*********] не знае Д. да е посещавал здравни заведения по време на наказателното производсто, но след осъдителната присъда започнал да получава паник атаки – изведнъж казвал: „Лошо ми е, върти ми се главата, усещам, че потъвам някъде“, и започвал да го обзема страх от това, че му става лошо, като това се случвало по 1-2 пъти в месеца и продължава да му се случва и понастоящем със същата честота. По време на процеса свид. [*********] не го е виждал да пие нещо за успокоение, но след това го е виждал всеки ден да пие мента, глог и валериан, като му е казвал, че ги пие за успокоение. Свид. [*********] знае само за едно друго наказателно дело срещу ищеца – за управление на мотопед без номера и без шофьорска книжка, по което той бил осъден на пробация.