Решение № 137 от 21.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20263000500294 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва:Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОПВарна Ж.Е., против решение №196/23.02.2026г., постановено по гр.д.

№2351/25г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Д. Г. сумата 5 000 евро обезщетение за претърпените от ищеца неудобство и унижение пред познати и колеги, безпокойство, безсъние, постоянно нервно напрежение и разстройство на семейните отношения, всички причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.219, ал.1 от НК, за което е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №374/2017г. по описа на ОД МВР - Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД №1031/2020г. по описа на ВОС, по което с присъда №40/11.07.2023г. е бил оправдан, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска: 29.10.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата 355, 11 евро, представляваща сторените разноски: платени адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, и държавна такса, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения 1 на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение.

Въззиваемият Т. Д. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.А.А., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му от Прокуратурата на Република България част.Претендира разноски.

Насрещна въззивна жалба, подадена от Т. Д. Г., чрез процесуалния му представител адв.А.А., против решение №196/23.02.2026г., постановено по гр.д.№2351/25г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Г. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за заплащане на горницата над присъдената сума 5 000 евро до претендираната сума 25 564, 59 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неудобство и унижение пред познати и колеги, безпокойство, безсъние, постоянно нервно напрежение и разстройство на семейните отношения, всички причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.219, ал.1 от НК, за което е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №374/2017г. по описа на ОД МВР - Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД №1031/2020г. по описа на ВОС, по което с присъда №40/11.07.2023г. е бил оправдан, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяването на иска: 29.10.2025 г. до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна А.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му от ищеца част.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Т. Д. Г. излага, че в периода от 20.01.2015г. до 01.08.2016г., по силата на Договор за възлагане на управление от 20.01.2015г., е бил управител на „Напоителни системи“ЕАД-клон „Черно море“.В качеството на управител на дружеството е имал задължението да организира съхраняването и опазването на дружественото имущество, предоставено на клона през годините.По образувано срещу „Напоителни системи“ЕАД като длъжник изп.д.№20158080400616 е бил продаден на публична продан негов 2 недвижим имот, стопанисван от клон „Черно море“/ремонтна работилница, находяща се в гр.Варна, ул.„У. К. Ф.“№**/.В полза на купувача „Елтес“ЕООД било издадено постановление за възлагане, влязло в сила на 06.05.2016г.На извършения от ЧСИ на 30.05.2016г. въвод във владение била постигната договореност „Напоителни системи“ЕАД да изнесе останалите в помещенията свои движими вещи в срок до 10.06.2016г., както и, че след изтичане на срока, определен за изнасяне на движимите вещи, всички движими вещи, които не са изнесени, ще се считат за изоставени от длъжника, като купувачът има право да ги отстрани от имота.С изрични заповеди ищецът възложил на съответните лица, вписани в заповедите, да организират изнасянето, товаренето и превозването на вещите от продадения имот.В протокол от 10.06.2016г. било отбелязано, че длъжникът е изнесъл всички вещи и помещенията останали празни.Въпреки това отбелязване, значителна част от имуществото на дружеството не било изнесено и останало в помещенията на бившата ремонтна работилница.След встъпването си в длъжност новият управител на клона разпоредил извършването на пълна инвентаризация на наличните активи, в резултат на което били установени липси.На 22.02.2017г. бил назначен друг управител, който също установил липси.На 19.04.2017г. същият изпратил писмо до управителя на „Елтес“ЕООД, като поискал да бъде предоставена възможност дружеството да прибере останалите в работилницата негови вещи след извършването на въвода.В отговор управителят на „Елтес“ЕООД посочил, че останалите след въвода вещи в имота били похабени и без стойност, поради което е разпоредил тяхното изхвърляне.Предвид горното на 18.06.2017г. заемащият към тази дата длъжност управител на клона депозирал сигнал срещу ищеца в ОП - Варна за извършени действия в периода на управление на ищеца, увреждащи дружеството.След извършена проверка, с Постановление от 03.10.2017г. на прокурор от ОП - Варна било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.219, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода месец май - месец юни 2016г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице в „Напоителни системи“ЕАД-клон „Черно море“ не положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество, и от това последвало значително разпиляване на имуществото на дружеството.На 18.09.2020г. било издадено постановление за прекратяване на наказателното производство по образуваното ДП №374/17г. по описа на ОД МВР - Варна.По жалба на „Напоителни системи“ЕАД постановлението е отменено с определение №675/21.10.2020г. по ЧНД №1092/20г. по описа на ВОС.На 05.11.2021г. било издадено ново постановление за прекратяване на наказателното производство, отменено по жалба на „Напоителни системи“ЕАД с определение №521/25.11.2021г. по ЧНД №1276/21г. по описа на ВОС.

С постановление от 14.04.2022г. бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №374/17г. по описа на ОД МВР - Варна за извършено 3 престъпление по чл.219, ал.1 от НК за това, че в периода 28.04.2016г. до 28.07.2016г. в гр.Варна не е положил достатъчно грижи за запазването на повереното му имущество - дълготрайни материални активи, материали и резервни части на обща стойност 390 984, 62лв., находящи се в склад №002/ремонтна работилница/, стопанисван от „Напоителни системи“ЕАДклон „Черно море“, като: не е разпоредил и не е проконтролирал извършването на инвентаризация и своевременното изнасяне на вещи от помещенията; дал е съгласието си, че след изтичане на срока, определен за изнасянето на движимите вещи, всички движими вещи, които не са изнесени, ще се считат за изоставени от длъжника, в резултат на което последвало разпиляване на имуществото.

В хода на разследването, в качеството си на свидетел, впоследствие и на обвиняем, е давал обяснения, като дори не е ползвал адвокатска защита, убеден в правотата си и факта, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.Едва при предявяване на разследването се явил с адвокат и след запознаване с материалите по досъдебното производство изложили възраженията си относно несъставомерността на обвинението.

По внесен против него обвинителен акт било образувано НОХД №1031/22г. по описа на ВОС, по което били проведени пет съдебни заседания.Били разпитани всички свидетели и вещи лица, подробни обяснения дал и той, като категорично не се признавал за виновен.С присъда №40/11.07.2023г. бил признат за невинен по повдигнатото ми обвинение по чл.219, ал.1 от НК и оправдан.В срока за обжалване постановената присъда не била протестирана и влязла в законна сила.

Твърди, че обвинението, както и разследването, продължило въпреки липсата на категорични и безспорни доказателства за авторството на деянието, са целели единствено дискредитирането и възпрепятстването му в професионалния и обществен живот.Независимо от това, бил изключително притеснен за изхода от дългите разследвания срещу него и водените дела.Всеки път, в който бил привикван от органите на разследването, а в последствие и в съда, освен неудобството и унижението, които преживявал пред самия себе си, близки, колеги, обществото като цяло, се чувствал и много зле физически и емоционално.Въпреки сравнително младата си възраст започнал да изпитва безпокойство, безсъние и постоянно нервно напрежение.След като узнали за образуваното наказателно производство близки, познати и приятели се отдръпнали от него.Част от професионалните му контакти също били преустановени, тъй като у хората оставало съмнение относно професионалните му и етични качества.Поради напрежението и безпокойството от разследването и какъв ще бъде изходът от делото се изострили и отношенията в семейството му.

Предвид гореизложеното, претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в 4 резултат от незаконното обвинение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Поддържа, че ВОП два пъти е прекратявала наказателното производство, но при обжалване на постановленията ВОС ги е отменял, като е отправял критики към прокуратурата за непълнота на доказателствата и пренебрегване на доказателства, сочещи към вина на Т. Г..След изпълнение на указанията, дадени при отмяната на второто постановление за прекратяване, наблюдаващият прокурор е нямал друг избор освен да привлече Т. Г. към наказателна отговорност и да внесе делото за разглеждане с обвинителен акт.Привличането е с постановление, предявено на 04.05.2022г., разследването е предявено на 09.08.2022г., обвинителният акт е внесен на 23.09.2022г., а присъдата е постановена на 11.07.2023г. или наказателното производство спрямо ищеца е продължило година и два месеца, т.е. в напълно разумен срок.Производството не е имало твърдяната от ищеца продължителност от пет години, доколкото ДП, макар и образувано през 2017г., е водено против неизвестен извършител до предявяване на обвинението на 04.05.2022г., от която дата ищецът е известен, че против него се води наказателно производство.Прокуратурата не е разгласявала обстоятелството за водено спрямо ищеца производство, няма и данни за публикации в интернет сайтове или в пресата, съдържащи изявления на органи на прокуратурата.Няма данни и наказателното производство да е повлияло на професионалното развитие на ищеца.От неговата справка за съдимост е видно, че през същия период, през който се е водело процесното наказателно производство, е водено още едно наказателно производство, по което той е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.311, ал.2, вр. ал.1 от НК.С решение №1740/20.12.2022г. по НОХД №4488/22г. по описа на ВРС, в сила от 05.01.2023г., ищецът е признат за виновен по възведеното му престъпление, на осн. чл.78а, ал.1, вр. чл.311, ал.2, вр. ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв.Не са ангажирани доказателства, които да установяват, че твърдените неимуществени вреди са били в резултат именно от воденото против него процесно наказателно производство, а не в резултат от производството по НОХД №4488/22г. по описа на ВРС, по което е признат за виновен.Поддържа и, че претендираният размер на обезщетение е неоснователно завишен, несъответстващ на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и икономическия стандарт в страната.