Определение № 611 от 30.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

Членове:

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600729 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от И. Т. М., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по пр.пр. № 4772 от 2025 г. по описа на РП-Плевен, чрез процесуалния му представител адв. В. П. от АК-Плевен, преупълномощена от адв.В. В. с искане за изменение на Определение №896 от 24.09.2025г., постановено по ЧНД №1702/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укри или да извърши престъпление, тъй като същият е признал вината си и иска производството да продължи по реда на глава 29 от НПК. Сочи, че има постоянен адрес, където живее със семейството си, което има нужда от неговата помощ и подкрепа. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в полека.

1

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем И. Т. М. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 21.07.2025 година, в град Плевен, в съучастие като съизвършител с Ц. Н. К. отнел чужда движима вещ – парична сума в размер на 50 лева от владението на Х. Д. Й. от град Плевен, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване – престъпление по чл. 198 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК.

В производство по чл. 64 НПК с Определение № 754 от 30.07.2025 г., постановено по чнд № 1402/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен по отношение на обвиняемия И. Т. М. е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.

Така постановения съдебен акт е бил изцяло потвърден с Определение №478/05.08.2025г. по ВЧНД №572/2025г. по описа на ОС-Плевен.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И. Т. М., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

2

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.

Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство: протоколите от разпитите на свидетелите Х. Д. Й. и Г. Р. Г., от протоколите за извършените действия по разследването, в това число протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, от приложените писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване, характеристична справка, електронна справка за съдимост на обвиняемо лице.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укрИ.е и извършване на друго деяние от обвиняемия.

Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че съществуват.

От приложената към досъдебното производство електронна справка за съдимост е видно, че М. е осъждан за извършено умишлено престъпление, като присъдата е влязла в сила на 30.04.2025 г., а от характеристичната справка за обвиняемия става ясно, че той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК по ДП № 8309/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен. Съгласно водещото в съдебната практика разбиране съществуването на висящи производства е факт, който не може, а и не трябва да бъде игнориран. Няма съмнение, че когато държавното обвинение е преценило, че има достатъчно доказателства за образуване на друго наказателно производство, различно от това, по което се иска вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража“, този факт не е без значение.

Това, че производството не е приключило, както и обективната възможност то да бъде прекратено или да приключи с оправдателна присъда, не може да заличи обстоятелството, че обвиняемият е лице със завишена степен на обществена опасност в сравнение с останалите граждани. При решаване на въпроса за наличието на опасност от извършване на друго престъпление, следва да се преценява и това, че при регламентиране на опасностите, отразени в нормата на чл. 63 НПК и впоследствие в производството по чл. 64 НПК, законодателят е предвидил изискване съдът да съобразява наличието на вероятното настъпване на определен факт, а не сигурното такова. В този 3 смисъл съществуването на висящи дела определено подкрепя извод за вероятно извършване на друго престъпление от привлеченото към наказателна отговорност лице.

Неоснователни са възраженията, че обвиняемият се грижи за семейството си, което налага определяне на по-лека мярка за неотклонение.

Това е така, тъй като същият този факт е бил налице и по време на извършване на процесното деяние. Освен това, по делото не са налице доказателства, че обвиняемият има свои деца, за които да се грижи, както и че няма друг родител/настойник на децата, който да полага грижи за тях.

В тази връзка, съдът преценява, че към настоящия момент, от страна на защитата и на обвиняемия М. не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства, които да обуславят промяна в обстоятелствата, които вече са били взети предвид от съдебните състави при определяне на мярката за неотклонение.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия момент продължават да се извършват действия по разследването, предвид краткия период от привличане в качеството на обвиняем до сега, а именно около два месеца.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.

Фактът, че обвиняемият има желание производството по делото да продължи по реда на глава 29 от НПК не е достатъчно да мотивира настоящия съдебен състав, че по-лека мярка за неотклонение би постигнала целите в чл.57 от НПК в достатъчна степен, предвид коментираните и анализирани погоре обстоятелства.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №896 от 24.09.2025г., постановено по ЧНД №1702/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за 4 неотклонение „Задържане под стража“ от И. Т. М., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по пр.пр. № 4772 от 2025 г. по описа на РП-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5