Решение № 326 от 29.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500462 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 02276/19.01.2024г. по регистратурата на ЧСИ Д. П.

Я., рег.№ 711 с район на действие ВОС, допълнена с молба вх.№ 02706/23.01.2024г. подадена от А. Й. М. и Г. Х. Г. срещу отказ на ЧСИ Д. Я. по изп.дело № 20137110400256 обективиран в протокол от 16.01.2024г. да извърши въвод във владение на жалбоподателката по отношение на недвижим имот, за който в нейна полза в издадено постановление за възлагане от 20.12.2016г., в частта относно прилежащото към имот с ид........ по Кадастралната карта на гр.Варна ½ ид.част от таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м.

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че за втори път ЧСИ Д. Я. по изп.дело № 20137110400256 отказва да извърши законосъобразен въвод във владение на жалбоподателите по отношение на ½ ид.част от таванско помещение с площ от 109 кв.м. в жилищна сграда на ул.“С.“ № 35-А, който принадлежи към апартамент с ид. ....... по Кадастралната карта на гр.Варна находящ се на втория етаж на жилищната сграда, придобит от А. М. с влязло в сила постановление за възлагане.

Твърди, че при извършването на въвод във владение на жилищния етаж на 18.07.2023г. не е извършен и въвод по отношение на таванския етаж, тъй като там е открито лицето Я. А. П., което твърдяло право на собственост по отношение на таванския етаж и което ЧСИ отказало да изведе от имота. Отказът на съдебния изпълнител бил обжалван пред 1 съда и с решение № 1438/07.12.2023г. бил отменен. Насрочен бил втори въвод във владение на ½ ид.част от таванския етаж, който се състоял на 16.01.2024г., при който отново в нарушение на чл.498, ал.2 от ГПК съдебния изпълнител не отстранил завареното в имота лице – Я. П. и не въвел жалбоподателите в имота. Посочват, че в съставният протокол за въвода от 16.01.2024г. съдебният изпълнител посочил само, че са отстранени длъжниците Г. и Т. П.и, но майката на Г. – Я. П. била оставена в имота. Независимо, че в протокола било посочено, че Я. П. предава на купувачката А. М. ключ от входната врата на таванското помещение считат, че по този начин не е извършен законосъобразен въвод във владение, доколкото посоченото лице не е изведено от таванското помещение. Молят да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител жалбоподателите да бъдат въведени във владение на ½ ид.част от таванското помещение, като завареното в него лице Я. П. бъде отстранена от имота заедно с вещите й.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК считано от провеждане на въвода във владение на жалбоподателката А. М. на 16.01.2024г. обективиран в съставен протокол от същата дата. Същата е процесуално легитимирана по жалбата в качеството й на купувач на публична продан, който съгласно нормата на чл.498 от ГПК има право да иска от съдебния изпълнител да бъде въведен във владение на имота, за който е издадено постановлението за възлагане. По силата именно на постановлението за възлагане между купувача на публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника възникват процесуални отношения, които имат за цел да бъде осъществена защитата на правото на купувача като собственик на имота да получи владението му. В този смисъл е и решение № 87/22.07.2015г. по гр.д.№ 659/2015г. на ВКС. При това положение може да се обоснове извод, че купувачът е в позицията на взискател /на база законоустановеното му право да иска от съдебния изпълнител извършването на действия от компетентността му/ и на това основание легитимиран по реда на чл. 435, ал.1, т.1, предл.2 от ГПК да обжалва отказът на ЧСИ да извърши въвода във владение.

По отношение на жалбоподателя Г. Х. Г., същият няма качеството на купувач по публична продан, доколкото и в негова полза не е издадено постановление за възлагане и следователно не е легитимиран нито в процедурата по чл.498 от ГПК – да иска въвод във владение, нито да обжалва отказът на съдебния изпълнител да извърши въвода. При това положение подадената от негово име жалба с вх.№ 02276/19.01.2024г. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата на А. М. е администрирана, като в предоставения срок за възражения по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило становище от взискателя „ОББ“ АД, от ипотекарните длъжници Т. Я. П. и Г. Я. Стефанова П.а и от лицето Я. А. П. – посочена в протокола за въвод във владение от 16.01.2024г. като лице открито на таванския етаж в сградата на ул.“С.“ № 35А. Заявяват становище за неоснователност на подадената от А. М. жалба.

ЧСИ Д. П.-Я. в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Прилага заверен препис от изп. дело № 20137110400256.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, 2 ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20137110400256 по описа на ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 22.04.2013г. по молба на „СИБАНК“ ЕАД, гр. София и въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2013г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 2841/09.04.2013г. по ч.гр.д. № 4904/2013г. по описа на ВРС, с който длъжниците З. В. С. и Д. Д. Д. са осъдени да заплатят на банката сумата в общ размер на 81133,55 евро, както и сумата от 5210,50 лева – разноски по делото. В изпълнителното производство са конституирани са като длъжници и ипотекарните гаранти Т. Я. П. и Г. Я. Стефанова – П.а.

В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан на собствени на ипотекарните длъжници имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „С.“ № 35А, а именно апартамент с идентификатор № ....... по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 109 кв.м., гараж с идентификатор № ....... по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 25 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, включващи съгласно делбен протокол вписан в СВ – Варна на 21.11.1980 г., том IV, № 117, вх. Рег. № 4016, таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м. и от правото на строеж върху държавно дворно място с идентификатор № 1.....2.. по Кадастралната карта на гр.Варна.

За купувач е обявена А. Й. М. – Г.а, като имотите са и възложени с Постановление за възлагане от 20.12.2016г. на ЧСИ Д. П. – Я., влязло в законна сила на 04.12.2017г.

Изпълнително дело № 20137110400256 по описа на ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е прекратено на 20.07.2018г. поради пълно погасяване на задълженията на длъжниците към взискателите.

На 18.07.2023г. е извършен въвод във владение на купувача А. М. само по отношение на апартамента и гаража. За ½ ид.част от таванското помещение въводът във владение е отложен за 25.07.2023г., тъй като в имота е открито трето лице Я. А. П., която изразила претенции за собственост върху другата половина от таванския етаж собственост на Г. Х..

Насроченото за 25.07.2023г. принудително изпълнение отново е отложено, поради депозираната във ВРС искова молба касаеща собствеността на ½ ид.част от таванския етаж на процесната сграда на ул. „С.“ № 35А.

На 28.07.2023г. по изпълнителното дело е подадена молба от Я. П., в която е изразена готовност за доброволно предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от таванското помещение.

На 31.07.2023г. се извършва нов въвод във владение, при който ЧСИ отказва да изведе лицето Я. А. П. от имота, тъй като същата заявява право на собственост върху 1/2 ид.част от таванския етаж, твърдЯ. като придобита от нея по давност. Този отказ на съдебния изпълнител е обжалван по съдебен ред и с решение № 1438/07.12.2023г. по гр.д.№ 2331/2023г. по описа на ВОС е отменен като незаконосъобразен поради това, че вместо да предаде на купувача предоставеният ключ за таванския етаж, съдебният изпълнител го е върнал на лицето Я. П..

3

На 16.01.2024г. е проведен нов въвод във владение, за който е съставен протокол от същата дата. Видно от съдържанието му, на въвода са присъствали купувачът А. М., ипотекарните длъжници Т. П. и Г. С. и третото лице Я. П. с процесуален представител.

Съдебният изпълнител е констатирал присъствието на лицето Я. П. и е отразил заявените чрез процесуалния й представител възражения за собственост по отношение на ½ ид.част от таванския етаж и движимите вещи в имота. Отбелязано е също, че Я. П. е предала на А. Й.

М. ключ за входната врата на имота /таванския етаж/, както и че на вътрешните интериорни врати няма ключове /отключени са/. В протокола е посочено също, че длъжниците са отстранени от ½ ид.част от имота.

Съвкупият анализът на писмените доказателства и установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК, според която въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

Както бе посочено по-горе, легитимиран да иска въвеждане в имота придобит на публична продан е купувачът, в чиято полза е издадено и влязло в сила постановлението за възлагане. Правото на купувача да бъде въведен в имота, т.е да получи владението му кореспондира на задължението на длъжника по изпълнението да освободи и предаде това владение. Обемът на правото, респективно на задължението касателно имота зависи от обема на придобитите на публичната продан права, така че ако купувачът е придобил имот в цялост, той има право да иска да бъде въведен в целия имот, съответно длъжникът или третото лице, което се намира в имота имат задължението да го предадат изцяло, по аргумент от чл.498, ал.2 от ГПК.

Когато обаче изпълняемото право, в случая въводът във владение е касателно идеални части от имота, то реализирането му предполага по същество пак въвеждане в целия имот, доколкото притежаваните идеални части са такива от всяка част на имота, но на него не кореспондира задължение за опразване на имота. Притежаването на идеални части от имота означава наличие на съсобственост, т.е право на всеки един от съсобствениците да ползват имота според обема на правата си. В случая е без значение чия е собствеността на другата ½ ид.част от таванския етаж – дали на лицето, което фактически го ползва – Я. П. или на лицето, срещу когото тя заявява права – Г. Х.. Релевантно е, че правото на жалбоподателката да бъде въведена във владение на таванския етаж е ограничено до ½ ид.част и само в този обем правото й да бъде въведена срещу всяко трето лице в имота в безусловно. Владението на другата ½ ид.част от имота е елемент от правомощието на собственика им /който и да е той/ и не подлежи на преценка от съдебния изпълнител в рамките на процедурата по чл.498 от ГПК.

Видно е от съдържанието на съставения протокол за въвод във владение от 4

16.01.2024г. длъжниците Т. П. и Г. С. са изведени от таванския етаж, а жалбоподателката А.

М. е въведена в имота като и е предоставен ключ за входната врата на тавана. Извършените фактически действия, които не се оспорват от жалбоподателя, по същество изпълват състава на изпълнителното действие – въвод във владение, поради което съдът приема, че същият е реализиран. В следствие на въвода е осигурен неограничен достъп на купувача до съответната идеална част от имота, като достъпът до другата идеална част от имота, а и владението върху нея се запазва за другия съсобственик. Обстоятелството, че в имота са налични вещи на съсобственик на таванския етаж или на трето за съсобствеността лице са ирелевантни за изпълнителните действия по въвода, а касаят фактическото ползване на съсобствената вещ, споровете относно което подлежат на разглеждане в рамките на исков съдебен процес.