Определение № 917 от 26.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Варна, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900251 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на настоящото произнасяне е молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 11423/10.05.2023г. от Г. И. Д., от гр.

Варна, чрез пълномощника адв. П. Н., срещу решение № 156/05.04.2023 г., постановено по делото.

С разпореждане № 2607/12.05.2023г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите по подадената въззивната жалба чрез внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 1795,26 лева.

В молба с вх. № 13830/05.06.2023г., депозирана от въззивника, е обективирано искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, придружена от декларация за материално и семейно състояние.

Видно от служебно изготвените справки и представената декларация е, че въззивникът притежава поземлен имот 1180 кв.м., в който е разположена къща с площ 80 кв.м., находящ се в с. В., общ. А., обл. В., както и ид.части от апартамент, находяща се в гр. В., ж.к. „В. В.“. Съгласно справка от ТД на НАП гр. Варна лицето се осигурява на МРЗ в размер на 710 лева в „АРТ ДИЗАЙН ДООРС“ ООД, ЕИК 206727834, като притежава 90% от капитала дружеството. В писмото, изготвено от ТД на НАП гр. Варна, се съдържа информация за подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022г., 1 в които са декларирани допълнителни доходи от трудови правоотношения и от наем на движимо имущество в размер на 8565,06 лева за 2021г. и 12590,00 лева за 2022г. От предоставената от ТП на НОИ гр. Варна информация допълнителни плащания под формата на обезщетения, помощи и или пенсии не се установяват. Съгласно справката на „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна въззивникът притежава две МПС-та – лек автомобил с първоначална регистрация от 1996г. и товарен автомобил с първоначална регистрация от 2000 г. С декларацията молителката декларира, че семейството й се състои от двама души – тя и нейната 16-годишна дъщеря.

Съобразно така събраните и представени доказателства по делото, съдът установи следното:

Разпоредбата на приложимия процесуален закон /чл.83 ал.2 ГПК/ дава възможност да не се внасят такси и разноски по делото от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса, възлизаща в случая в размер на 1795,26 лева.

От събраните в хода на производството доказателства са налице данни, че молителката притежава описаните недвижим имот, моторни превозни средства, получава ежемесечна заплата в размер на 710,00 лева и допълнителни доходи в среден размер от 10 000 лева годишно.

Същевременно не са ангажирани доказателства, които да свидетелстват за извънредно голям размер на ежемесечните разходи, необходими за задоволяване на битовите и здравословни нужди на молителката и нейната дъщеря.

Съобразно така събраните данни за имуществото и доходите на молителката, съдът намира, че заплащането на определената държавна такса не би затруднило бюджета на жалбоподателката и към настоящия момент не са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаването й от задължението за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1795,26 лева.

2

Поради изложеното, молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В т.1 на молба с вх. № 13830/05.06.2023г е обективирано възражение срещу определения размер на разноските в обжалваното решение, поради което следва да се уточни, дали то представлява молба по чл. 248 от ГПК или искане въззивният съд да отмени присъдените разноски като последица от уважаване на жалбата.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 1 795,26 лева, дължима за въззивното обжалване на Решение № 156/05.04.2023 г., постанотвено по т.д. 251/2022г. по описа на ВОС.

ДАВА

ПОСЛЕДНА

ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 795.26 лева по сметка на Варненски апелативен съд съгласно чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

УКАЗВА на жалбоподателя изрично да уточни, дали иска изменение на решението в частта за разноските съгласно чл. 248 от ГПК /в този случай да обективира искането си в нарочна молба с препис за насрещните страни/ или искането му е въззивният съд да отмени присъдените разноски като последица от уважаване на жалбата.

УКАЗВА на жалбоподателя, че при неотстраняване изцяло и в срок на нередовностите, жалбата ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т.2 от ГПК, за която последица страната да се уведоми със съобщението.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

След влизане в сила на определението, с което се оставя без уважение 3 искането за освобождаване от държавна такса, делото да се докладва за преценка на дължимите съдопроизводствените действия.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4