Решение № 96 от 31.08.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 215/2021
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 31.08.2022
- В сила
- 28.02.2024
- Състав
- Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 71 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Благоевград, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20211200900215 по описа за 2021 година
В делото е предявен установителен иск от „Е.М.“ ООД срещу „П.К.“ ООД с правно основание чл. 71 от ТЗ;
Дружеството ищец заявява фактическо твърдение, че ответното дружество е учредено на 10.06.2013 г. със съдружници, които са такива и до настоящия момент – „Е.М.“ ООД и „С.К.“ ЕООД, всеки от които притежава дялово участие с номинална стойност 50 лева.
Твърди, че на 28.08.2019 г. вторият съдружник е приел решение за изключване на първия, както и такова, с което да поеме всички дружествени дялове на изключения съдружник “Е.М.“ ООД, оформено като решение на ОС на дружеството. Това решение е атакувано по реда на чл. 74 от ТЗ и е образувано т.д. № 150/2019 г. на БлОС, приключило с решение № 900561/21.04.2021 г. на ОС – Благоевград, с което искът на „Е.М.“ ООД е уважен и са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на съдружниците на „П.К.“ ООД от 28.08.2019 г. Твърди се, че първоинстанционния съдебен акт не е влязъл в сила, а делото е висящо пред САС, който го е спрял на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, поради връзка на обусловеност на 1 същото с решението по т.д. № 176/2019 г. на БлОС.
По заявлението за вписване на решенията на ОС от 28.08.2019 г. е постановен отказ с №20190829175715 от 02.09.2019 г. на АВ, който е атакуван пред БлОС, а регистърното производство по заявлението е спряно с Определение № 4580/22.10.2019 г. по т.д. № 160/2019 г. на БлОС.
Сочи се, че на 07.06.2021 г. „С.К.“ ЕООД, претендиращо да бъде едноличен собственик на капитала на „П.К.“ ЕООД, е провело ново общо събрание, на което са взети решения за увеличаване на капитала на „П.К.“ ЕООД от 100 на 400 лева, за приемане на „К.“ ЕООД като нов съдружник и за приемане на нов дружествен договор.
С ново заявление за вписване в ТР от 08.06.2021 г. А4 с рег. № 20210608153041 е поискано да бъде вписано в ТР увеличаване на капитала на „П.К.“ ЕООД на 440 лева, вписване на дружеството „К.“ ЕООД като нов съдружник с дялово участие в размер на 340 лева и вписване и обявяване на нов дружествен договор на „П.К.“ ООД със съдружници „С.К.“ ЕООД и „К.“ ЕООД.
Твърди се в ИМ, че е постановен отказ с № 202106081530414/15.06.2021 г. на АВ, с който е отказано вписване на заявените обстоятелства. Обжалването на този отказ от страна на „П.К.“ ЕООД е довел до образуване на т.д. № 164/2021 г. на БлОС, приключило с решение № 82/21.12.2021 г., с което отказът е отменен и преписката е изпратена на АВ с изрични указания да се извърши исканото вписване по образец № А4 с вх. № 20210608153041/08.06.2021 г.
Изложено е фактическо твърдение, че горепосоченото решение на БлОС е постъпило по партидата на „П.К.“ ЕООД на 21.12.2021 г. и е оповестено чрез вписване с рег. № 20211221181428, но въпреки това в раздел „общ статус“ на фирмената партида на дружеството не е извършено вписване на образец
А4 с вх.
№
20210608153041/08.06.2021 г. Сочи се, че в този раздел „общ статус“ 2 по партидата на ответника актуално вписване към датата на предявяване на настоящата искова молба е, че „Е.М.“ ООД е паритетен съдружник на „П.К.“ ООД заедно със „С.К.“ ЕООД; че вписаният капитал на „П.К.“ ООД продължава да бъде 100 лева, както и че не е вписан нов съдружник „К.“ ЕООД, а актуалният учредителен акт в ТР е обявен на 14.11.2018 г.
Ответникът заявява, че решенията от 28.08.2019 г. не са отменени към датата на подаване на настоящата искова молба с влязъл в сила съдебен акт.
Твърди, че считано от 28.08.2019 г. „Е.М.“ ООД е престанал да бъде съдружник в „П.К.“ ЕООД, поради което ищцовото дружество не е било информирано да участва в последващи събрания на „П.К.“ ЕООД.
Ответникът сочи, че решението за увеличаване на капитала и приемането на нов съдружник е взето с цел обезпечаване и запазване на имуществото на „П.К.“ ЕООД от претенции на лицето А.М.О., който е съдружник в ищцовото дружество. Допълва, че това лице е възбранило всички имоти на ответното дружество и е запорирало всички банкови сметки за свое вземане към него, получено в резултат на изкупуване на дълг от „А1 България“ ЕАД, за изпълнението на което задължение е образувано изпълнително дело № 476/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д..
Твърди се А.М.О. дължи на „П.К.“ ЕООД сумата от 132 687,80 лева, което задължение не е погасено. Твърди, че предприетите изпълнителни действия от О. целят спиране изцяло на работата на ответното дружество, нанасят му вреди и в действията си лицето е подпомагано от съдружника си А.П.. Твърди също, че О. получава книжа по т.д. № 129/2019 г. от името и за сметка на Е.С., без да има представителна власт и в противоречие с интересите на „П.К.“ ЕООД е упълномощил адв. Н. да депозира жалба срещу решението по това дело.
3
Анализът на приетите писмени доказателства, обосновава приемане за установени заявените от ищцовото дружество факти и част от заявените от ответното, като съдът ще обсъди само тези, които са относими към предмета на делото :
Видно е от вписванията в партидата в ТРРЮЛНЦ, че "П.К." ООД е учредено на 10.06.2013г. и съдружници в него са „Е.М.“ ООД и „С.К.“ ЕООД, които притежават дялово участие с номинална стойност от по 50 лв.
Установява се от протокол от ОС на съдружниците в „П.К.“ ООД, проведено на 28.08.2019г. от съдружника „С.К.“ ЕООД, чрез управителя му Е.С., че е взето решение за изключване на съдружника „Е.М.“ ООД, както и дяловете на изключения съдружник да се поемат от другия съдружник и да се уредят имуществените отношения с изключения съдружник въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на изключения съдружник.
С решение №900561/21.04.2021г. по т.д. №150/2019г. на БлОС е отменено горното решение на ОС на съдружниците на ответното дружество, поради противоречието му с императив разпоредби на закона и дружествения договор. Този съдебен акт не е влязъл в сила, тъй като е обжалван пред САС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с определение №4580/22.10.2019г. по гр.д.№160/2019г. на БлОС е спряно производството пред ТРРЮЛНЦ при АВ за вписване на обстоятелствата, за които са взети решения в ОС на съдружниците на ответника от 28.08.2019г. до приключване на производството по т.д.
№150/2019г. на БлОС с влязъл в сила акт.
„П.К.“ ООД е взело решения на ОС на съдружниците, проведено на 07.06.2021г. и протоколирано в протокол от същата дата, да бъде увеличен капиталът на дружеството от 100лв. на 440лв., да бъде приет нов съдружник в лицето на „К.“ ЕООД, както и да бъде изменен 4 дружественият договор, като в него се впише, че новият съдружник притежава 340 дяла от капитала на дружеството.
По заявление от „П.К.“ ООД пред ТРРЮЛНЦ е постановен отказ на длъжностно лице по регистрация за вписване на обстоятелства по взетите решения в ОС от 07.06.2021г. Последният е бил отменен с влязло в сила решение №82/17.12.2021г. по т.д. №164/2021г. на БлОС.
Настоящият състав приема, че останалите писмени доказателства са неотносими към същността на правния спор, поради което не следва да ги обсъжда.
За яснота отбелязва и това, че заявените факти и обстоятелства в отговорите на ИМ и ДИМ от ответника са ирелевантни за спора, поради което доказателствата които ги установяват не са необходими и съдът не ги анализира в акта си.
Въз основа на горните факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
Преди преценката за основателност на иска следва да се обобщи, че установените факти в делото не са спорни, а спора е по приложението на правото.
От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П.К.“ ООД се установява, а и страните не твърдят различни вписани обстоятелства, че като съдружници фигурират „Е.М.“ ООД с дялово участие от 50лв. и „С.К.“ ЕООД също с дялово участие от 50лв., а общият размер на вписания и внесен капитал е 100лв.
С оглед на това, спорът е концентриран върху отговора на въпроса изключен ли е ищец като съдружник в ответното дружество, преди вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. В контекста на този въпрос е и разглежданият установителен иск, с който „Е.М.“ ООД иска да бъде признато съществуването на членственото правоотношение между него и ответника „П.К.“ ООД, тъй като не са влезли в сила атакуваните на основание чл. 74 от ТЗ решения на ОС 5 от 28.08.2019г. за изключването му и поемането на дяловете му от другия съдружник.
Непротиворечиво се разрешава в съдебната практика въпросът за действието на подлежащото на вписване в търговския регистър решение на общото събрание за изключването на съдружник по чл.
140, ал. 4 от ТЗ, а именно че по отношение на съдружниците и на органите на дружеството то настъпва веднага. ВКС счита, че във вътрешните отношения между изключения съдружник и дружеството, действието на решението се проявява веднага без да е необходимо то да влезе в сила, за да породи конститутивните си правни последици.
Според настоящия състав, с това тълкува на закона касационната инстанция дава превес на защитата на интересите на дружеството и/или на съдружниците, приели решението за изключване, пред интересите на изключения съдружник. Това е така, защото лишава изключения от правата като съдружник, с всички последици от това, преди да е проверена валидността и законосъобразността на решението, по силата на което е изключен съдружника. По този начин се създава възможност да настъпят последиците от прекратяване на членственото провоотношение и въз основана нищожни или незаконосъобразни решения на ОС на съдружниците, като правните последици от това често са необратими.
Изложеното създава изключителна несигурност в дружествените отношения и толерира нелоялните практики между съдружниците, каквато цел Търговският закон категорично няма. Напротив, законът цели да осигури предвидимост и правила, по които да се осъществяват взаимоотношенията между съдружниците.
Действително, правната норма е общо правило за поведение и като такова не може да обхване с конкретна регулация всички хипотези, към които ще се прилага. Поради това, обща е формулировката и в разпоредбата на чл. 140, ал.4 от ТЗ, според която изключването на съдружник има действие от вписването му в 6 търговския регистър. Тази норма не съдържа изключение за приложението й по отношение на изключения съдружник, така както приема ВКС, а именно не от вписването на решението, а от приемането му. Ето защо според настоящия състав, наложилата се практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, която не е задължителна за първата и за въззивната инстанция, по – скоро прави опит да допише закона. Настоящият състав не я споделя и на основание чл. 290, ал.3 от ГПК не е длъжен да я прилага, а излага свои разсъждения по правния въпрос, на който следва да даде отговор.
Благоевградският окръжен съд счита, че след като търговските отношения, включително и членствените, са отношения между равноспоставени субекти, то защитата от незаконосъобразни решения на ОС на съдружниците следва да е толкова интензивна за съдружника, колкото е и за останалите правни субекти, а именно третите на дружеството лица, за които горепосочената съдебна практика приема, че са обвързани само от вписаните в търговския регистър обстоятелства, за които вписването има конститутивно действие. Когато съдружник не е участвал в ОС на дружеството, поради процесуални нарушения по свикването и провеждането му, той на практика е поставен в позицията на трето лице, тъй като е бил лишен от предоставената му от закона възможност да участва в събранието. Ето защо с още по – голямо основание конститутивните последици на решенията на това ОС следва да настъпят от вписването му в търговския регистър, което след като решенията са атакувани по реда на чл. 74 от ТЗ, може да стане след влизането им в сила. След като тези решения влязат в сила, въпросът за тяхната валидност и законосъобразност е непререшаем, което създава сигурност и стабилност в отношенията между дружеството и съдружника.