Решение № 376 от 08.10.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Стара Загора, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г.А. при участието на секретаря Ж.М..Д. като разгледа докладваното от Г.А. Гражданско дело № 20215530101741 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът Б. твърди в исковата си молба, че на 15.11.2012 г. между Б., в качеството й на кредитор, и С.К.Т., в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката отпуснала заемна сума в размер на 10 000,00 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Сочи, че върху усвоените суми кредитополучателят заплащал на банката годишен преференциален променлив лихвен процент в размер на 13,95 %. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 28-мо число на месеца /чл. 7 от договора/.

Неразделна част към договора за кредит били и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на **“ АД и погасителен план (приложение № 1), подписани и приети от кредитополучателя С.К.Т.. На 21.01.2014 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 9 663 лв. страните договорили гратисен период от 6 месеца, като се променил крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение. На 23.04.2015 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 10 044 лв. страните са се договорили да се промени крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение. На 20.11.2015 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 10 401 лв., страните са се договорили да се промени крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение, договаря се гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца и плащане на 50 % от лихвата. На 08.08.2017 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 10 855 лв., страните са се договорили да се 1 промени крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на допълнителното споразумение е в размер на 12,95 % годишно. Ищецът твърди, че изпълнил своето задължение по сключения договор за кредит - предоставила на кредитополучателя уговорената сума от 10 000 лв., която е усвоена изцяло на 16.11.2012 г.

Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 01.10.2020 г. кредитът станал предсрочно изискуем и **” АД предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. С оглед разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при условията на т. 18.2 и т. 19.1 от Общите условия, **” АД следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Длъжникът бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост с уведомление с изх. № 12-20- 01411/25.10.2019 г., връчено лично на С.К.Т., видно от приложената към настоящата искова молба обратна разписка. Кредиторът подал заявление по чл. 417 ГПК въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260493 от 17.02.2021 г. и изпълнителен лист от 17.02.2021 г., издадени по ч.гр.дело № 843/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. След издаването на заповедта за изпълнение и получаването й от длъжника същият подал възражение. Моли съда, в случай че отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, да се произнесе по обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове /с правно основание чл. 430, ал.

1 ТЗ във връзка с чл. 288 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД/ срещу ответника С.К.Т.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.К.Т. му дължи сумата в общ размер на 13 913,64 лв., от които: 10 268,36 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.02.2021 г., 2 993,39 лв. договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 01.10.2020 г.; 138,27 лв. размер на обезщетението за забава в размер на 10 % до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 20.07.2018 г. до 01.10.2020 г.; 393,62 лв. размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва по ЗЗД в размер на 10 % за периода от 01.10.2020 г. до 15.02.2021 г. ; 120 лв. разходи при изискуем кредит. При условията на евентуалност, в случай че отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК, моли на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД да осъди С.К.Т. да му заплати следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2021 г., Допълнително споразумение от 21.01.2014 г., Допълнително споразумение от 23.04.2015 г., Допълнително споразумение от 20.11.2015 г., Допълнително споразумение от 08.08.2017 г., а именно: 10 268,36 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.02.2021 г., 2 993,39 лв. договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 01.10.2020 г.;

138,27 лв. размер на обезщетението за забава в размер на 10 % до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 20.07.2018 г. до 01.10.2020 г.; 393,62 лв. размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва по ЗЗД в размер на 10 % за периода от 01.10.2020 г. до 15.02.2021 г. ; 120 лв. разходи при изискуем кредит. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 843/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, в размер на 278,27 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Претендира и разноските в настоящото производство.

Ответницата С.К.Т. заявява, че не оспорва задължението си по договор за кредит с „**” АД. Признава, че е изтеглила кредит в размер на 10000 лева. Заявява, че плащала редовно, докато работела. Сега била пенсионер и доходите не позволявали да отделя суми за погасяване на кредита.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 843/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260493/17.02.2021 г. за сумата 10 268.36 лева за главница, с 2 993,39 лв. дължима договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 01.10.2020 г. с 138,27 лв. обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 01.10.2020 г. с 393,62 лв. обезщетение за забава за периода от 01.10.2020 г. до 15.02.2021 г., с 120 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 17.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по договор за кредит за текущо потребление по от 15.11.2012 г., по силата на който е предоставил на ответницата кредит в размер на 10 000 лева. Съгласно чл.2 от договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 13,95 % годишно. Падежната дата за издължаване на месечните вноски съгласно сключения договор за кредит е 28-мо число на месеца. На 21.01.2014 г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 9 663 лв. страните са договорили гратисен период от 6 месеца, като се променя крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение. На 23.04.2015 г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 10 044 лв. страните са се договорили да се промени крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение. На 20.11.2015 г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 10 401 лв. страните са се договорили да се промени крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение, договаря се гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца и плащане на 50 % от лихвата. На 08.08.2017 г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като по отношение на остатъка от дълга към датата на допълнителното споразумение в размер на 10 855 лв. страните са се договорили да се промени крайният срок за издължаване на кредита -120 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение, като кредитът се олихвява с променлив лихвен 3 процент, който към датата на допълнителното споразумение е в размер на 12,95 % годишно.

С уведомление с изх. № 12-20-01411/25.10.2019 г. ищецът е съобщил на ответницата, ч е е обявява непогасената част от кредита за предсрочно изискуема. Уведомлението е връчено лично на длъжника на 07.11.2019 г. , видно от приложената към исковата молба обратна разписка. При тези обстоятелства съдът намира, че ответницата е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост. Следователно в случая са спазени изискванията по чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК , при наличието на които банката може за предизвика предсрочното настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит.

С оглед на така установения момент на настъпване на падежа на задължението на ответницата, необосновано се явява твърдението на ищеца, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 01.10.2020 г. За настъпване на предсрочна изискуемост от значение е моментът на получаване на уведомлението от длъжника, а не моментът на отнасянето на кредита като предсрочно изискуем в счетоводството на банката ищец.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 16.11.2012 г. по сметка на ответницата е предоставен и усвоен кредит в размер на 10 000 лв. Съгласно извлечение от счетоводната система на банката по договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2012 г. за периода от 15.11.2012 г. до 21.07.2021 г. са постъпили общо 7 556,00 лв., в това число за : погасяване на дог. лихва - 5565,74 лв., погасяване на главница - 1957,54 лв., наказателна лихва- 33,13 лв. Плащането на договорените месечни вноски за погасяване на кредита е преустановено от 20.10.2018 г.

Последната погасителна вноска на ответницата е на 28.09.2018 г. в размер на 160 лв./ 111,69 лв.-договорна лихва и 48,31 лв.-главница/. Към датата на изготвяне на заключението не са издължени 27 броя месечни вноски за погасяване на кредита за общо 4 329,28 лв. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обективност, обоснованост, незаинтересованост и съответствие с останалия доказателствен материал по делото.