Решение № 3138 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3138 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100505590 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 3956/09.03.2025 г. по гр. д. № 20241110133962/2024 г. по описа на СРС, 28 състав са отхвърлени предявените от М. Т. Н. иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване на установено по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, с адрес на управление: гр. София, бул. ****, че М. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, не дължи на дружеството следните суми: 541,86 лева (петстотин четиридесет и един лева и 86 стотинки) – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.02.2009 г. до окончателното плащане, и 65 лева (шестдесет и пет лева) – разноски – задължения по изпълнителен лист от 26.04.2010 г. по частно гражданско дело № 7847/2009 г. на Софийския районен съд, 65 състав, издаден в полза на „Ти би ай кредит“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода на изпълнителния процес, и евентуален иск за връщане на платените след изтичане на давностния срок суми с квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Със същото решение М. Т. Н. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по делото.

Против Решение № 3956/09.03.2025 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 114031/31.03.2025 г. от М. Т. Н., чрез адв. Р. П., САК, с която оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на 1 съдопроизводствените правила. При постановяване на съдебния акт съдът не е обсъдил всички наведени с исковата молба доводи. „АПС Бета България“ ЕООД не е надлежен кредитор на Манов Н. и образуваното срещу него изпълнително дело е незаконосъобразно.

Дори между двете дружества да съществува облигационно правоотношение с предмет прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист, длъжникът не е бил уведомен така, както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради това и на основание чл. 99, ал. 4 прехвърлянето няма действие по отношение на него. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважи предявеният иск като основателен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 158934/07.05.2025 г., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, с който моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело давността не е изтекла, като към този момент е действало Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Моли да бъдат присъдени сторените разноски по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по № 33962/2024 г. по описа на СРС, 28 състав е образувано по искова молба на М. Т. Н. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която са предявени в условия на евентуално съединяване главен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството следните суми:

541,86 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.02.2009 г. до окончателното плащане, и 65 лева – разноски – задължение по изпълнителен лист от 26.04.2010 г. по частно гражданско дело № 7847/2009 г. на Софийския районен съд, 65 състав, издаден в полза на „Ти би ай кредит“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода на изпълнителния процес, а в случай, че са събрани суми - евентуален иск за връщане на платените след изтичане на давностния срок суми с квалификация по чл.

55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Ищецът твърди, че след издаване на изпълнителния лист от 26.04.2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, частните праводатели на ответника образували изпълнително дело № 386/2012 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д.В.. Твърди се, че по това дело като взискател след прехвърляне на вземането бил конституиран ответникът на 29.04.2015 г., а последното изпълнително действие преди това било извършено на 12.06.2012 г. Твърди се, че ответникът е конституиран без никакви доказателства за извършената цесия, нито за уведомяване на ищеца за извършеното прехвърляне. Въз основа на искания на ответника, които били бланкетни и без посочени конкретни дела, по които се искат действия били налагани запори. Твърди се, че през 2021 г. било образувано от ответника ново изпълнително дело под № 2562/2021 г. на ЧСИ Г.К.. Вземането било погасено по давност на 26.08.2020 г., тъй като ответникът не бил редовно конституиран по изпълнителното дело и 2 неговите действия били невалидни и не прекъсвали давностния срок. В случай, че са извършени плащания по изпълнителното дело, се иска ответникът да бъде осъден да върне платените след настъпване на давността суми.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът– „АПС бета България“ ЕООД, оспорва предявеният иск като неоснователен – поради това, че ответникът бил искал редовно изпълнителни действия по изпълнителните дела.

Неоснователно било възражението на ищеца, че извършените от ответника действия били нередовни, тъй като не процесуалната действителност на изпълнителните действия имала значение за прекъсване на давността, а титулярството на вземането, което било прехвърлено на ответника. Поради това иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В мотивите на Решение № 3956/09.03.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че е представен договор за цесия и пълномощно пред съдебния изпълнител и той правилно е преценил, че има процесуално основание да конституира нов взискател. По-късното уведомяване за цесията не влияе върху давностния срок. Между отделно извършените изпълнителни действия за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист не е изтекъл срок от 5 години, и от датата на последното предприето изпълнително действие, което прекъсва давността до момента на подаване на исковата молба, предмет на настоящото дело – 10.06.2024 г. е изтекъл срок много по- кратък от 5 години, вземанията на ответника не са погасени по давност, съответно предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради несбъдване на заявеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния му иск – уважаване на главния иск, не е разглеждан предявеният осъдителен иск съгласно искането на ищеца при спазване на чл. 6, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

С исковата молба е предявен от М. Т. Н. иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване на установено по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, с адрес на управление: гр. София, бул. ****, че М. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, не дължи на дружеството следните суми: 541,86 лева (петстотин четиридесет и един лева и 86 стотинки) – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.02.2009 г. до окончателното плащане, и 65 лева (шестдесет и пет лева) – разноски – задължения по изпълнителен лист от 26.04.2010 г. по частно гражданско дело № 7847/2009 г. на Софийския районен съд, 65 състав, издаден в полза на „Ти би ай кредит“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода на изпълнителния процес, а в 3 случай, че са събрани суми - евентуален иск за връщане на платените след изтичане на давностния срок суми с квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Между страните по делото са безспорни следните обстоятелства: че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7847/2009 г. по описа на СРС, 65 състав, на 26.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист срещу М. Т. Н. в полза на „Ти би ай кредит“ ЕАД за сумата 541,86 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2009 г. до окончателното плащане, както и за сумата 65 лв. - разноски; че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 386/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В.; че с молба от 29.04.2015 г. „АПС Бета България“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД, с предишно наименование „Ти би ай кредит“ ЕАД; че с разпореждане от 29.04.2015 г. ответното дружество е било конституирано като взискател по изпълнителното дело; както и че впоследствие са били депозирани молби за предприемане на изпълнителни действия на 08.08.2018 г., 29.07.2020 г., 23.11.2022 г. и 06.03.2024 г. Тези обстоятелства са възприети и от първоинстанционния съд въз основа на приложените доказателства по делото.

Спорът във въззивното производство е концентриран върху въпроса дали ответното дружество „АПС Бета България“ ЕООД е било надлежно конституирано като взискател в изпълнителното производство и дали предприетите по негово искане изпълнителни действия са годни да прекъснат погасителната давност. Въззивникът поддържа, че поради липса на надлежно уведомяване за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето не е породило действие спрямо него по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което „АПС Бета България“ ЕООД не е било надлежен взискател, а извършените от него и по негово искане действия не са могли да прекъснат давностния срок. Именно този довод е развит във въззивната жалба, в която се твърди, че наличието на договор за цесия само по себе си не било достатъчно, за да се приеме, че е налице правоприемство по чл. 429, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд намира тези оплаквания за неоснователни.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск на длъжника, насочен срещу взискателя, с който се оспорва изпълнението поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти.

Предмет на проверка в настоящото производство не е правилността на заповедта за изпълнение, нито съществуването на вземането към момента на издаване на изпълнителния лист, а дали след издаването му е настъпил погасителен, правоизключващ или правопрекратяващ факт, който да води до недължимост на вземането. В случая ищецът се позовава на погасителна давност, като извежда настъпването от твърдението, че изпълнителните действия, извършени след конституирането на „АПС Бета България“ ЕООД като взискател, били невалидни и правно ирелевантни.

Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК частният правоприемник на взискателя може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя изпълнителен лист, когато 4 правоприемството е удостоверено с писмени доказателства. Нормата не изисква издаване на нов изпълнителен лист в полза на цесионера, нито провеждане на нов исков или заповеден процес за установяване на вземането. Целта на разпоредбата е да осигури процесуална приемственост в изпълнителното производство, когато след възникване на изпълнителното основание настъпи частно правоприемство в лицето на кредитора. В случая пред съдебния изпълнител са били представени договор за цесия, списък на прехвърлените вземания и пълномощно, с което цесионерът е бил овластен да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне. Именно въз основа на тези писмени доказателства съдебният изпълнител е конституирал „АПС Бета България“ ЕООД като взискател с разпореждане от 29.04.2015 г.