Решение № 316 от 21.05.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./21.05.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1011 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).

Приети са за разглеждане обективно съединени преки искове, предявени от М.Р.М., ЕГН********** ***, чрез адв. Б.

С.(*** ), служ. адрес *** срещу „ДЗИ –

ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК:

********* с адрес гр. София бул. Витоша

№ 89Б, чрез адв. Д. И. (АД „Д. И. И СЪДРУЖНИЦИ“ – ВАК), служ. адрес ***, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ в размер на 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания(оток и еритемни плаки на десен глезен и подбедрица и открита рана на носа) и психологически травми (страхови изживявания и нарушения на съня), настъпили поради преживяно ПТП на 18.01.2017г., причинено от водач на застраховано МПС по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на престъпление, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***веното изплащане на същата сума в размер на 7000лв в периода от 11.06.2018г до предявяване на иска на 20.06.2019г.

Предявени са и субективно съединени искове от М.Р.М.,

ЕГН********** и Р.Р.М. –Л., ЕГН **********

***, чрез общ пълномощник адв. Б. С.(*** ), служ. адрес *** срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез адв. Д.И. (АД „Д.И. И СЪДРУЖНИЦИ“ – ВАК), служ. адрес ***, за заплащане на обезщетение за присъждане на остатък в размер на по 140 000 лв.(над получен размер от по 60 000лв), до дължимото на всеки от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на баща им, настъпила при същото ПТП ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***ние за забавеното изплащане на тези остатъци в периода от 11.06.2018г до предявяване на иска на 20.06.2019г.

Ищците твърдят, че водач на МПС(л.а. **** с рег. № ****),застрахован за периода

23.03.16г. – 21.03.17г. по полица №06116000880929 причинил на 18.01.2017 г. с престъпление по чл. 343 ал.1 б. В НК смъртта на баща им Р. Н., пътувал на задна седалка на л. а. „***“, управлявано от ищеца М.. Тъй като приживе емоционалната привързаност между починалия баща и неговите син и дъщеря била изключително силна, преждевременната му смърт и особено травматичните обстоятелства по причиняването й, се преживява от двамата като непоправима загуба.

Отделно ищецът М. сочи, че като участник в това ПТП изживял и психичен шок от непосредственото възприемане на смъртта на баща си, който променил характера и поведението му. Излага, че продължава да изпитва психически дискомфорт – страх от качване в превозно средство и сънувал кошмари, като се събуждал с чувство на дезориентация и притеснение. Допълнително сочи, че понесъл и физическо наранявана при удара на автомобилите като били засегнати носа му (открита рана с дълбочина 2 мм и дължина 10 см) и десния глезен и подбедрица, като отокът и еритемните плаки му причинили затруднение при движение около 9 -10 месеца.

Ищците са позовават на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като признават, че са получили определено от застрахователя обезщетение в размер на по 60 000 лв за всеки от тях, но считат, че този размер е явно несъразмерен с интензитета на понесените от всеки един от тях страдания.

Въпреки уведомяването на пълномощник на ищците на електронен адрес(обявен в официален регистър на адвокатурата) за предоставената му допълнителна възможност за излагане на писмени бележки по същество до 20.05.2020г, това процесуално право не е реализирано.

Ответното дружество, чрез пълномощника си оспорва твърденията за изживяната мъка и страдания на опечалените син и дъщеря посочената продължителност и интензитет.

Счита определения от ищците паричен еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер, постигнат според застрахователя с определено и изплатено в цялост обезщетение.

Допълнително застрахователят възразява за съпричиняване на смъртта като вредоносен резултат с поведението на починалия пътник, пътувал на задна седалка без да ползва система за обезопасяване.

Ответникът оспорва и наличието описаните леки телесни повреди на ищеца М., както и допълнителните психически страдания, понесени вследствие на същото ПТП, като се позовава на неубедителното им диагностициране дълго след събитието. Оспорва характера и продължителността на твърдените физически болки и посочените от ищеца психически страдания.

По същество представителят на застрахователя пледира за отхвърляне на претенцията, като излага съображенията си в подробно писмено становище, като аргументира съпричиняването с конкретно установени с експертиза телесни увреждания, които не биха настъпили при употреба на колан от починалия, както и прекомерно завишения размер на паричния еквивалент на обезщетение за вредите от загубата на близък. Отделно се позовава на събраните гласни доказателства и експертиза, които не могат убедително да установят причиняване на телесните увреждания на ищеца и продължителността на страданията му. Моли съда да отхвърли изцяло претенциите.

Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.112 и л. 134). И двете страни насрещно са оспорили прекомерни размери на адвокатски хонорари на пълномощниците.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №4209/22.11.2019г.(л.77), след оттегляне на претенция за имуществени вреди. Допълнително са били уточнени по размер претенции за лихва, редуцирани до период след посочване на банковите сметки от страна на ползващите се от застраховка лица и съответно частично са били оттеглени тези искове за горници до първоначалните им размери по искова молба. Окончателната правна квалификация и по-подробно изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л.

117) по проект, възприет от страните без възражения (л. 81-83).

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обстоятелствата относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени от контролните органи данни, съпоставени с общодостъпна информация на интернет сайт на Гаранционен фонд за регистрирана полица №06116000880929 издадена от ответното дружество с покритие от 23.03.16г., прекратено на 21.03.2017г. за автомобил „****“ рег. № ****.

Между страните са безспорни обстоятелствата, за които съобразно разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на гражданския съд, поради което и настоящия състав приема за установени противоправността, причиняването на вредата - смъртта на Р. М. Н. и вината на водача Х. А. .Х. като елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда по изискано за справка НОХД 1293/17 на ВОС за фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.1 б. В НК: на 18.01.2017 год. на третокласен път в близост до разклона за с. Рояк при управляване на МПС( л.а. **** с рег. № ****), водачът Х. А. Х. нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 ЗДвП като се движил с несъобразена с пътната обстановка скорост, не осигурил безопасно преминаване през заснежен и заледен участък в завой и като загубил управление навлязъл в насрещно платно за движение, където настъпил удар с л. а. „***“, управлявано от ищеца М. и така по непредпазливост причинил смъртта на пътника Р. Н., настъпила в следствие на тежка комбинирана травма (глава, гърди, крайници) довела до тежка контузия на черепна основа и мозъка, аспирация на кръв и остра дихателна недостатъчност, поради удара на тялото в части от купето на МПС.

Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните в настоящото производство, с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите е допустимо да се изследва и степента на причиняване на вредоносния резултат с поведението и на починалия пътник. Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със свое противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване(Р. № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 98 от 24.06.

2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на II т. о.; Р. № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II т. о.; Р. № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Р. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о.). От заключението на автоексперта, назначен от съда, категорично се установява, че автомобилът, в който пътувал починалия, е бил оборудван със система за обезопасяване, но пострадалият е пътувал на задна седалка без предпазен колан.

Данни за това има не само в установените в хода на наказателното разследване обстоятелства, включително и фиксирани с фотоалбум, по запазеното при огледа положение на трупа, но и от конкретно установените места на нараняванията по главата и гърдите, които съответстват на съприкосновение на свободно движещо се тяло, незадържано към седалката от поставен колан. Участващият в комплексната експертиза инженер подробно е описал действието на интерционните сили, породени от сблъсъка на автомобилите и влиянието им върху тялото на пътника, което се е придвижило напред, поело е значителен по интензитет удар в предната седалка на шофьора, след което се е върнало обратно. Именно първият удар е причинил и най-тежките телесни увреждания (черепно- мозъчната травма и увреждания в лява гръдна половина), които е можело да се избегнат при поставен колан.

Същевременно, както травматологът от състава на комплексната експертиза, така и съдебният медик, назначен повторно от съда дават заключение, че употребата на колана не би могла да осуети със сигурност понасянето на други телесни увреждания, чието значение да има сходно въздействие върху организма на починалия. Съдът констатира, че въпреки известно несъответствие в заключенията на двамата травматолози, съществено разногласие между тях няма, тъй като д-р Д. е обосновал, че поставянето на колана е можело да предпази пътника от онези увреждания, които несъмнено са несъвместими с живота, но не е изследвал какви по интензитет биха били последиците за организма му в състоянието, в което се е намирал при това пътуване при притискането на тялото му с колан към седалката.

Повторната експертиза, ограничена със задача само относно тези предполагаеми последици, категорично потвърждава, че при задържане от колана, тялото на пътника не би било в съприкосновение с предната седалка и нямаше да понесе посочените в първата експертиза увреждания. Д-р Д. обаче е отчел, че в този случай най-интензивното действие на инерционните сили ще се концентрира в гръдна и коремна област, където типична „коланна” травма и дори много ниски по интензитет притискания и психически стрес биха могли да причинят с голяма вероятност непосредствено смъртта на пациент, в тежко общо здравословно състояние, с тотална сърдечна недостатъчност и след оперативно клапно протезиране и тежка исхемична болест на сърцето. Съдът изцяло възприема това заключение като обосновано със специални знания на съдебния лекар въз основа на обективните данни за предходните заболявания и общото състояние на организма, констатирани при оглед с аутопсия на трупа в хода на наказателното производство. Отделно от това съдът съобразява и дадените пред разследващите органи обяснения на самия ищец за прогресивно влошаващо се състояние на баща му около месец преди ПТП (обездвижване, задух, остра сърдечна недостатъчност), поредицата от консултации със невролог, съдействие от спешен екип на „бърза помощ”, кардиолог в дните преди пътуването, организирано от близките за приемането на възрастния човек (тогава на 83г.) в дом за стари хора, където за него да се полагат грижите, каквито са му били нужни ежедневно.