Определение № 40529 от 13.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40529 гр. София, 13.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110124964 по описа за 2022 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:

Предявени са от Т. Д. П. против И. С. И. и М. Р. Д. субективно пасивно съединени осъдителни искове по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при условията на солидарна отговорност помежду им, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - трайни морални болки и страдания вследствие от противоправното им бездействие във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

Ищецът Т. П. твърди, че по подаден от него сигнал на 20.04.2017 г. срещу гл. юрк. на Столична община - район Искър и кмета на район Искър била образувана пр. пр. 9629/2017 г. по описа на Софийски градска прокуратура. Повод за подадения от ищеца сигнал била злоупотребата на тези лица с правата, които им били възложени в това качество, изразяваща се в неоснователно образуване и водене на изпълнително дело, по което цялото движимо и недвижимо имущество на ищеца било запорирано, в т.ч. и банковите му сметки, както и образуване на досъдебно производство от гл. юрк. на Столична община - район Искър поради неоснователни твърдения за закана от ищеца. Посочва се, че образуваната преписка била разпределена на ответниците в качеството им на служители на икономическа полиция към 8 РУ при СДВР, участък Дружба. Поддържа се, че същите не предприели необходимите действия по надлежно призоваване и разпит на ищеца, а противоправно бездействали и изчакали да измине законоустановения процесуален срок по НПК, след изтичането на който прокурорската преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП била прекратена. Ищецът излага, че в подадения от него сигнал изрично е заявил, че в следващите два месеца ще бъде извън страната, с оглед на което посочил и телефонен номер, на който да бъде уведомен за времето и начина, при които ще бъде разпитан. Твърди, че едва на 17.07.2017 г. ответниците се свързали с него по телефона и ищецът се разбрал с тях, че когато се прибере, и в срок до 15.08.2017 г., ще се яви лично пред тях и ще даде показания. В този разговор ответниците не го предупредили за изтичащия на 21.07.2017 г. срок на преписката, като дори го успокоили, че има достатъчно време за провеждане на разпита. В исковата молба Т. П. излага, че с тези си действия ответниците умишлено са го въвели в заблуждение, с цел да изтече законоустановеният процесуален срок и преписката да бъде прекратена с мотив, че ищецът не е намерен на постоянния му адрес. Излага подробни доводи, че от страна на ответниците не е спазен регламентирания в НПК ред за призоваване, което било умишлено сторено от тях, поради породени конфликти във връзка с други образувани и водени дела между страните в настоящото производство. Ищецът твърди, че в резултат от бездействието на 1 ответниците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в трайни морални болки и страдания от непредоставената възможност да бъде проведен надлежен разпит по образуваната преписка, в резултат на който същият да изложи подробно своите мотиви за сигнала и да представи убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си. С тези доводи ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие от противоправното им бездействие във връзка с подадения сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът И. И., чрез пълномощника си адв. Пенчев, оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва в качеството си на инспектор от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при 8 РУ – СДВР да е разглеждал и да е работил по процесната прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, поради което същият няма отношение към призоваването на ищеца Т. П. за снемане на обяснения, съответно към твърдяното забавяне с 4 дни. Посочва се, че ответникът И. е работил и се е произнасял по друга преписка – пр. пр. № 25396/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, по която е призовавал и е снемал обяснения от Т. П.. По тази преписка с постановление от 12.09.2017 г. на прокурор от СРП е постановен отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на същата. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди вследствие от описаното поведение. Наред с това ответникът поддържа, че с писмо с вх. № 338400 – 4124/23.08.2017 г. именно Т. П. е отправил обидни думи, квалификации и изрази спрямо И. И., сред които „отрепка“, „пореден боклук“, „лъжец“, „Нещата в страната са такива трагични заради ей такива плюнки като тебе“, а също така и клетви и закани спрямо И. и семейството му, които са се отразили негативно на психическото състояние на ответника. В отговора се сочи, че И., в качеството си на инспектор, е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, като е обработил една от преписките – пр. пр. № 25396/2017 г. по описа на СРП, образувана по твърдения на ищеца Т. П. и не е имал отношение към процесната пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на СРП, по която е работил неговият колега – ответникът М. Д.. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника М. Р. Д., чрез пълномощника си адв. П., с която същият оспорва предявения срещу него иск като допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че между страните е образувано и висящо гр. дело № 29793/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31-ви състав по предявени от ищеца Т. П. срещу ответника искове по чл. 71, ал. 1, 1 и т. 2 ЗЗДискр. за установяване на неравно третиране, изразяващо се в отказ от призоваване за даване на показания по пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на СГС и съобщаване на невярна информация, че не е възможно да бъде призован и разпитан по преписката, основано на лично и обществено положение, както и за осъждане на М. Д. да се въздържа занапред понататъшни нарушения. Твърди се, че по това дело е постановено решение, с което исковете са отхвърлени, срещу което е депозирана въззивна жалба от ищеца и във връзка с което е образувано в. гр. дело № 12517/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО II В въззивен състав, обявено за решаване. Ответната страна намира, че претендираните в настоящото производство вреди са вследствие от същото поведение на ответника, предмет и на другото гражданско дело, поради което изходът от последното е обуславящ за настоящото. Ето защо, се изразява становище за наличие на основание за за спиране на гр. дело № 24964/2022 г. до приключване на гр. дело № 29793/2020 г. по описа на съда. Наред с това се посочва, че в специалния Закон за защита от дискриминация е предвиден самостоятелен ред за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, какъвто не е искът, въз основа на който е образувано настоящото производство. Такъв не е предявяван от ищеца по 2 гр. дело № 29793/2020 г., а едва в настоящото дело, като по този начин последният цели да поправи пропуска си. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че Т. П. е бил търсен многократно на посочения в жалбата адрес, в т.ч. и лично от ответника Д., но не е намерен, като е осъществено връчване по делегация, поради което не е налице соченото бездействие. Не оспорва, че на 17.07.2017 г. в телефонен разговор ищецът е бил уведомен лично от ответника И. И., в качеството му на инспектор, за образуваните две преписки, като от разговора е станало ясно, че ищецът е бил в чужбина и ще се върне средата на август, без уточняване кога точно. Заявява, че с оглед изтичане на предоставения му срок за проверка, Д. е изготвил докладна записка от 19.07.2017 г. за отказ за образуване на досъдебно производство, поради липсата на законова възможност за повторно продължаване на срока. Твърди, че ищецът е имал възможността да изложи своите доводи при оспорване на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, но не го е направил. Уточнява, че в Постановление от 30.11.2018 г. на ВКП по повод на депозирана жалба от ищеца, изрично е посочено, че липсва необходимост от снемане на сведения от него, тъй като решение е можело да се вземе и само въз основа на установените факти и обстоятелства. Поддържа се, че с поведението си Т. П. е поставил в невъзможност органите на досъдебното производство да извършат необходимата проверка, тъй като в самия сигнал от 03.04.2017 г. същият е посочил, че ще отсъства от страната около два месеца, без да уточни кога точно, предвид законоустановения двумесечен срок за проверка по сигнала, с възможност за еднократното му продължаване с още 1 месец. Ищецът не е осигурил никакво съдействие на органите на МВР, в частност на ответниците по делото. Оспорва се причинната връзка между поведението на ответника и описаните вреди, както и реалното им настъпване. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, при извършване на служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК, с оглед изложените твърдения в отговора на исковата молба, подаден от ответника М. Д., за образувано и висящо друго гражданско дело, а именно гр. дело № 24964/2022 г. по описа на СРС, ГО, 31-ви съдебен състав, със страни – ищецът Т. П. и ответникът Д., имащо за предмет предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. и представените в тази връзка доказателства, констатира, че предмет на това дело е искане за установяване на неравно третиране, изразяващо се в отказ от призоваване за даване на показания по пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП и съобщаване на невярна информация. Настоящото производство е образувано по предявени, при условията на субективно съединяване помежду им, осъдителни искове с искане за присъждане на обезщетение за вреди вследствие от твърдяно противоправно поведение на ответниците във връзка с работата им по същата прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП. Съдът намира за неоснователен доводът на ответника Д., че искът на ищеца не е заявен своевременно и по специалния за това ред – по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, доколкото посочената разпоредба предвижда възможност за лице да предяви иск за обезщетение на вреди вследствие от нарушаване на правата му по ЗЗДискр или други закони, уреждащи равенство в третирането, като по настоящото дело се претендира обезщетение във връзка с вреди от непозволено увреждане, без ищецът да обосновава претенцията си с твърдения за поведение на ответниците, което да представлява дискриминация по см. на чл. 4 ЗЗДискр. Същевременно съдът намира, че следва да бъде изискана служебна справка относно страните и предмета на гр. дело № 29793/2020 г. по описа на съда, както и информация дали по делото е постановен краен съдебен акт, за преценка относно относимостта му към настоящото дело и наличието на основание за спирането му.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, като следва:

3

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и неговата противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин; 2). причиняването на неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.; 4). основание за солидарната отговорност на ответници за вредите, чрез установяване извършване на противоправното поведение от двамата ответници.