Определение № 11193 от 07.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11193 гр. София, 07.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20231110112785 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 89, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца – „А.я“ ЕАД, за изменение на Решение № 12994/01.07.2024 г. по гражданско дело № 12785/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на ответника да се присъдят само 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 50 лева – в заповедното, вместо присъдените 699,93 лева и 499,95 лева.

В молбата се сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение било прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, като наредбите на Висшия адвокатски съвет били неприложими поради противоречие с чл. 101, пар. 2 ДФЕС. По отношение на възнаграждението в заповедното производство се поддържа, че ответникът не е имал отделна защита в него, а се е бранил само в исковото производство и следва да му се присъдят по-малко разноски.

В законоустановения срок ответникът – Г. Г. М., е подал отговор по молбата, с който я оспорва, като поддържа, че извършеният от адвоката труд оправдава по-високо възнаграждение, уговореното такова в заповедното производство е за защита в единен процес и предполага повече действия по делото, а и освен това се прилагала Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, приета от Висшия адвокатски съвет.

При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като в случая не се изисква страната да е подала и списък на разноските (чл. 80 ГПК), тъй като се оспорват тези на насрещната страна.

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 47от същото).

1

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 87, ал. 5 ГПК съдът може да намали присъдените на една страна по делото разноски за адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност спрямо действително положените усилия от адвоката, само ако другата страна е направила възражение в тази насока. По аргумент от мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за разноските това възражение може да бъде заявено преди съдът да обяви делото за решаване – т.е. най-късно в устните състезания по съдебния спор.

В случая ищецът не е направил такова възражение до постановяване на решението на съда. В исковата молба (на лист 6 от делото) е посочено, че се възразява в случай, че адвокатът на ответника претендира възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ (чл. 38 ЗАдв), че няма основание за безплатна защита. С молба от 29.01.2024 г. (на лист 78 – 79 от делото) ищецът не взема становище по разноските. С молбата си от 13.02.2024 г. (на лист 96 от делото) ищецът само иска съдът да задължи ответника да представи данни за Б.ова сметка на адвоката. С молба от 15.03.2024 г. (на лист 105 от делото) ищецът само претендира разноски и повтаря искането за Б.ова сметка. Тъй като не е направено по същество възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът няма как да разгледа такова, направено едва след постановяване на решението с молба за изменението му в частта за разноските. Искането е неоснователно поради просрочена възможност за възражение, и следва да се остави без уважение.

С решението си по делото съдът е задължил ответника да предостави данни за Б.овата си сметка, за да може ищецът да му заплати направените разноски. Препис от решението е връчен на ищеца чрез роднина на 23.08.2024 г. (на лист 147 от делото), но не е последвало съобщаване на Б.ова сметка.

Процесуалният представител на ответника с молби от 09.07.2024 г. и 16.07.2024 г. е възразил, че нямало такова процесуално задължение на ответника и не можел да бъде задължаван за това, като е поискал и препис от решението, за да го представи в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Съдът намира, че разпореждането (инкорпорирано в съдебното решение) до ответника Г. М. (неправилно посочен като ищец) не е неправомерно, тъй като макар и чл. 127, ал. 4 ГПК пряко да предвижда задължение само ищецът да посочи Б.ова сметка, съдът е длъжен да дава на страните и други указания във връзка с изясняване на процеса и техните задължения във връзка с правилното развитие на процесуалните отношение – чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК. В случая чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК задължава съдът да посочи Б.ова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми, а за ищеца предвижда и възможност да посочи друг начин за плащане. Очевидно е намерението на законодателя да изиска от всяка страна, на която съдът присъжда разноски, да бъде указано и да посочи къде може да се плати, като така да улесни събирането на вземането и да не създава предпоставки за забава на кредитора по чл. 95 и сл. ЗЗД. Такова задължение за добросъвестно съдействие е принцип както на гражданския процес – чл. 3 ГПК, така и на материалното гражданско право – чл. 63, ал. 1 ГПК и чл. 95 ГПК. Поради това 2 съдът на основание тълкуването на съвкупността от тези разпоредби в светлината на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК може да укаже на всяка страна, която иска да получи пари по делото, да посочи начин на плащане, където насрещната страна да изплати задължението. В случая ответникът и представителят му по делото упорстват умишлено да не предоставят такива данни, като така нарушават общото си задължение за добросъвестност по чл.

3 ГПК. Във връзка с това и разпоредбата на чл. 89, т. 2 ГПК, която дава право на съда да налага глоби за неизпълнение на разпорежданията на съда за организация на процеса, на ищеца следва да бъде наложена глоба в минималния размер по чл. 91, ал. 1 ГПК от 50 лева.

Следва да се удовлетвори искането на ответника да получи заверен препис от решението по делото и от настоящото определение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „А.я“ ЕАД по чл. 248, ал. 1 ГПК за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 12994/01.07.2024 г. по гражданско дело № 12785/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

НАЛАГА на основание чл. 89, т. 2 ГПК на ищеца Г. Г. М., с ЕГН:

**********, и адрес: Б.я, ул. „А.С“ № ***, ГЛОБА за неизпълнение на разпореждане да предостави данни за Б.ова сметка или друг начин на плащане, обективирано в последния диспозитив на Решение № 12994/01.07.2024 г. по гражданско дело № 12785/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав, в размер на 50 лева (петдесет лева), платими по бюджета на съдебната власт.

ДА СЕ ИЗДАДЕ след заплащане на такса от 16 лева заверен препис от решението по делото и настоящото определение на ответника Г. Г. М..

Определението може да се обжалва в частта относно искането за изменение на решението с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В частта относно наложената глоба определението може да бъде изменено по искане на ответника в едноседмичен срок от връчване на препис на същия. В частта относно преписа определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3