Определение № 2653 от 02.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2653 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502541 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 6854/09.08.2024г. по гр.д. № 13799/2024г. по описа на РС Пловдив, обективирано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. Ч. С. с ЕГН: **********, в частта му с която се претендира заплащането на суми в размер на: 385,82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023 г. до 15.01.2024 г.; 303,71 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2023 г.– 06.08.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е законосъобразно и неправилно мотивирано. Сочи се съдебна практика в обратната насока на мисли. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар.

1 скрита възнаградителна лихва), уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, т.е. свързани лица съгласно § 1 от ДР на ТЗ.

Двете дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по договора за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.

Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса заповедният съд се е обосновал с точна клауза на ЗПК/. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6854/09.08.2024г. по гр.д. № 13799/2024г. по описа на РС Пловдив, обективирано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. Ч. С. с ЕГН: **********, в частта му с която се претендира заплащането на суми в размер на: 385,82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023 г. до 15.01.2024 г.; 303,71 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2023 г.– 06.08.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3