Решение № 12 от 10.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 12

10.01.Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски състав

На единадесети декември през 2019 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Милена Левашка като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА гражданско дело номер 801 по описа за 2018 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищецът

- „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД твърди, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД като в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008 г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност 326 500 евро, равняващи се на 638 578 лв., с осъществени парични преводи по разплащателната сметка на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД, които не са върнати до момента. Сочи, че съгласно представен от управителя доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г., задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в размер на 680 000 лв., както и че с получените средства

„СОУЛ“ ООД е закупило недвижими имоти, за което са сключени договори за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № 132, том IХ, дело № 1732/2007 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. рег.№ 28784 /11.10.2007 г., акт № 40, том 97, дело

№ 2311/2007 г. и Нотариален акт № 107, том XII, дело № 2307/2007г., вписан в СВ – Пловдив с вх. № 38515 от 18.12.2007г., акт № 14, том 130, дело № 30923/2007г., два от които са:

- самостоятелен обект с идентификатор

*** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ офис, с административен адрес: ****, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 30.24 кв.м., ведно с прилежащите 2.663 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – *** и ***, под обекта – няма, над обекта – ***;

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. ****, ателие „А“, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: Ателие за творческа дейност с площ от 54.75 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № 13 с площ от 6.94 кв.м., както и 4.79 % ид.ч. за ателието 0.24 % ид.ч. за избата, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *** и ***, под обекта – ***, *** и ***, над обекта – *** и ***, ведно с прилежащите 4.14

% ид.ч. от ПИ с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че до м.11.2014 г. „СОУЛ“ ООД е отдавало придобитите имоти под наем, а след това се е разпоредил с тях с договор за покупко - продажба от 17.07.2015 г., обективиран в нотариален акт № 122, том II, рег. № 5304, н.д. 313/2015г. като ги е отчуждил в полза на ответника С.Г.Я.. Сочи, че продажната цена е в пъти по-малка от заплатената при придобиването, както и че имотите са продадени на лице, което е близко на управителя на дружеството-длъжник – *** на последния. Твърди, че сумата от продажбата веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и прехвърлена „на каса“ на дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му разполага с малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на заетите суми.

Сочи, че с цел затрудняване бъдещата претенция на кредиторите, преобретателят на коментираните недвижими имоти се е разпоредил с тях като е сключил на 11.10.2017г. договор за покупко – продажба на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, обективиран в НА № 105, том II, рег. № 2650, дело № 278/2017г., с който е прехвърлил собствеността по отношение на този имот на купувача В.В.Д., която към момента на сключване на сделката е била в брак с С.Д.Д., както и че е сключил на 12.07.2018г. договор за покупко – продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с който е прехвърлил в полза на А.К.П. собствеността върху същия, за което е съставен НА № 178, том 2, рег. № 2759, н.д. № 367/2018г., вписан в СВ Пловдив. Като твърди, че сделките са извършени от участващите в тях лица със съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор на „СОУЛ“ ООД, ищеца настоява, съдът да постанови решение, с което да се обяви за относително недействителни на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца, сключените с нотариален акт № 122, том II, рег.

№ 5304, н.д. 313/2015г. сделки, с които „СОУЛ“ ООД се е разпоредил в ползва на ответника С.Г.Я., както и последващите сделки, сключени с НА № 105, том II, рег. № 2650, дело № 278/2017г. и НА № 178, том 2, рег. № 2759, н.д. № 367/2018г.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника

„СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД, вкл. и твърдението за наличието на сключен договор за заем между него и ищеца. Евентуално, прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца, поради изтекла погасителна давност. Твърди също, че имотите са придобити през 2007г., когато цените на недвижимостите бележат ръст и след настъпилата финансова криза, през втората половина на 2008г., цените паднали рязко, което състояние продължило около 10 години след това, с което се обяснява цената на отчуждаване на същите – под придобивната им стойност. Сочи, че управителят на „СОУЛ“ ООД, който е съдружник в дружеството е имал пълномощно от другия съдружник да продава имотите при каквито условия реши, вкл. и по отношение на цената.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.Г.Я., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на кредитор на ищеца и съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на ищеца към длъжника „СОУЛ“ ООД. Твърди, че към датата на сключване на сделката, с която е придобил процесните имоти не му е било известно дружеството ищец да има някакви отношения с ответника „СОУЛ“ ООД. По отношение на разпоредителната сделка, с която е отчужден самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, ответникът сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през 2017г. при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на същия, като сделката е сключена преди вписване на исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца, че последно посочената сделка е сключена във връзка с проведено ОС на съдружниците на „СОУЛ“ ООД през периода юни – юли 2018г., тъй като сделката е сключена още през 2017г., като заявява, че имота е продаден във връзка с посредничеството на „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД, за което е платена и съответната комисионна. По отношение на разпоредителната сделка, с която е отчужден самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, ответникът сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през 2018г. при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на същия, като сделката е сключена преди вписване на исковата молба.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответниците В.В.Д. и *** С.Д.Д., с който същите оспорват иска като недопустим и неоснователен. Оспорват твърдението на ищеца, че е кредитор на ответника „СОУЛ“ ООД, като навеждат възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че не са знаели за това, че със сключената сделка увреждат интересите на кредитора – ищеца, както и че са трети добросъвестни лица, придобили имота, преди вписване на исковата молба.

Сочат, че не са познавали С.Я. преди срещата, на която е подписан предварителния договор, нито са имали контакти с дружеството „СОУЛ“ ООД или негови служители, както и че са сключили договора като са ползвали услугите на няколко агенции за недвижими имоти и най – сетне, че същия е бил чист от тежести, с което считат, че се установява липсата на предприети действия от страна на ищеца за събиране на твърдяното вземане. Твърдят още, че имота е закупен с цел ползването му за семеен офис, както и че за да финансират покупката му са ползвали средства от продажба на друг свой имот.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответникът А.К.П., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че дружеството ищец и „СОУЛ“ ООД са й напълно непознати, както и че не е ясно защо ищеца счита, че притежава качеството кредитор. Твърди, че имотът е закупен от физическо лице, а не от дружеството за цена, нормална за такъв тип имоти, както и че сделката е сключена преди вписване на исковата молба.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв., осчетоводени от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за закупуване на недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр. Пловдив и частично плащане по предварителни договори за други два обекта в процес на строителство. Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е записано, че сумите се отпускат като инвестиционен заем, но съществува договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане на посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има вземане в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000 лв., които в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото няма друго основание сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че по сделката между „СОУЛ“ ООД и С.Я., в действителност не е постъпила сумата по продажната цена в ответното търговско дружество, както и че на ответниците е било известно, че с действията си увреждат ищеца. Сочи, че отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са представени като дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по партидата на същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на основание чл. 23, ап. 6 от Закона за търговския регистър не се нуждае от доказване.

Твърди, че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на дружеството в Търговския регистър, на ответниците е било известно наличието на задължения на „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД. По отношение на последващата сделка, сключена от преобретателя С.Я. с В. и С.Д. в допълнителната искова молба се оспорва твърдението за използвани „посреднически услуги“ като твърди, че същите са фиктивни с цел прикриване действителните мотиви за сключване на сделката. Твърди, че коментираната сделка е сключена в период по-малко от 4 месеца от другата сделка за разпореждане с недвижим имот, с която *** на С.Я. – Я.Я. е отчуждил други имот, закупен от „СОУЛ“ ООД, с които сделки се цели да се увреди интереса на кредитора.

Оспорва твърдението, че на С.Я. не му е известно какви са отношенията между ищеца и „СОУЛ“ ООД, управлявано от неговата *** и твърдението на В. и С.Д., че ползват имота като малък семеен офис. По отношение на последващата сделка, сключена между С.Я. и А.П. в допълнителната искова молба ищеца твърди, че цената не е платена с банков кредит, както е посочено в нотариалния акт, както и че на страните е било известно, че със сключването й увреждат кредитора.

В депозирания по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се поддържат твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Признава факта на извършените в негова полза от страна на ищеца банкови преводи на суми. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. По сделката с С.Я. твърди, че е извършено плащане на цената в деня на сключването й. Сочи, че в счетоводните отчети не се посочват имена на кредиторите на дружеството, публикувало отчета, поради което и твърдението на ищеца, че качеството му на кредитор е общоизвестно е несъстоятелно. Твърди, че всички сделки по придобиване или отчуждаване на имоти са ставали със знанието и на двамата съдружници в „СОУЛ“ ООД – К.Л. Я./Д./ и „Чиароланца“ ООД, което последно дружество е свързано лице с ищеца, тъй като собственикът на последното А.О.В. представлява по пълномощие „Чиароланца“ ООД, което обстоятелство е вписано в ТР на Испания далеч преди датата на продажба на процесния имот, както и че съдружниците в „Чиароланца“ ООД са *** на А.О.В..