Решение № 19009 от 10.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19009 гр. София, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251110124447 по описа за 2025 година

Предявен е иск правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на **** да заплати на Б.

Л. П. сумата от 10 225.84 евро (20 000.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, от злополука, настъпила с ищеца на 26.05.2023г. по време на изпълнение на трудовите му задължения в качеството му на „пазач, въоръжена охрана“ по силата на сключен с **** трудов договор № 3-39/10.01.2023г., приета за трудова с разпореждане № 5104-22-142/06.12.2023г. по описа на ТП на НОИ- София област, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.04.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с **** срочен трудов договор № 3- 39/10.01.2023г.- за периода от 12.01.2023г. до 31.05.2023г., на 26.05.2023г., изпълнявайки 24- часово дежурство, около 21:10 часа претърпял злополука- изкачвайки се по кално дере по ронлива скала за извършване на патрулен обход по график, се подхлъзнал и паднал, при което усетил силна пареща болка в дясното си коляно. След като продължил да върви, тъй като на втори и на трети ТАП- военен полеви телефон, не успял да установи контакт с дежурния в щаба, стигнал до последния, оповестил за инцидента, след което бил откаран със служебен автомобил до ВМА. В болничното заведение при прегледа му било констатирано, че изпитва палпаторна болка, има оток, ограничени и болезнени движения в областта на колянната става без данни за фрактура. Като терапия му били предписани покой, лед, аналгетици, но не му бил издаден болничен лист, тъй като за това се изисквало разрешение от командира на военното формирование, каквото в случая нямало. След като напуснал ВМА, ищецът посетил и УМБАЛСМ „**“, където било констатирано, че не са налице убедителни рентгенови данни за наличие на фрактури на дясната колянна става и му била назначена криотерапия, била издадена рецепта и било изразено мнение за временна неработоспособност. На 31.05.2023г. трудовото правоотношение между страните било прекратено поради изтичане на срока му, за което работодателят издал заповед.

Междувременно- на 29.05.2023г., ищецът опитал да бъде прегледан във ВМА, но му било отказано, тъй като нямало разрешение на командира на формированието за това. С разпореждане от 17.08.2023г. на ТП на НОИ- София област, издадено по подадена от пострадалия декларация, настъпилата с ищеца злополука била призната за трудова.

1

Междувременно ищецът продължавал да изпитва болки в коляното, поради което на 22.11.2023г. отишъл на преглед, в резултат от който му бил издаден болничен лист за периода от 24.11.2023г. до 27.11.2023г. с поставена диагноза: „изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална става на коляното“. При тези твърдения претендира ответникът като негов работодател към датата на злополуката да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, оспорвайки фактическите твърдения на ищеца относно неоказано му от работодателя съдействие след настъпване на злополуката и оспорвайки правната обоснованост на твърденията, че издаването на болничен лист и извършването на преглед на пострадалия са предпоставени от разрешение на командира на военното формирование. Оспорва евентуално продължаващите около 6 месеца след злополуката оплаквания на ищеца при прегледа му през м. 11.2023г. да са в причинна връзка с процесната злополука, поддържайки, че между последната и този преглед е изминал значителен период от време.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО с разпореждане по чл. 60 КСО, което да е влязло в сила; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя, респ. на негови близки; 3/ причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент, като процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства принадлежи на ищеца.

Между страните не са спорни, поради което на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните по делото в периода от 12.01.2023г. до 31.05.2023г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което на 26.05.2023г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения на определеното му място на работа, при което е претърпял злополука, призната за трудова с издаването от ТП на НОИ- София област по реда на чл. 60 КСО на разпореждане № 5104-22- 142/06.12.2023г.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни факти се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните трудов договор № 3-39/10.01.2023г., сключен между военното формирование като работодател и Б. П. като служител, заповед № ЛС-33 от 29.05.2023г. на началника на формированието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 01.06.2023г., разпореждане № 5104-22-142/06.12.2023г. по описа на ТП на НОИ- София област, с което процесният инцидент е признат за трудова злополука и което съгласно приобщена по делото справка от ТП на НОИ- София област от 25.06.2026г. е влязло в сила към 29.12.2023г.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че обстоятелството дали злополуката е настъпила при изпълнение на възложената работа не подлежи на установяване в настоящото производство, доколкото определянето на дадена злополука като трудова се осъществява от съответното териториално поделение на НОИ по административен ред, като 2 обстоятелствата, квалифициращи я като такава, вкл. настъпването й при или по повод изпълнение на трудовите функции, се преценяват именно в рамките на последното, поради което при влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, каквото в случая е налице, съдът, сезиран с иск за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя във връзка с инцидента, е обвързан от заключението на органите на НОИ, че настъпилият инцидент има характера на трудова злополука.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и което е изготвено въз основа на приобщената към доказателствената съвкупност и неоспорена от ответника медицинска документация, както и след личен преглед на пострадалия, в резултат от процесната трудова злополука Б. Л. П. е получил закрито увреждане на дясно коляно, което може да се квалифицира като дисторзио (навяхване и разтягане) на дясна колянна става, като експертът изяснява, че съобразно данните по делото следва да се приеме, че се касае за навяхване от първа степен (лека степен- разтягане). Последното е така, тъй като при нито един от прегледите непосредствено след инцидента, а и при последващия преглед в частен ДКЦ през месец ноември 2023г. не се е наложило поставянето на гипсова лонгета, шина или твърда ортеза, вкл. в острата фаза, докато при втора и трета степен на навяхване такова обездвижване е задължително медицинско предписание, а и доколкото съобразно данните от самия пострадал при прегледа му от вещото лице същият продължил да ходи на работа след инцидента, което експертът изяснява, че е физически невъзможно при по- висока степен на увреждане. В тази връзка вещото лице подчертава, че при прегледа на служителя през месец ноември 2023г. лекарят е отбелязал, че дясната колянна става е без оток, както и без ограничения в движенията, като въпреки субективните оплаквания на пациента при този преглед за чувство за нестабилност, мануалните тестове не са доказали луксация или увреждане от по- висока степен. Отново във връзка с извода относно степента на увреждането в заключението си експертът посочва, че при прегледа на Б. П. през м. май 2026г. движенията в увредената става са в пълен обем и сила, което изключва възможно недиагностицирано пълно или тежко разкъсване.

Същевременно, при същия преглед през м. май 2026г. ищецът продължава да има оплакания от болки в областта над проекционно място на вътрешен тибиален епикондил на дясна подбедрица на площ около 2 см, като има засилване на болката при пипане.

Интензитетът на претърпените от пострадалия във връзка с увреждането болки и страдания експертът определя като динамичен- от среден през острата фаза, преминаващ през затихващ и достигнал до хронифицирал в постоянен, но слаб и локален към настоящия момент. Изяснява, че острата фаза е била през първите две седмици след 26.05.2023г., когато интензитетът на болките е бил умерен до средно силен, като в момента на усукването и падането болката е била остра и внезапна. Поради развилия се оток и разтягане на нервните окончания във връзките болката е имала постоянен, тъп характер в покой, като се е засилвала рязко (ставала е остра) при опит за стъпване, сгъване или разгъване на ставата, които констатации вещото лице обосновава с обективно констатираните при прегледа във ВМА „ограничени и болезнени“ движения и назначените лечения и след двата прегледа в нощта след инцидента- обезболяващи медикаменти и криотерапия, потвърждаващи необходимостта от медицинско овладяване на този среден по интензитет болкови синдром. В подострата фаза и в периода на хронифициране- от м. юни до м. ноември 2023г., е бил налице слаб до умерен болков интензитет с пристъпен характер. Тъй като пациентът не е бил обездвижен и е ходил на работа, болката не е отшумяла напълно. Тя е намалявала в покой, но се е провокирала и засилвала до средна при ежедневно физическо натоварване, умора, продължително ходене или изкачване на стълби. При тези данни пострадалият е изпитвал постоянен физически дискомфорт, съчетан със субективно усещане за нестабилност. Според експерта може да се приеме, че към момента на прегледа на ищеца 3 през м. май 2026г. при последния е налице хронична фаза със слаби строго локализарани болки. Страданието към същия момент е ограничено до локален дискомфорт на площ от около 2 см, като болката става физически осезаема и се засилва до умерена само при директен натиск (палпация) на мястото или при специфично усукващо натоварване на крака, което дразни хронично възпаленото сухожилно залавно място.

Вещото лице изяснява, че по правило при правилно и своевременно лечение пълното анатомично и функционално възстановяване от дисторзио (навяхване) на колянната става от първа степен, каквото е приел да е процесното, настъпва в срок от 2 до 4 седмици.

Динамиката на възстановяването при нормално протичане на възстановителен процес включва според разясненията му няколко етапа: в първите 3 до 7 дни постепенно изчезва отокът, а острата болка преминава в тъпа и стихваща, до 14- ия ден изчезва и болката в покой и движенията в ставата възстановяват нормалния си обем, като пострадалият може да ходи без сериозен дискомфорт по равен терен, до 21- 28- ия ден дори микроструктурните разтягания на лигамента заздравяват напълно, а ставата възвръща пълната си стабилност и здравина.