Определение № 2104 от 02.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2104 гр. Варна, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500987 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, действащо чрез адв.Х.И., с адрес: ***, против Разпореждане №10372 от 17.03.2023г. постановено по ч.гр.д.№3287/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателя заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу С. Д. Г., с ЕГН **********, относно претендираните като предсрочно изискуеми суми по Договор за потребителски кредит FL1150273 от 01.02.2021г.

В частната жалба, се поддържа, че незаконосъобразно, заповедният съд не е зачел удостоверителната сила на редовно извършеното връчване от ЧСИ с рег.№883 в регистъра на КЧСИ на уведомлението до длъжника за предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит, на адреса на кредитополучателя, съгласно условията на чл.16 от договора. Поддържа се, че заповедният съд основава оспорваният акт на факти и обстоятелства, които не кореспондират с твърденията на заявителя и представените писмени доказателства. Сочи се, че банката се е позовала на упражнено право по чл.11 от договора, като е обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо, изявлението за което е изпратено чрез ЧСИ до адреса на кредитополучателя, съгласно условията на чл.16 от договора. Твърди се, че последната посочена клауза от договора урежда начина за комуникация между страните, във връзка с процесното правоотношение и според нея, всички уведомления и изявления във връзка с договора, се считат получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в него. Сочи се, е посоченият в договора адресът за 1 кореспонденция на кредитополучателя е неговият настоящ адрес в гр.Варна, ул.“Никола Кънев“ №20, ет.6, на който е извършено процесното връчване. Твърди се гореописаната уговорка между страните има за цел ограничаване на възможността за недобросъвестно поведение на длъжника, чрез укриване или отказ да получава съобщения. На следващо място се поддържа, че не съществува договорно изискване към банката, при недобросъвестно поведение на длъжника, който не е съобщил новият си адрес, въпреки наличието на изрична уговорка за това, да издирва нов или актуален адрес на кредитополучателя, на който да му се връчва кореспонденция. Напротив промяната на адреса без уведомление е дала право на банката като изправна страна в правоотношението да приложи фикцията на чл.16 от договора /а не на чл.47 от ГПК/, съответно да приеме, че поканата е достигнала до декларирания адрес на кредитополучателя, без тя фактически да е получена от него. На следващо място се оспорват изводите на заповедният съд за приложимост на чл.47, ал.3 от ГПК вр. с чл.43 от ЗЧСИ, които в действителност обхващат част от правомощията на ЧСИ по връчване, но не лимитират действията му само до връчване по правилата на ГПК. Сочи се, че съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ съдебният изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда-съобщения и призовки по граждански дела. Поддържа се, че в процесният случай в процедурата по връчване са приложени договорните правила, а не общите норми на ГПК. Оспорват се и доводите на РС Варна за нередовност на връчването, поради това че връчителят не е проверил служебно за трудови правоотношение и не е направил опит за връчване на поканата по месторабота на адресата или по място на осъществяване на стопанска дейност. Поддържа се, че когато в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция и е поето задължение от страната да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посоченият адрес по реда на чл.47 от ГПК, следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за посочване на друг адрес, както и за връчителя не съществува задължение да издирва друг адрес по месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност. Сочи се относима съдебна практика и са развити подробни съображения в подкрепа на гореизложеното становище за редовност на връчването. На последно място се оспорва правилността на атакуваният съдебен акт, с който депозираното заявление е отхвърлено в цялост, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредитното задължение, като се поддържа, че част от заявеното вземане не се претендира като предсрочно изискуемо, а неговият падеж е настъпил, по силата на приетия между страните погасителен план. Сочи се, че от представеното към заявлението Извлечение от счетоводни книги на банката, представляващо документ по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК, се установява, че към 09.02.2023г. просрочената непогасена сума по договора за кредит е в размер на 1007.42лв., от която 985.74лв.-главница и 21.68лв.мораторна лихва. Сочи се, че изискуемостта на тази сума не се основава на обявената предсрочна изискуемост, а е настъпила по силата на изтеклия срок за плащане на всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че поради това и с оглед разрешението дадено с Тълкувателно решение №8 от 2.04.2019г. на ВКС по т.д.№8/2017г. на ОСГТК, заповедният 2 съд е следвало да констатира, че към 17.03.2023г.-датата на постановяване на обжалваното разпореждане, е настъпил падежа на вноските до №25, дължима на 01.03.2023г., включително, респективно е следвало да уважи заявлението в частта за вноските с настъпил падеж. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане, респективно за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В разглежданият казус заявителят основава твърденията си за настъпил падеж на цялото задължение по процесния договор за кредит, на упражнено право за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, поради системно неплащане, което е обявил надлежно на длъжника, чрез връчване на уведомление от ЧСИ.

Видно е съдържанието на представеният препис от Покана-уведомление, е че същата обективира волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за кредит на основание чл.11 от същия. Връчването на поканата се удостоверява от изготвен от ЧСИ с рег.№883 в РЧСИ Протокол за извършено уведомление от 13.02.2023г., според чието съдържание поканата е връчена от служител на ЧСИ, чрез посещение на от длъжника посоченият в договора за кредит адрес за кореспонденция-гр.Варна, ул.“Никола Кънев“ №20, ет.6. Отразено е в протокола, че по сведение на живущи на адреса, длъжника не живее и там не е познат. С оглед тези данни е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на външната входна врата, без да е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия, тъй като тя е счупена. След изтичане на двуседмичният срок за получаване на книжата, ЧСИ е приел редовност на връчването и е изготвил процесният протокол за редовно извършено връчване.

При тези данни съдът намира, че не се установява изпълнение на задължението на банката да връчи уведомление на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит. На първо място горепосоченият протокол за връчване на поканата-уведомление, не е придружен с документацията изготвена от служителят извършил фактическото връчване, на когото очевидно тази работа е възложена при условията на чл.43 от ГПК. Доколкото съдебният изпълнител не разполага с удостоверителна компетентност по отношение на действията на трети лица, които не са извършени в негово присъствие и не са непосредствено възприети от него, съдържанието на протокола няма обвързваща доказателствена сила, а подлежи на самостоятелна преценка от съда. В случая служителят на ЧСИ, който е натоварен с функциите на връчител, се явява длъжностно лице, съответно неговите констатации се ползват с удостоверителна сила.

Липсата на документация послужила за съставяне на протокола води до непълно доказване 3 на редовността на връчването, респективно до неустановеност на довършването на фактическият състава на предсрочната изискуемост.

На следващо място дори да се приеме редовност на извършеното връчване, то отново не е налице надлежно упражнено право за обявяване на вземането по кредита за предсрочно изискуемо. Вярно е, че липсва конкретна правна норма, предписваща определен способ за връчване на писмени съобщения между страни във връзка с договорните им правоотношения или такава разпоредба, която да ограничава способите за това. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения и то може да се извърши, чрез нотариална покана по силата на препращането в чл.50 от ЗННД и приложение на правилата на ГПК за връчване на съобщения, или чрез възлагане на частен съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал. 5 и чл.43 от ЗЧСИ, които също препращат към правилата на ГПК при връчването. Релевантни обаче за преценката на наличието /осъществяването/ на фактическия състав на предсрочната изискуемост, в частност относно факта дали волеизявлението за обявяването й, е достигнало до длъжника, са обстоятелствата дали кредиторът е положил дължимата грижа за откриване и уведомяване на длъжника така, като е разяснено в Решение по дело С-327/10 от 17.11.11г. на СЕС, т.е. да са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността.

Както вече се посочи процесното връчване, е предприето чрез услугите на ЧСИ като същото е било ограничено единствено до адреса за кореспонденция визиран в договора за кредит.

Макар съдебният изпълнител да разполага с достъп и компетентност, няма данни да е направена проверка за адресната регистрация /постоянен и настоящ адрес/ на длъжника, съответно за наличието на регистриран друг адрес, на който да се предприеме връчване и така да се приложи в пълнота разпоредбата на чл.47 от ГПК, на която ЧСИ се позовава в Протокол за извършено уведомление от 13.02.2023г. Липсата на положени усилия от страна на заявителят за извършване на връчването, чрез възможна и лесна за ЧСИ проверка за наличие на друг адрес на длъжника, налага извод, че кредиторът не е положил дължимата грижа за уведомяване на длъжника, съответно че фактическия състав за обявяване на предсрочната изискуемост не е довършен.

В контекста на гореизложеното неоснователни с а доводите на жалбоподателя, че получаването на поканата е следвало да се зачете за редовно, предвид наличието на осъществено фрикционно връчване на уговорен между страните адрес.

По изложените съображения, съдът приема, че заявителят не е установил надлежното обявяване на длъжника на настъпила предсрочна изискуемост на задължението по процесният договор за кредит, поради което заявлението му подлежи на отхвърляне.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че неправилно депозираното заявление е отхвърлено в цялост, тъй като част от заявеното вземане не се претендира като предсрочно изискуемо, а поради настъпил падеж. Видно е от подаденото заявление и поконкретно от т.9 и т.14 от същото, че кредитора претендира заплащане на задължение по договора за кредит като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост. В заявлението няма разделение на вземането на падежирало и на предсрочно изискуемо, а за волята на 4 страна се съди именно според изложеното на заявлението, а не съгласно съдържанието на приложенията, в частност на извлечението от сметка. Освен това в извлечението от сметка, също не се съдържа частична претенция, като посочването на падежиралото вземане е за целите на установяване на предсрочната изискуемост, с оглед допусната системна забава в плащанията. При тези данни и предвид диспозитивното начало, е недопустимо съдът да разглежда, съответно да се произнесе по начин и в обем извън тези поискани от заявителя.