Решение № 592 от 16.11.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Монтана, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630102907 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от „З.А.“ ЕООД против ЗП Л.В.И. и Е. Д. Н..

В исковата молба е изложено, че между ответниците е сключен договор за аренда от 01.12.2014 г. за 4 бр. земеделски земи със срок на действие от 11 г., като е уговорено възнаграждение в размер на 15 лева. На 20.03.2023 г. ищецът е придобил процесните земеделски земи.

Прави искане договорът за аренда да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави. В условията на евентуалност прави искане да се установи, че договорът за аренда е непротивопоставим на ищеца, тъй като противоречи на чл. 32, ал. 1 ЗС. Предявява осъдителен иск за сумата от 442,29 лева, представляваща вземане за стопанската 2022/2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предявени са следните искове: иск по чл.26, ал.1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожност на Договора за аренда от 01.12.2014 г. евентуален иск по чл. 124 ГПК за непротивопоставимост на сключения Договор за аренда от 01.12.2014 г. по отношение на ищеца. евентуален иск по чл. 8 ЗАЗ за заплащане на арендно вземане по Договор за аренда от 01.12.2014 г. в размерна 442,29 лева за периода от

01.10.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от 12.03.2024 г.

Ищецът посочва, че е собственик на 4 имота от 20.03.2023 г. На 01.12.2014 г. е сключен договр за аренда между ответниците, като в уговорено арендно плащане в размер на 15 лева, което е в нарушение на добрите нрави. На следващо място е сключен от съсобственик с миноритарен дял, като по този начин е непротивопоставим на останалите съсобственици. На следващо място 1 претендира незаплатени арендни плащания.

В отговора на исковата молба на Л.И. е посочено, че се оспорва исковата молба.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт вх.рег. № 1068 от 20.03.2023 г., акт № 135, том 3, дело № 489 , вписан в Сл. Вп. гр. Монтана, по силата на който ищецът е придобил Имот с идентификатор ***: 8.991дка Имот с идентификатор ***: 11.015 дка Имот с идентификатор ***:

4.740дка. Имот с идентификатор ***, за което не се спори между страните.

Страните не спорят, а и се установява, че на 01.12.2014 г. е сключен и вписан Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег. № 7912 от 01.12.2014 г., акт № 230, том 9, със срок на действие 11 години и начало на действие от 01.10.2017 г., размер на арендното плащане в размер на 15 /петнадесет / лева.

На 26.04.2023 г. ищецът е уведомил ответника, че е придобил процесните имоти и претендира арендни вноски за 2022 г. – 2023 г.

Представено е платежно нареждане за сумата от 442,29 лева, с което ответникът е заплатил на ищеца арендно възнгаграждение за преиода 2023 г. – 2024 г.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която Към датата на сключване на договора - 01.12.2014г., пазарната стойност на арендата на процесните имоти е: 1. За Имот с идентификатор ***:

8.991дка х 39лв. = 350.65 лв. 2. За Имот с идентификатор ***: 11.015 дка х 39лв. = 429.59 лв. 3. За Имот с идентификатор ***: 4.740дка х 39лв. = 184.86лв. 4. За Имот с идентификатор ***: 4.740дка х 39лв. = 184.86лв. Средната пазарна стойност на наема/арендата на земеделски земи с НТП „Нива“ в землището на общ. Бойчиновци за 2014г. е 39 лв/дка.

РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

По главния иск:

Съгласно разрешенията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, разбирани като морални норми, неписани правила за поведение, на които законът е придал правно значение. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.

Извършвайки преценка относно действителността на двустранните възмездни договори при спор или съмнение накърнени ли са добрите нрави, нормата на чл. 20 от ЗЗД задължава съда да изследва действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, като отчита взаимната им връзка и целта на договора. Моментът на дължимата проверка е 2 сключването на договора.

За да се приеме, че е налице значителна нееквивалентност в насрещните престации при двустранните договори, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот, в противоречие с добрите нрави, е необходимо стойността на една от престациите да е сведена до нула или близо до тази величина. В случая, такава следва да е престацията на купувачите по сделката. Ако продаденият имот е обременен с тежест (прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване пожизнено), вещното право на ползване следва да бъде съобразено. В преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД обаче съдът не е ограничен до формалното сравнение на уговорените насрещни престации, а поради естеството на порока – нищожност поради накърняване на добрите нрави, е необходимо да съобрази съпътстващите сключването й обстоятелства и преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес, съвместим с приетите в обществото норми за справедливост и добросъвестност (в този смисъл Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I ГО на ВКС, Решение № 24 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III ГО, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I ГО на ВКС, Решение № 465 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2023 г., IV ГО и др., съобразно Решение № 738 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 3516/2023 г. на ВКС).

Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Когато обаче продажбата е сключена между роднини по права линия, еквивалентността се преценява наред с други морално-етични съображения и имуществени отношения (в този смисъл Решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г., I г. о., ГК).

Според определение № 434 от 5.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 132/2018 г., III г. о., ГК, преценката дали нееквивалентността е значителна, следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим и допустим от закона интерес. В решение № 241 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о., е прието, че преценката дали е налице прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне с оглед такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата - дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост, не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него.

В случая е уговорено възнаграждение в размер на 15 лева на декар, като 39 лева на декар е средната цена на декар за 2014 г., което е силно занижено, спрямо действащите към момента цени на арендните договори, с което е 3 нарушен принципа на справедливостта, като елемент от добрите нрави. – В този смисъл по идентични казуси Решение № 90 от 04.04.2023 г. по в.гр.д. № 20231600500024 по описа на ОС Монтана за 2023 г. и. Решение № 306 от 02.12.2024 г. по в.гр.д. № 20241600500381 по описа на ОС Монтана за 2024 г.

С оглед на горното, съдът не може да се произнесе по евентуални искове.

По разноските:

Разноските следва да бъдат поставени в тежест на ответника, като ищецът е представил списък на разноски, в който е посочил, че е сторил разноски в размер на 800 лева, които разноски следва да се поемат от двамата ответници.

Водим от гореизложените мотиви, РСМ

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявен от „З.А." ЕООД, ЕИК ххх против ЗП Л.В.И., с ЕИК ххх, ЕГН ********** и Е. Д. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сключеният между Е. Д.

Н., ЕГН **********, и ЗП Л.В.И., с ЕИК ххх, ЕГН **********, Договор за аренда на земеделска земя, със старни ответниците, с вх.рег. № 7912 от 01.12.2014 г., акт № 230, том 9.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З П Л.В.И., с ЕИК ххх, ЕГН **********, да заплати на З.А." ЕООД, ЕИК ххх, сумата 400 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З П Л.В.И., с ЕИК ххх, ЕГН **********, да заплати на З.А." ЕООД, ЕИК ххх, сумата 400 лева – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4