Решение № 4095 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4095 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110109576 по описа за 2022 година

С определение № 25739 от 02.10.2022 г. е присъединено на основание чл. 213 ГПК производството по гр.д. № 57955/2021 г., СРС, 89-ти с-в, за общо разглеждане.

Предявени са брачни искове по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 53 СК и чл. 56 СК, както и иск с правно основание чл.

149 СК.

Ищцата А. Й. Г. е предявила против ответника И. С. Г. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли за прекратяване на прака. Моли за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете В. И. Г., роден на 10.02.2007 г., определяне местоживеенето на дететето при майката, определяне на режим на контакт на бащата с детето, посочен в молба уточнение от 14.10.2022 г., и осъждане на бащата да плаща издръжка на детето в размер на 250 лева месечно, считано от датата на исковата молба 23.02.2022 г., ведно със законната лихва.

Предявява и иск за издръжка на детето за минало време за периода 23.02.2021 г. – 23.02.2022 г. в размер на 250 лева месечно. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име Г..

Желае да й бъде предоставено за ползване семейното жилище в с. **********. Претендира разноски.

Ответникът И. С. Г. е предявил против ищцата А. Й. Г. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без искане за произнА.не по въпроса за вината. Моли за прекратяване на брака. Моли за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете В. И.. Г., роден на 10.02.2007 г., определяне местоживеенето на детето при бащата, определяне на режим на контакт на майкат с детето, посочен в исковата му молба, и осъждането на майката да плаща издръжка на детето в минимален размер. Желае да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 СК

С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.

Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Между страните съвместно съпружеско съжителство липсва, те са във фактическа раздяла – от м.08.2021 г., като съпругата и детето живеят под наем в ж.к. ******, а съпругът – при майка си, в ж.к. ******** В отношенията между съпрузите липсват взаимно уважение и разбирателство. Няма изглед страните да заживеят отново заедно в условията на разбирателство, уважение и взаимопомощ.

Съобразно установените факти съдът счита, че предявените искове за развод са основателни. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По иска с правно основание чл. 53 СК

Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.

Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като вместо брачното фамилно име Г. след развода ищцата да носи своето предбрачно фамилно име Георгиева.

По мерките с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно родителските права, режима на лични отношения, местоживеенето на детето и издръжката на детето Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай че не се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в чл. 59, ал. 1 и 2 СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им като бивши съпрузи.

При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие 2 между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на детето, съдът следва да предпочете единия от родителите, комуто да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на детето.

Събраните по делото писмени доказателства (социални доклади) сочат, че детето е отглеждано от майка си, не поддържа връзка с роднини по бащина линия и с баща си се е виждало последно през 2021 г. При изслушването на самото дете, дадени по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., то е заявило, че не желае да вижда баща си, тъй като изпитва страх от него.

При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 СК бащата изявява, че не желае да упражнява родителските права над детето, защото в момента няма къде да живее в с.

Герман, рядко се връща в България и когато се върне, контактува безпрепятствено с детето, но грижите за детето се полагат от майката, която разчита на помощта на родителите си.

Майката има родителския капацитет, времето и желанието да отглежда неимуществено детето, до момента тя е полагала грижи за детето и упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на нея, при която да бъде определено местоживеенето на детето. На бащата следва да се определи по-ограничен режим на контакт от посочения в нормата на чл. 59, ал. 3 СК с оглед установеното нежелание на детето за контакт за по-дълго време и с преспиване, който и трудно би бил изпълняван регулярно поради отсъствията по работа на бащата от страната.

Режимът следва да бъде следният:

- всяка първа и трета събота от месеца от 12:00 до 18:00 часа. Първа събота от месеца е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;

- в нечетни години – за Коледните празници за времето от 10:00 часа до 19:00 часа на 25 декември.

- в четни години – за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа до 19:00 часа на 01 януари, както и за Великденските празници по православния календар, от 10:00 часа до 19:00 часа на Великден.

- за рождения ден на детето – за 2 часа на този ден от 16:00-18:00 часа.

- за рождения ден на бащата – за 2 часа на този ден от 18:00-20:00 часа.

Бащата взема детето от дома на майката и го връща там.

По исковете с правно основание чл. 56 СК

Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнА. за ползването на семейното жилище.

Според § 1 от Допълнителните разпоредби на СК семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. С оглед търпимостта на отношенията между бившите съпрузи, съвместното ползване на семейното жилище обикновено не може да се запази след развода. Неговото разделно ползване в заварения му вид също рядко е възможно, а е необходимо преустройство, а в редица случаи и извършването на преустройство е невъзможно. Ако не е налице някое изключение от тези обстоятелства, се поражда въпросът кой от съпрузите да продължи да ползва жилището. Във 3 всички хипотези в чл. 56 СК обща предпоставка за предоставяне ползването на семейното жилище е наличието на жилищна нужда, каквато ищцата по настоящото дело несъмнено има, тъй като не притежава право на собственост върху недвижим имот, отговарящ на изискванията на чл. 40 ЗУТ, в населеното място, в които се е намирало семейното жилище преди фактическата раздяла.

В случая и двете страни са предявили искове за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в с. Герман, в което населено място нито един съпруг няма друг жилищен имот, различен от семейното жилище.

С настоящото съдебно решение съдът предоставя упражняването на родителските права на майката, но семейното жилище в с. Герман е съсобствено по наследство между съпруга баща на детето и на други лица, поради което съдът намира, че следва предоставя на съпругата майка ползването на семейното жилище, находящо се в с. Герман, до пълнолетието на детето, но за срок не повече от една година – арг. чл. 56, ал. 3 СК.

По издръжката на детето

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производството по чл. 59, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права.

Съдът е длъжен служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали родителят изрично е предявил искане за присъждането на издръжка.

Съдът с оглед доказателствата по делото за доходи на бащата, които са под минималната работна заплата в страната, намира, че същият е в състояние да заплаща издръжка в минимален размер от 195 лв. мес. Искът за издръжка на детето е основателен за част от предявения размер – този от 195 лева, а за останалата си част до 250 лева искът е неоснователен. Издръжката следва да бъде присъдена, начиная от датата на исковата молба 23.02.2022 г.