Решение № 1281 от 01.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина С.а при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина С.а Въззивно гражданско дело № 20211100505899 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № II-55-20043572 от 16.02.2021 г., постановено по гр. дело № 75066/2019 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, са отхвърлени предявените от Е.Г.. С. срещу Главна дирекция „П.Б.И З.НА Н.“ – МВР искове с правно основание чл. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 2 284,79 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 287,84 лв. - лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 22.12.2019 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК направените разноски по делото в размер на 100 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е.Г.. С., с оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС e приел, че в специалния закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му не се предвиждало увеличение на часовете положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време. Въпреки липсата на изрична уредба през процесния период за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, то тази празнота следвало да се бъде преодоляна със субсидиарното приложение на друг акт – Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – чл. 9, ал.

1

2. Липсата на изрична норма през процесния период не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР и при липса на специални норми, то следвало да се приложат общите правила, т. е. да се приложи субсидиарно НСОРЗ, като приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. В тази връзка следвало да се имат предвид и принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГК. В противен случай държавните служители в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Освен това субсидиарно приложение имал и ЗДСл – чл. 67, ал. 3 ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това е сторено в чл.

140, ал. 1 КТ – нормалната продължителност на работното време през нощта била до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица – до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включвала дневен и нощен труд, каквато била тази при работа на 12-часови смени. Посочените норми не регламентирали и обратното, т. е. че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа. Според въззивника, в чл. 187, ал. 1 ЗМВР е установено нормалното работно време, като продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не можело да се приеме, че в чл. 187. ал. 1 и 3. изр. 4 ЗМВР била установена по - голяма нормална продължителност на работното време през нощта на тази категория държавни служители в МВР. По своята правна същност тези норми установявали ограничение на средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд от 8 часа за всеки период от 24 часа. Следователно не била изключена трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Освен това, нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР изрично предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ и според молителя по отношение на тях приложима е нормата на чл. 140 КТ. На следващо място се сочи, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислявало сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по - продължителен период от време, който в случая е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не 2 съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.

187, ал. 1 ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за тях се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишавал 8-часовият работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма /след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/, са извънреден труд – арг. от Решение № 540 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о. В тази насока са и принципите, залегнали в Директива 2003/88/EО. Според въззивника, тази Директива не допуска ограничение на прилаганата закрила на нощния труд спрямо труда на полицаите.

Напротив, в преамбюла се изисква равнището на опазване на безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на смени да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, а работата на служителите по ЗМВР през нощта била с несъмнено висок риск. В този смисъл неприлагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ противоречи на действащото европейско и национално законодателство и води до неравно третиране. Обжалваното решение противоречи и на принципа на равенство, залегнал в чл.

20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Ето защо се моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Главна дирекция „П.Б.И З.НА Н.“ – МВР, не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В писмени бележки излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е неправилно, като във връзка с доводите на страните е необходимо да се посочи следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 179, ал. 1, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР 3 и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от 2284,79 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 287,84 лв. - лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 22.12.2019 г., след допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК в съдебно заседание от 20.10.2020 г. пред първоинстанционния съд.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период 01.11.2016 г. – 30.11.2019 г. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Началник група“ в сектор „Оперативен център“ в отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Столична дирекция „П.Б.И З.НА Н.“ при Главна дирекция „П.Б.И З.НА Н.“ – МВР, полагал е труд на 24-часов режим на работа, като работното му време е изчислявано сумирано за тримесечен период. През периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г. ищецът е отработил 1608 нощни часове, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0,25 лв. на час.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по - голямо напрежение, води до по - бърза и по - голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 179, ал. 1 ЗМВР на 4 държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, а съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в приложима редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.