Определение № 127 от 12.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 8631/2025
- Вид
- Определение № 127
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- Даниела Борисова, Ина Бранимирова Маринова, Милен Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127 гр. София, 12.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100608631 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по жалба от 01.12.2025 г. на Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, срещу определение от 14.08.2025 г., постановено по нчд № 8508/2025 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура /СГП/, с което е потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно постановление от 11.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1042/2025 г. по описа на Софийска районна прокуратура /СРП/.
В жалбата се излагат неразбираеми и неясни по своя смисъл твърдения, които не могат да очертаят по недвусмислен начин отправените към настоящия съд искания.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че депозираната от жалбоподателя Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, жалба срещу определението от 14.08.2025 г., постановено по нчд № 8508/2025 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Прокурорска преписка № 1042/2025 г. е образувана в СРП по повод депозирана жалба от Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерсприват“ ЕООД, с твърдения за извършени противоправни действия от лице, което се разпорежда неправомерно с чужда собственост, поради което се иска незабавното спиране на извършвани от него самоуправни действия и разследване на район „Възраждане“, Столична община, поради издаден административен акт, за което се твърди евентуална корупция.
1
С постановление от 11.02.2025 г., прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство по пр.пр. № 1042/2024 г. по описа на СРП като е приел, след извършена от него проверка, че в случая не само не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, но и че се касае за гражданско правен спор, който следва да се реши по гражданско правен ред, а в случай на незаконосъобразно издаден административен акт, то делото следва да бъде разгледано пред съответния административен съд.
Постановлението на СРП за отказ да се образува досъдебно производство е било обжалвано пред по-горестоящата прокуратура, която е потвърдила същото с постановление от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на СГП като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко по смисъл на чл. 93, т. 7 престъпление, както и за изброените изчерпателно в същата разпоредба състави на престъпления, подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.
В конкретния случай жалбоподателката Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД е упражнила правото си на жалба по реда на чл. 214, ал. 4 НПК, като е обжалвала, пред компетентния първоинстанционен съд – СРС, постановление от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура /СГП/.
Първият съд в изпълнение на задължението си по чл. 213, ал. 5 НПК е разгледал делото еднолично и в закрито заседание, в резултат на което се е произнесъл със съдебен акт – определение от 14.08.2025 г. по въпросите свързани с обосноваността и законосъобразността на постановлението от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура /СГП/, при което е оставил жалбата без разглеждане.
Въззивният съд намира, че за да стигне до този извод, първият съд законосъобразно е констатирал, че престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, за което е образувана прокурорската преписка и е извършена по нея проверка, не е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, защото за същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер на до пет години, поради което и не попада в кръга от престъпления, очертан в процесуалната норма на чл. 213, ал.
4 НПК.
Тук е мястото да се посочи, че законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК, на глава 22 е разделил атакуваните пред по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал.
3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В конкретния случай постановения от първия съд съдебен акт – определение от 14.08.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 НПК е окончателен и не подлежи на съдебен контрол, в който 2 смисъл е разпоредбата на чл. 341, ал. 3 НПК.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната срещу определението на първия съд жалба, от жалбоподателката Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, т.к. е окончателно и не подлежи на проверка пред по-горния съд, какъвто е Софийски градски съд.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 345 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, депозирана на 01.12.2025 г. от Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, срещу определение от 14.08.2025 г., постановено по нчд № 8508/2025 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от определението да се изпрати за сведение на жалбоподателят Г.К., СГП и СРП.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127 гр. София, 12.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100608631 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по жалба от 01.12.2025 г. на Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, срещу определение от 14.08.2025 г., постановено по нчд № 8508/2025 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура /СГП/, с което е потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно постановление от 11.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1042/2025 г. по описа на Софийска районна прокуратура /СРП/.
В жалбата се излагат неразбираеми и неясни по своя смисъл твърдения, които не могат да очертаят по недвусмислен начин отправените към настоящия съд искания.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че депозираната от жалбоподателя Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, жалба срещу определението от 14.08.2025 г., постановено по нчд № 8508/2025 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Прокурорска преписка № 1042/2025 г. е образувана в СРП по повод депозирана жалба от Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерсприват“ ЕООД, с твърдения за извършени противоправни действия от лице, което се разпорежда неправомерно с чужда собственост, поради което се иска незабавното спиране на извършвани от него самоуправни действия и разследване на район „Възраждане“, Столична община, поради издаден административен акт, за което се твърди евентуална корупция.
1
С постановление от 11.02.2025 г., прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство по пр.пр. № 1042/2024 г. по описа на СРП като е приел, след извършена от него проверка, че в случая не само не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, но и че се касае за гражданско правен спор, който следва да се реши по гражданско правен ред, а в случай на незаконосъобразно издаден административен акт, то делото следва да бъде разгледано пред съответния административен съд.
Постановлението на СРП за отказ да се образува досъдебно производство е било обжалвано пред по-горестоящата прокуратура, която е потвърдила същото с постановление от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на СГП като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко по смисъл на чл. 93, т. 7 престъпление, както и за изброените изчерпателно в същата разпоредба състави на престъпления, подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.
В конкретния случай жалбоподателката Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД е упражнила правото си на жалба по реда на чл. 214, ал. 4 НПК, като е обжалвала, пред компетентния първоинстанционен съд – СРС, постановление от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура /СГП/.
Първият съд в изпълнение на задължението си по чл. 213, ал. 5 НПК е разгледал делото еднолично и в закрито заседание, в резултат на което се е произнесъл със съдебен акт – определение от 14.08.2025 г. по въпросите свързани с обосноваността и законосъобразността на постановлението от 19.03.2025 г., постановено по пр.пр. № 10554/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура /СГП/, при което е оставил жалбата без разглеждане.
Въззивният съд намира, че за да стигне до този извод, първият съд законосъобразно е констатирал, че престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, за което е образувана прокурорската преписка и е извършена по нея проверка, не е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, защото за същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер на до пет години, поради което и не попада в кръга от престъпления, очертан в процесуалната норма на чл. 213, ал.
4 НПК.
Тук е мястото да се посочи, че законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК, на глава 22 е разделил атакуваните пред по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал.
3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В конкретния случай постановения от първия съд съдебен акт – определение от 14.08.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 НПК е окончателен и не подлежи на съдебен контрол, в който 2 смисъл е разпоредбата на чл. 341, ал. 3 НПК.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната срещу определението на първия съд жалба, от жалбоподателката Г.К., в качеството й на управител на „Рила Комерс-приват“ ЕООД, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, т.к. е окончателно и не подлежи на проверка пред по-горния съд, какъвто е Софийски градски съд.