Решение № 6231 от 15.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6231 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100104810 по описа за 2025 година

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538, ал.1 ТЗ.

Производството е образувано по предявени от „Авиора Легал“ ООД, ЕИК 207832418 срещу П. С. А. ЕГН **********, иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане за сумата 500 000 евро, дължима от ответника по силата на запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г. от ответника в полза на поемателя В.И.Г., която е прехвърлила вземането по ценната книга на 30.05.2024г. в полза на „Авиора Легал“ ООД с джиро обективирано на гърба на записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2025г., до окончателното плащане, за които суми е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 6117/2025г. на СРС, ГО, 76-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът П. С. А. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати по запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г. в полза на В.И.Г., като поемател сумата 500 000 евро, на падеж 01.02.2022г. Твърди се, че по силата на извършеното на 30.05.2024 г. джиро обективирано на гърба на процесния запис на заповед от 01.02.2017 г., вземането на кредитора-джирант 1

В.И.Г. е прехвърлено на джиратаря „АВИОРА ЛЕГАЛ” ООД. Твърди се, че длъжникът не е платил процесната сума нито предишния, нито на сегашния поемател. Ищецът обосновава правния си интерес от установителния иск с проведено заповедно производство и издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 6117/2025г. на СРС, ГО, 76-ти състав, срещу която длъжникът е възразил своевременно.

Претендира сторените по заповедното и настоящото исково производство разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. С. А., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът излага съображения, че е жертва на престъпление. Поддържа, че процесният запис на заповед е неистински документ, тъй като не е съставен и подписан от лицето сочено като негов издател. Оспорва автентичността на подписа, поставен в издател на процесния запис на заповед. Оспорва валидността на записа на заповед. Навежда възражение за нищожност на процесното джиро, като твърди, че същото заобикаля закона. Сочи, че към момента на процесното джиро В.И.Г. не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Твърди още, че процесния запис на заповед не съдържа необходимите и предвидени в закона реквизити. Твърди, че на 01. 02.

2017 г. нито П. С. А., нито В.И.Г. са били в София и не е издаван такъв документ, както и че в гр.София, ул. ********, на която е посочено, че е място на издаване на ценната книга – не съществува, поради което процесния запис на заповед е невалиден менителничен ефект.При евентуалност навежда възражение за погасяване по давност на вземането по записа на заповед. Моли съда да постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно заседание ищцовото „АВИОРА ЛЕГАЛ” ООД, чрез адв. Б. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Представя списък на разноски и писмена защита.

В съдебно заседание ответникът П. А. лично и чрез адв.М. оспорва искове, поддържа правоизключващите възражения наведени в писмения отговор. Представя списък на разноски.

2

Софийски градски съд, I ГО, 7 състав , преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното в препис ч.гр.д.№ 6117/2025г. на СРС, ГО, 76-ти състав, на 31.01.2025г. ищцовото „АВИОРА ЛЕГАЛ” ООД подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу П. С. А. за сумата от 500 000 евро, главница дължима от ответницата по силата на запис на заповед, издаден на 01.02.2017г. за сумата от 500 000 евро от издателя П. С. А. с поемател В.И.Г., която е прехвърлила вземането по ценната книга на 30.05.2024г. в полза на „Авиора Легал“ ООД с джиро изписано ръкописно на гърба на записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 31.01.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът е представил при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, оригинал на запис на заповед, с посочена дата на издаване 01.02.2017 г. и падеж 01.02.2022 г., за сумата посочена с цифри 500 000, а с думи „петстотин хиляди“ евро, съдържащ изявление за безусловно поемане на задължение името на П. С. А., като издател, за плащане на падежа на посочената сума в полза на В.И.Г.. Документът носи подпис за П. С. А.. На гърба на ценната книга е обективирано с ръкописен текст джиро от 16.05.2024г., с което поемателят Валентина Гоцева прехвърля правата по нея в полза на „Авиора Легал“ ООД.

На 12.02.2025г. по ч.гр.д.№6117 /2025 г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Длъжникът П. С. А., е упражнил правото си да оспори издадената заповед и е подал възражение вх.№82420 от 07.03.2025г. по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, като заявил, че записът на заповед, въз основа на който е издадена е неистински.

С разпореждане №41253/10.03.2025г. заповедният съд е дал указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК на заявителя „Авиора Легал“ ООД да предяви иск за установяване на оспореното вземане в едномесечен срок от съобщението.

Безспорно е, че заповедният съд е спрял изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№6117 /2025 г. по описа на СРС.

3

Спорен е въпроса, дали ответникът е издал процесния запис на заповед, както и дали същият е автентичен.

От приетото от съда, оспорено от ищеца заключение на съдебнопочеркова и техническа експертиза с вещо лице С. Г. Х. - експерт криминалистическо изследване на документи, се установява, че подписът за „Издател“ в процесният Запис на заповед, съхраняващ се в касата на СРС за сумата от „500 000 евро", с издател „П. С. А.”, с поемател „В.И.Г.”, с дати на издаване „01.02.2017 г.” и на падеж „01.02.2022 г.”, е положен със синя химикална паста, след отпечатването на текстовете. Вещото лице Х. при изследване, анализ и сравнение на подписа в оспорния документ и сравнителните образци е констатирало различия в общите и частни графически признаци, които са устойчиви и са достатъчни за извода, че подписът за „издател“ в изследвания запис на заповед не е изпълнен от П. С.

А., от чието име изхожда.

Във връзка с повдигнато от ищеца оспорване на заключението на съдебно-почеркова и техническа експертиза, по реда на чл.200, ал.3 от ГПК е допусната комплексна двучленна съдебно-почеркова и техническа експертиза с вещи лица Е. М. и Д. Е.. Приложен е метод техническо изследване на документ и разделно и сравнително идентификационно изследване на подпис с помощта на увеличителни прибори, монокулярен микроскоп с увеличение до 60х, мобилен мултиспектрален уред HS3B, с IR, UV с различна дължина на вълната, директна, косо падаща светлина, светофилтри и дигитален фотоапарат. След извършено изследване, анализ и сравнение на подписа в оспорния документ и сравнителните образци вещите лица единодушно обосновават еднакъв и категоричен извод, че представеният запис на заповед, от които се твърди да произтичат предявените за съдебно установяване вземания, не е подписан от П. С. А..

При преценка на заключенията по реда на чл.202 ГПК, съдът намира за неоснователни доводите на дружеството ищец за непълнота, некомпетентност и необективност на заключенията, обосновани с оспорване на използваните методи, липса на описания и примери от всички изследвани документи, неизвършване на други технически изследвания освен посочените, както и липсата на самостоятелна експертна мисъл.

Заключенията са съставени по обичайния за изготвяне на съдебна 4 експертиза начин, а именно с посочване на задачите, изследваните документи, използваните методи, резултати от изследванията и изводи, от която структура не следват никакви изводи относно обективност, обоснованост или пълнота.

Що се отнася до оспорените методи на изследване, респективно използваните технически средства, в съдебно заседание вещите лица са обяснили подробно кои методи и уреди са използвали, респективно са отговорили на зададените въпроси относно съществуването на други, приложимостта им към конкретния случай, както и използваната методология, като отговорите им напълно съответстват на правилата на логиката.

И двете заключения съдържат подробно изложение на извършените изследвания спрямо оспорения подпис и сравнителния материал, който в повторното заключение е разширен, посочени са използваните технически средства, като в съдебно заседание са дадени подробни разяснения относно възможностите им и използваната методология. И в двете заключения вещите лица са посочили подробно изследваните общи и частни признаци, установените сходства и различия при изследване на сравнителните образци и оспорения подпис, като са категорични, че подписът във всички сравнителни образци е положен от едно и също лице, посочено като П. С. А., а подписът в оспорения документ е положен от друго лице и представлява имитация на подписа от сравнителните образци. Извършени са разделни и сравнителни изследвания на оспорения подписи и сравнителните образци, като двете вещи лица са формирали еднакъв краен извод, основавайки се на множество устойчиви признаци в изследвания сравнителен материал и сравнението на същите признаци и елементи в оспорения подпис. Изводите са мотивирани с установените прилики, които касаят само общи признаци и разликите в общите признаци относно степен на обработеност на почерка, темп на движения, степен на свързаност, разтегливост и натиск и в частните такива относно формата на движение, броя движение и начина на свързване при изписване на буквения елемент, пространственото разположение на отделните елементи от подписа, начина им на свързване, които признаци вещите лица приемат като достатъчно съществени по значение и количество. Установените факти са онагледени в заключенията с изобилен снимков материал със съответно увеличение за сравняваните елементи, като всеки признак е означен и съответно обозначен на снимките, а формираните изводи са логически и визуално съответни на тях.

5

По тези съображения съдът възприема изцяло изводите от двете експертни заключения, поради което приема, че по делото се доказва, че П. С. А. не е подписал оспорения запис на заповед.

Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

По иска правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ.

По допустимостта:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска – ищецът претендира установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на задължение по редовен запис на заповед и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на чл.417 от ГПК на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№6117 /2025г. по описа на СРС, ГО, 76 състав. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал възражение. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като в нея се претендира признаване на дължимостта на сумите по оспорената заповед за изпълнение.

По същество на доводите:

В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а ответника възраженията си срещу вземането.

Предвид, че оспорената заповед за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.10 ГПК, то в тежест на ищеца е да докаже качеството си на приносител по редовен от външна страна запис на заповед, качеството на издател на записа на заповед на ответника, валидно извършеното прехвърляне на вземането по записа на заповед чрез джиро от В.И.Г. в полза на ищеца, настъпване на изискуемостта на паричното задължение по така издадения запис на заповед.