Решение № 27 от 11.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова в присъствието на прокурора Д. В. К. като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102020 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искове на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН********** с адрес по делото гр. Провадия, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, които искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България , адрес гр.София, бул.„***“ №*, за следните суми:

- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни: страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания, раздразнителност, главоболие, депресивност, липса на сън, отчуждение от близки, приятели и семейство, уронване на доброто име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите, влошаване на отношенията със съпругата и развод и други свързани с тях, като всичките от които – в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №143/2013г. по описа на ВОП на дата 01.06.2013г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1411/2015г. на ВОС , за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на 22.12.2017г. присъда;

- ведно със законната лихва върху главницата от датата 22.12.2017г. до 1 пълното изплащане на сумата;

- 593.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в пропуснатите възможности за ползване и реализиране на доходи от внесената парична гаранция по ДП №143/2013г. по описа на ВОП , формирани от законна лихва върху тази гаранция, като мярка за процесуална принуда по соченото ДП, за времето от внасянето до връщането й на ищеца, а именно от 02.07.2013г. до 16.12.2014г. , също в резултат на неоснователното привличане на ищеца като обвиняем по цитираното ДП, по което обвинение в крайна сметка е оправдан.

Ищецът твърди, че на 01.06.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП №143/2013г. по описа на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на задължения по ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС). Твърди, че при привличането бил задържан за 72 часа, след изтичането на които му била взета мярка „парична гаранция“ от 4000лв., която внесъл на 02.07.2013г. Не сочи в случая какви по вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемия.

Твърди, че на дата 14.05.2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК. По този обвинителен акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по което с присъда от 25.11.2016г. подсъдимият е бил признат за виновен. След обжалване с присъда от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия и той бил оправдан. На дата 22.12.2017г. оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г. влязла в законна сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания, раздразнителност, силно главоболие, депресивност, нарушения на съня, отчуждение от близки,приятели и семейство, влошаване на отношенията със съпругата и развод, уронване на доброто име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите, и други свързани с тях – но всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни съображения.

Моли и за законна лихва върху обезщетението, от деня на оправдаване.

2

По отношение на имуществените вреди твърди, че за периода от внасяне на определената по ДП парична гаранция до връщането на сумата на ищеца, а именно за периода от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., сегашния ищец е бил лишен от възможността да се ползва и да реализира доходи от неговите средства, но което в крайна сметка се оказало неоснователно, предвид оправдаването му за възведеното му обвинение. Поради това счита, че му се следва обезщетение в размер на законна лихва върху гаранцията, като мярка 2 за процесуална принуда по соченото ДП, за посочения период, в предявения по делото размер.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. лично и чрез пълномощник поддържа исканията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на соченото обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по обвинението.

Всички други предпоставки на исковете счита за недоказани, като с оглед това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от ищеца имуществени инеимуществени вреди, по вид и по размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника по процесните ДП и НП; 3/несъответствие и силна завишеност на претендираните неимуществени вреди със справедливостта и икономическият стандарт в страната, с оглед на естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на делото, вида и продължителността на мярката за неотклонение и другите относими за случая по ДП и НП обстоятелства във връзка с критерия по чл.52 ЗЗД; 4/ евентуалното медийно отразяване на случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и обвинение; 5/ изтекла давност за евентуално дължимите лихви за период над три години преди предявяване на иска; 6/ няма отношение към вредите по чл.2 ЗОДОВ задържането за 72 часа; 7/ в процесния период срещу ищеца е било водено и друго ДП - №24/2012г., по което той също е бил задържан, които обстоятелства също са довели до неимуществени вреди, като не може те да се разграничат от евентуалните от процесното ДП №143/2013г.; 8/ не ДП, а споразумение между съпрузите, е причината за развода на ищеца; 9/ недоказана е загубата на работа на ищеца, особено и заради обвинението.

По същество моли за отхвърлително решение по исковете, като в о.с.з. поддържа искането си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приетото в оригинал НОХД №1411/2015г. на ВОС, ведно с ДП №143/2013г. на ВОП, на 01.06.2013г. ПЛ. АНГ. АНГ. бил привлечен като обвиняем по ДП №143/2013г. на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на задължения по ДДС в 3 особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС).

Видно е от цитираните материали, както и от приложените по настоящото дело удостоверения от ГД „Изпълнение на наказанията“ - Варна (л.8), че при привличането му П.А. бил задържан за 72 часа, след изтичането на които на 04.06.2013г. му била взета мярка „парична гаранция“ от 4000лв., а той бил освободен от ареста. Същевременно на 16.10.2012г. П.А. бил задържан и по ДП №24/2014г. на БОП – Варна за друго деяние.

Видно е от цитираните материали, както и от приложения по настоящото дело препис на платежно нареждане (л.20), че на 02.07.2013г.

П.А. е внесъл по сметка на ОД на МВР сумата 4000лв., като „парична гаранция по ДП №143/2013г.“.

Видно е от материалите по приетото в оригинал НОХД №1411/2015г. на ВОС, ведно с ДП №143/2013г. по описа на ВОП също, че гаранцията от 4000лв. е била върната в полза на П.А., на 16.12.2014г., по което всъщност няма заявен спор от ответника.

Видно е от материалите по приетото в оригинал НОХД №1411/2015г. на ВОС, ведно с ДП №143/2013г. по описа на ВОП, ВНОХД №53/2017г. на ВАпС и КНД417/2018г. на ВКС и че през 2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК. По обвинителния акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по което с присъда от 25.11.2016г. подсъдимият бил признат за виновен. След обжалване с присъда от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия и той бил оправдан. На дата 22.12.2017г. оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г. влязла в законна сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно.

Видно от приетия препис на решение на ПрРС, с Решение от 17.04.2014г. по гр.д. №219/2014г. на РС-Провадия, бракът между ПЛ. АНГ.

АНГ. и С. Г. Д., сключен на 30.01.1999г., е бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие. Родителските права върху децата на съпрузите са били предоставени на майката, а на бащата били определени РЛО и издръжка.

Показанията на св. С. Д. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но заедно с това и като сравнително общи. От тях се установи само, че през 2012г. П.А. бил задържан за първи път и оттогава започнали и проблемите между съпрузите. Двамата спрели да говорят, П.А. бил затворен, престанал да обръща внимание на децата, само влизал в конфликти. Общо два пъти А. е бил задържан по време на брака, и двата пъти само за по няколко дни. Бракът е бил прекратен по инициатива на съпругата, но по общо желание и съгласие на двамата съпрузи. След развода съпрузите нямали никакво общуване, освен само относно децата им.

Поисканият и допуснат на ищеца втори свидетел за доказване вредите не беше ангажиран, без яснота за причините, което се цени по чл.161 от ГПК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).

От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/ конкретно претърпяни имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка между производството по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29f944ce-8e11-47d9-be6e-9550317c5fd1