Решение № 13376 от 23.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51380/2021
- Вид
- Решение № 13376
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 13.12.2022
- Състав
- СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13376 гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151380 по описа за 2021 година
Предявен е иск от В. В. О., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл....., чрез адв.М., със съдебен адрес: гр. С, ул. „Ц С” №..., партер, ап.2, за осъждане на ответника ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Ч В“ № 51Д, представлявано от П В Д. и Г Н Г, да запати на ищеца сумата от 320.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от А Д.а Т, изразяващи се в заплатена такса за преглед на шиен отдел на гръбначен стълб, в резултат на настъпило на 10.03.2021 г. ПТП с л.а. „Ауди“ А6 с peг. №.., вземането за които пострадалата Т е прехвърлила на ищеца с договор за цесия от 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2021 г. до окончателното й изплащане , както и мораторна лихва в размер на 3.82 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 02.09.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2021 г. в гр.С е настъпило ПТП с л.а.
„Ауди“
А6 с peг. №.., застрахован при ответника, при което автомобилът е самокатастрофирал в стълбите на сградата на народното събрание. Счи се, че пътник в автомобила, с правилно поставен предпазен колен е била А Д.а Т, която е получила увреждания в резултат на произшествието. Поддържа се становище, че водачът на застрахованото при ответника МПС е нарушил ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензитета на движението и конкретните условия на видимост, с което е предизвикал произшествието. Изрично е посочено, че на водача К. Р. М. за допуснатот нарушение е съставен АУАН.
В исковата молба подробно са описани получените от А Т увреждания, като с предявения пред настоящия състав иск се претендират имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за адрено-магнитен резонанс на шиен отдел на гръбначия стълб. В тази насока се отбелязва, че непосредствено след ПТП, Т е изпитвала силни болки в областта на шийния отдел, поради което се е наложило процесното изследване. Според ищеца, поставената й диагноза е „Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде“ с придружаващи заболявания и усложнения „Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Повърхностна травма на окосмената част на главата“.
В исковата молба се твърди, че ищецът е поканил ответника да му заплати направените разходи за лечение, представляващи имуществени вреди от произшествието, но 1 същият не е сторил това. Междувременно пострадалото лице А Т е прехвърлила вземането си от ответника на ищеца по настоящето дело – В. О. с договор за цесия от 05.07.2021 г., за което е изпратено на 06.07.2021 г. нарочно уведомление до ответника.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава, че за процесния л.а.Ауди А6 с рег.№.. има валидно сключен застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на процесното произшествие, нто оспорва вината на водача К. М..
Сочи, че липсват данни да е издадено и влязло в сила наказателно постановление спрямо последния за допуснато нарушение на ЗДвП. В същото време се отбелязва, че липсват данни за причинени физически увреждания на самия М. като участник в ПТП. С оглед на това се оспорва той да е управлявал самокатастрофиралия л.а.Ауди, още повече, че служителите от отдел „П П“, съставили съответните документи по повод произшествието, са го посетили процесното значително време след настъпването му и не са били очевидци на случилото се.
Навеждат се твърдения, че водач е била А Т.
На самостоятелно основание искът се оспорва поради съпричиняване от страна на увреденото лице. Отбелязва се, че А Т има принос за настъпване на уврежданията й, тъй като се е качила в автомобил, управляван от лице, употребило наркотик, който факт тя е възприела, поради неизползване от нейна страна на обезопасителен колан, както и поради извършена от нейна страна провокация спрямо водача К. М..
Участието на пострадалата Т в процесното произшествие се оспорва с оглед липсата на съставен протокол за ПТП с пострадали лица, в който тя да фигурира, както и поради изявленията й в даденото сведение от 10.03.2021 г.
Ответникът оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между извършения преглед, стойността на който се претендира като имуществена вреда и процесното събитие от 10.03.2021 г.
С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Взема писмено становище по съществото на спора. Ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявения иск.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП № 1818117, съставен от служител на отдел „П П” при СДВР, е видно, че на 10.03.2021 г. около 5.05 ч. е настъпило ПТП с л.а. Ауди А6 с рег.№.., което е самокатастрофирало поради несъобразена скорост на бул. „Ц О“ при стълбите на Народното събрание. Спрямо водача на автомобила е взето административно отношщение като му е съставен акт №.... за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Порад отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, на 11.03.2021 г. срещу него е издадена и заповед за прилагане на принудителна адиминстративна мярка №..., а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление №.../18.03.2021 г., влязло в сила на 28.05.2021 г.
Автомобилът, с който е причинено произшествието е застрахован при ответника, видно от приложената справка от базата данни на Информационния център към Г Ф, приложена на 2 л.51 от делото, изготвена от Г Ф.
По делото е представена медицинска документация за извършени прегледи и медицински интервенции на А Д.а Т на 08.09.2019 г., на 10.03.2021 г. в УМБАЛСМ „П“, както и в последващ момент в други медицински заведения, вкл. и такива за дентална медицина. В частност на 24.03.2021 г. в Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика „Р ЕООД“ – С към Пета градска болница е извършено магнитнорезонансно образно-диагностично изследване на шийния отдел на гръбначния стълб на А Д.а Т, за което на същата е издадена фактура №../24.03.2021 г.
По делото са представени три молба, подадени от страна на А Т до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди - от 27.04.2021 г., от 07.06.2021 г. и от 07.07.2021 г. С уведомление от 06.07.2021 г. А Т е уведомил ответното дружество, че възинкналото й в тази връзка вземане е прехвърлено с договор за цесия от 05.07.2021 г. на В. В. О. Последният е сезирал застрахователя с нарочна молба от 09.07.2021 г., с която претендира вземане от 9 026.60 лв. за причинени имуществени вреди на А Т от процесното произшествие.
От заключението по комплексната експертиза се установяват причините и механизма на процесното ПТП, които вещото лице-автотехник свързва с избраната скорост на движение при условията на мокра пътна настилка и действията на водача на МПС Ауди с органите на управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба без необходимите концентрация и внимане. В заключението е изключена възможността произшествието да се дължи на техническа неизправност на автомобила. Относно получените травми на пострадалата А Т е посочено, че същата е била с правилно поставен предпазен колан, като подробно е обяснен механизмът на действие на предпазните колани. Този извод е направен съобразно установените увреждания на А Т. Вещото лице-лекар обяснява терминът шийна лордоза, установен при ЯМР на Т, като е категорично, че съществува причинно-следствена връзка между мехинзмът на ПТП и това увреждане, доколкото то е характерно за челен удар при ПТП, възниквайки по механизма на камшичния удар. В заключението се сочи, че лордозата представлява навяхване на шията е причинява временно затрудняване движението на шията за срок по-кратък от 30 дни. Експертите с категоричност отхвърлят възможността Т да е била водач на процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск, следва да бъде установено наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и 3 размера на последните.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо със справка от Г Ф се установява по безспорен начин, че между ответното дружество и собственика на л.а. Ауди А6 с рег.№.. е налице валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на процесното ПТП.
Настъпването на самото ПТП на 10.03.2021 г. е видно от приетия по делото като писмено доказателство протокол за ПТП, съставен от служител на отдел „П П” при СДВР, а пребиваването на пострадалата Т в автомобила се установява от съставената докладна записка от служител на МВР /л.12от делото/ и отразеното в удостоверението на СДВР, отдел „П П“ /л.94 от делото/.
По отношение на факта дали е налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. с рег.№.. следва да се объдят констатациите на вещото лице-автотехник от заключението по експертизата, както и констатациите в съставените от отдел „П П” документи по образуваната адмниситративно-наказателна преписка. С оглед на това и при липсата на данни за техническа неизправност или друг вид обективна причина за настъпване на произшествието, следва да се кредитира заключението на инж.С., че то е настъпило поради неправилно избрана от водача скорост на движение при условията на мокра пътна настилка, както и поради конкретно предприетите от него действия с органите на управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба без необходимите концентрация и внимане. Т.е. от страна на К. Р. М. в случая е допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По отношение петърпените от А Т имуществени вреди, следва да се посочи, че същите се установяват като основание от заключението в медицинската му част, а по размер от представените и приети като писмени доказателства платежни документи, приложени на л.43 от делото – фактура и фискален бон.
При защита на заключението си в о.с.з. от 08.11.2022 г., доц.Г. твърди, че извършения преглед на 24.03.2021 г. на шийния отдел на гръбначния стълб на А Т е необходим и адекватен, макар и две седмици след произшествието, като установените с него увреждания кореспондират с механизма на настъпване ан процесното ПТП.
Ето защо съдът приема, че в резултат на процесното ПТП А Т претърпяла имуществени вреди за лечение на причинените й травми в размер на 320.00 лв.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат поради неизползването на предпазен колан, съдът намира следното:
Това възражение остана недоказано, тъй като вещото лице – лекар, анализирайки получените от ищцата увреждания, е достигнал до категоричния извод, че ищцата при настъпване на процесното ПТП е била с поставен предпазен колан.
За пълнота на изложението в тази насока следва да се посочи, че съдебната практика приема безпротиворечиво, че дори и да е установено, че пострадало при ПТП лице не е използвало предпазен колан, то само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице 4 съпричиняване, освен ако не са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със своите действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици /в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д.