Протокол № 1198 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1198 гр. Варна, 08.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20223100100079 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

Ищецът ВЛ. АК., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно уведомен.

Представлява се от прокурор И.Б., приета от съда от преди.

Вещото лице В. СВ. Д., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице К. Д. КР., редовно призована явява се лично.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Прокурор Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Г.: В експертизата доверителят ми е записан като В. А. А..

Вещото лице К.: Когато му снемахме самоличността, господинът каза, че се казва В.

А. А., но се води с двете имена.

Адв. Г.: По информация на майката на В. в личната си карта лицето е посочено с две имена и ЕГН така, както е отразено в исковата молба.

1

СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. № 15049/23.06.2022 г. по допуснатата комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза и пристъпи към изслушване на вещите лица, след снемане на тяхната самоличност.

Вещо лице В. СВ. Д.: 29 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза.

Вещо лице К. Д. КР.: 71 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза.

Вещото лице К.: Нямам основания за корекция на даденото заключение.

Вещото лице, на въпроси на адв. Г.:

Вещото лице К.: Това, което сме посочили на стр.6 е заключението в резултат на изготвения към момента личностов психологически профил на лицето и това са констатациите по тестовете, и сме писали в тези наши психологични тестове изработени към него момент, че лицето е предимно тревожно, а не депресивно, но тревогата може да доведе до депресивни състояния, които са свързани с епизоди. Тревогата по принцип винаги води до нарушения на съня и когато човек е тревожен, в едни хора имаме така наречената астенична тревожност, когато те са обрани, тихи, не двигателно активни и свръх активни, ажитирани, ажитираната тревожност. При други лица обаче тази тревога се изразява в така наречената психосоматика. Започват да имат оплаквания от свои вътрешни и незначими соматични заболявания, които малко тревожността хиперболизира и актуализира. Това е нашето заключение, което е описано в психологичната експертиза.

Към настоящия момент стрес не е наличен, определен стрес, защото стресът това е емоционална реакция на дадено събитие, а стресът не може да бъде персистиращ във времето, особено в този случай.

Вещото лице, на въпроси на прокурор Б.:

Вещото лице Д.: „Въпросникът на Айзенк“ е личностен въпросник.

Вещото лице К.: Определя личността, характера, типа нервна система и реакциите.

Вещото лице Д.: Въпросите бяха доста, но определят типа темперамент.

2

Вещото лице К.: Те са стандартни тестове с около над 100 въпроса.

Вещото лице Д.: Например задават се следните въпроси: Никога не съм закъснявал за среща, да или не. Въпроси, на които запитвания отговаря с да или не. Друг пример за такъв въпрос е “Дали съм лъгал или не някого за нещо”.

Вещото лице К.: Тъй като въпросникът е много дълъг изследваните лице не могат да преценят какво точно питаме, на какво целим да ги питаме, защото са понякога много тривиални, а понякога са много конкретни и въпросникът е изключително дълъг. Ние там засичаме горе долу и време, което има значение за да ни каже дали лицето има някакво амбивалентно отношение и се притеснява, тогава се установява дали ще ни даде отговор според неговото усещане.

Вещото лице, на въпроси на Съда:

Вещото лице К.: В момента няма психично разстройство, това е категорично. Много трудно мога да фрагментирам по периоди, защото това е един изключително силен стрес за едно, държа да отбележа, 17 годишно момче. Аз работех с това момче по време на наказателното дело, т.к. правихме комплексната експертиза по делото и имах много лични впечатления. Лицето беше изключително стресирано от събитието, от самия живот до този момент, в който настъпва това неприятно за него събитие. Това е един изключително тежък психически, а понякога и физически тормоз към майката от страна на бащата или партньора, който това момче е преживяло. Настъпилото събитие е почти 24 часа, ако не бъркам, инцидент което е документирано и със звукозапис. Това момче и до настоящия момент не е изтрил този записа от телефона си. Това момче е обременено психически още преди да настъпи събитието. Бащата е човек, който е употребявал алкохол, създавал е проблеми в семейството по всякакъв начин и това момче е трябвало да живее в този стрес.

Ако мога да преценя така нещата, обективно ще ги кажа. Най – силен е бил момента на стреса на цялото му психическо натоварване след момента на извършване на акта, непосредствено преди викането на полицията, преди идването, тогава е най – големия стрес, т.е. след извършването на деянието, в самия момент, защото в него момент той осъзнава, че е убил баща си. След това е задържането му в ареста, той е бил в индивидуална килия, те са му осигурили да няма контакт с други хора. Знам, че за един млад човек задържането и оставането сам е травмиращо, дори и народопсихологично, а да не говорим за психиатричното и психологичните тестове, които бяха изработени там. По- големият стрес определено е от самото деяние. Осъзнаването по- нататък поражда чувството на вина, на скръб, неминуемо. При лицето има много силен момент на скръб, това е роден баща. Той е много чувствителен, той е интроверт.

Има поредица от събития, но мога да преценя житейския път и то по документи.

След пускането му от ареста на втория ден след това той тръгва на училище и завършва успешно тази учебна година с присъствено обучение. Той се е капсулирал в себе си. Това задържане не мога да кажа колко е тежко за него, но после има други факти, които момчето 3 преработва по- тежко – отношението на неговите съученици. Варна е един малък град, той е в частно училище, което е с много малък колектив. Той отчита сам за себе си отношенията.

Има медии, да не забравим това е фактор, може би тези неща, доколкото съдебния процес моля да бъда разбрана правилно, но адвоката му значително му е спестил проблемите по време на съдебния процес. С най - голяма тежест за ищеца от всички събитията е инцидентът, всичко друго само допълва, допринася за това чувство на вина.

Вещото лице Д.: Поддържам това, което заяви колегата К.. Всичко се е случило в много кратък период, но тормоза и това, което е преживявал той през годините се е натрупвало и има много по– тежка емоционална стойност за него, още повече, че е родния му баща, така че определено това най- много натежава. Всичко е стресиращо, не можем да кажем, че точно едно нещо е допринесло най- много, понеже тестовете отразяват сега как се чувства, т.е. трудно е да разграничим всички тези негативни ситуации. Още повече, че след цялото наказателно преследване, са се случили още фактори, които оказват негативно влияние върху него. Това, че е изгубил баща си, най- вече това го травмира.

Вещото лице К.: Не казва, че е убил баща си. Какъвто и човек да си думата “убийство” трудно може да се каже. По- скоро е емоционалната загуба на родител. Освен това родителите на бащата, а те са били подкрепящо семейство за това семейство. Идвайки от Москва тук брата на бащата е имал добри отношения с него, а след инцидента, макар че те след инцидента дойдоха и се видяха, но след това връзките на семейството с родителското семейство на бащата са подтиснати, а той се чувства зле от цялото това нещо.

Той е израснал там, той е бил в Москва при това семейство и сега то го отхвърля. Макар, че той не казва буквално “отхвърлят ме”, но не му се обаждат. Те не обвиняват него, но обвиняват майката, негативното отношение е към живите членове на семейството и по специално към майката. Понеже и той се чувства виновен вече за това отношение, защото той фактически го е предизвикал. Той е много чувствителен. Този човек е опитал, мисля от близките да ходи на психолог, на два пъти са правени опити, както за амбулаторен психолог, така и за училищен, но просто не са могли по никакъв начин да стигнат до някакъв терапевтичен консенсус и той остава дълбоко непреработил тази психотравма. Травмата на събитието дава един непрекъснато много лош фон. Той е алианиран в момента, работи като компютърен специалист, отделил се е от семейното жилище и е в друго жилище. Има стрес влизайки в къщата да види вратата на собствената си стая, където е станал инцидента и затова е избягал на друго място. Има огромна травма. Понастоящем не е добре. В момента се е отдал прекалено много на работа, за да не мисли, работа, работа и работа. Не е възстановил приятелската си среда. Има само един приятел.

Ние сме работили по 4 часа с него, даже го измъчихме. Той не беше много доволен от толкова дългите разговори и тестове. За нас бяха много важни. След травмата, след инцидента, отношенията на хората, които живеят там в една много затворена общност е лошо, започват да убиват и тровят кучетата им. Майката се занимава с отглеждане на 4 породисти кученца, като развъдник. Започва убиването на животните, просто зануляват ги, убиват бизнеса. Миналата година е останало само едно куче, любимото му куче, но и то почива при едни по- странни обстоятелства. Сега вече се опитват да възвърнат бизнеса, но това също е било един огромен проблем за него. Майката има ново семейство в момента и се мъчи по всякакъв начин, каквото зависи от нея да направи, за да се чувства той спокоен и добре, ако може той дори в един момент да каже “дори да кажа на моите роднини, че аз живея отделно от нея”.

Вещото лице, на въпроси на прокурор Б.:

Вещото лице К.: Не мога да кажа дали, ако нямаше наказателно производство щеше да има промяна в психологичното състояние на лицето. Как може да няма наказателно производство?

Вещото лице, на въпроси на Съда:

Вещото лице К.: Той не е психопат. Не е човек, който е лишен от чувства. Той е прекалено добър човек. За нас деянието му беше не толкова защита на майката. Аз като слушах записа съм потресена от ужаса, който е трябвало да изживее това дете на 17 години.

Винаги ще му тежи на това момче. Тя не може да се изтрие случката. Дори да не му беше повдигнато обвинение със сигурност щяха да настъпят поне част от тези последици у него.

Той не е готов да работи, трябва много да работи, за да го преработи това нещо. Този жесток стрес за него може да бъде с огромни последици в живота му. Това, е което можем да кажем.

Вещото лице, на въпроси на адв. Г.:

Вещото лице К.: Той завършва с успех 5,67. В първите дни, в една концентрация винаги, когато имаш една доминанта на емоционален стрес, той е ходил на училище, но може би в началото е бил с присъствие физическо отколкото в полза на учението.

Пояснявам, това което съм посочила на стр.3 от заключението, че е крещял в съня си.

Това е за липсата на добър нощен сън. Това са кошмарите в съня, които са в резултат на емоциите, които не са отработени, травмата не е отработена и когато кората по време на сън, дали той ще бъде бързия сън или в продължителния сън заспива, тогава подсъзнанието се връща към тази неотработена психотравма и емоционалност. Сега, какво точно крещи, за това никой не може да предвиди, дори да събудите пациента в този момент той може да не може да Ви каже какво точно е изживял. Тези викове по време на сън са кошмари.

Понастоящем също ги има.

Всичко му влияе на психиката, но не може да бъде по друг начин отношението към него, защото това е един факт, а колкото и да е травмиращ за г-н А., обаче той е истински, а децата са доста жестоки.