Определение № 1096 от 13.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Перник, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Частно гражданско дело № 20261700100832 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 257 ГПК.

Образувано е по молба от адв.М. Р. Г. - пълномощник на А. Б. А., Н. А. Б., В. Н. А., К.

В. З. и Р. Е. С., с искане за определяне на подходящ срок на ПРС по гр.д.№8717/2026 год. минути, часове или дни, в които съда да извърши следващите се процесуални действия по призоваване чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник по чл.48, ал.1 ГПК на ответника И. И. З. - ЕГН:**********, като евентуално му укажете, че проверката в НБД "Население" е с цел потвърждение на твърдяния от нас отрицателен факт - липсваща адресна регистрация на ответницата, а не за издирване на адресна регистрация на същата.

Молбата е изпратена на Окръжен съд – Перник с разпореждане Рег.№ 29763 / 09.10.2026г. на съдия-докладчика по гр.д.№8717/2026 г. на Районен съд Перник заедно със становището му по чл. 255, ал. 2 ГПК.

Окръжен съд – Перник, като обсъди изложените в молбата доводи и като взе предвид данните по приложеното гр.д.№8717/2026 год. по описа на ПРС, намира следното:

Производството по гр.д.№8717/2026 год. на ПРС е образувано по искова молба по чл.341 ГПК за делба на съсобствен имот, подадена от горепосочените молители чрез адв.М.

Р. Г. срещу И. И. З., постоянен и настоящ адрес - няма регистриран такъв.

С разпореждане Рег.№ 24695 /21.08.2026г. по гр.д.№8717/2026 год. на ПРС по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ищците, че следва в двуседмичен срок от уведомяването, да впишат исковата си молба в Служба по вписванията-гр.Перник и да представят в същия срок вписан екземпляр от нея по делото. В срока следва да се представи и актуална данъчна оценка на имота. С разпореждане Рег.№ 26585/ 10.09.2026г. на ПРС по същото дело по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца/ищците за извършване на служебна справка в НБДН за установяване на липса на вписан постоянен и настоящ адрес на ответника, доколкото съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, а и на чл.48, ал.

1, изр.второ ГПК, задължение на ищеца/ищците е да посочи/ат адрес на ответника, като при необходимост и изрично отправено искане от страна на ищеца/ищците, може да му/им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с нужната информация и/или за представяне на съответната справка. Със същото УКАЗВА на ищеца/ищците в едноседмичен срок от уведомяването, да посочи/ат в писмен вид адрес на ответника и/или да заяви/ят изрично дали твърдят, че ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, като заедно с това уточни/ят дали отправя/т искане съобщението до ответника за заведеното дело да се 1 извърши чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник" и в случай, че това е така, в същия срок следва да се представи справка за липса на адресна регистрация на ответника и декларация, в която под страх от наказателна отговорност всеки от ищците следва да потвърди, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

С разпореждане Рег.№ 28950/02.10.2026г. на ПРС по същото дело по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ищците за последен път в едноседмичен срок от уведомяването, да представят справка за липса на адресна регистрация на ответника, предвид че искането им за служебно събиране на тази информация вече е оставено без уважение от съда, доколкото, както бе посочено в Разпореждане № 26585/10.09.2026 г. на ПРС, задължение на ищеца/ищците е да посочи/ат адрес на ответника, а не на съда, в каквато посока е и трайно утвърдената съдебна практика, вкл. и на ВКС такава, като именно обстоятелството, че в Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението - национална база данни "Население" не е предвидена разпоредба, вменяваща в задължение на решаващия съд служебно да издирва адресната регистрация на страните в производството по делата, а ГПК - нормативен акт от по-висш ранг, изрично изисква ищецът да посочи постоянен и настоящ адрес на противната страна, означава, че тежестта за установяване на тези данни е на ищеца. В този смисъл, при необходимост и изрично отправено искане от страна на ищеца/ищците, може да му/им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с нужната информация, срещу представяне на доказателства за внесена от ищеца по сметка на съда държавна такса в размер на 2,56 евро. Освен това, в същия срок ищците следва да представят и доказателства за внесена по сметка на „Държавен вестник“ такса в размер на 15,34 евро, с оглед връчване на книжата до ответника, посредством публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, на основание чл. 48, ал. 1 ГПК. След което е постъпила и настоящата молба по чл. 255 ГПК.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е неоснователна.

Призоваванията и съобщенията - сами или свързани с връчването на съдебните книжа целят да уведомят страната за извършените от насрещната страна или от съда процесуални действия и обезпечават развитието на гражданския процес като динамичен фактически състав. Връчването на препис от исковата молба, както и на всички съобщения и призовки предполага наличието на адрес на ответника и ищеца. Затова в задължителното съдържание на исковата молба е включено задължението на ищеца да посочи както своя, така и адреса на ответника. Непосочването на конкретен адрес на ответника е нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, както е прието в константната съдебна практика. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК оправомощава съда при констатирани нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде указания на подателя относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да прекрати производството по делото в случай, че нередовностите не са били отстранени.

В случая районният съд правилно е отчел съществуващите нередовности на исковата молба, като е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняването им.

С молбата уточнение част от нередовностите са отстранени – исковата молба е вписана и е представена актуална данъчна оценка на имота. Неотстранена останала нередовността по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: да посочи пълен и точен адрес на ответника.

Обстоятелството, че при подаване на исковата молба адресът на ответника е бил непълен и ищецът не разполага с данни за такъв, не означава, че за страната ищец може да отпадне задължението да посочи в исковата молба пълен адрес. Както бе пояснено и по-горе изискването за посочване на конкретен адрес на ответника е част от изискванията за задължителното съдържание на исковата молба. При дадени от съда изрични указания, страната е следвало да прояви процесуална активност и да предприеме съответните действия 2 за отстраняване на констатираната нередовност, а не както в случая единствено и само да уведоми съда, че не разполага с достъп до определени данни.. Служебните справки с осигурен за съда достъп по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. са предвидени като процесуални действия на съда при други конкретни хипотези, каквато не е настоящата – първоначално предявена искова молба.

С Определение № 81 от 16.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3391/2014 г., II т. о. е прието, че обстоятелството, че в Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението национална база данни "Население" не е предвидена разпоредба, вменяваща в задължение на решаващия съд служебно да издирва адресната регистрация на страните в производството по делата, а ГПК нормативен акт от по - висш ранг, изрично изисква ищецът да посочи постоянен и настоящ адрес на противната страна, означава, че тежестта за установяване на тези данни е на последния, поради което и отказът на решаващия съд сам да ги издири е ирелевантен за настъпване на разпоредените от процесуалния закон правни последици от тяхното отсъствие. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е налице отказ на съда, тъй като ищецът не е заявил каквото и да било искане, а както бе посочено и по-горе единствено и само уведомил съда, че няма достъп до съответни данни. Липсата на достъп до тези данни не е равнозначно на липса изобщо на възможност за предприемане на необходимите действия от страна на ищеца за отстраняване на горепосочената нередовност.

В процесния случай ПРС своевременно се е произнасял по всяка една молба на ищците, давайки и съответните необходими указания както във връзка с исковата молба, така и по повод уточнителната такава.

В заключение, не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото, чрез определянето на срок за извършване на определено процесуално действие, предмет на постъпилата молба, поради което същата не следва да бъде уважена. С оглед изложеното и на основание чл. 257, ал. 2, пред. 2 ГПК молбата следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 255, ал. 1 от ГПК с вх. № 36099/09.10.2026г., подадена от адв.М. Р. Г. - пълномощник на А. Б. А., Н. А. Б., В. Н. А., К. В. З. и Р. Е. С., с искане за определяне на подходящ срок на ПРС по гр.д.№8717/2026 год. - минути, часове или дни, в които съда да извърши следващите се процесуални действия по призоваване чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник по чл.48, ал.1 ГПК на ответника И. И. З. - ЕГН:**********.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3