Решение № 1377 от 29.10.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………

……........................, гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

СТОЯН

КОЛЕВ

При участието на секретаря Румела

Михайлова, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. д. № 2017/2021 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Д.А.С., подадена чрез адв. В.М. и адв. Ц.Л. ***, против Решение № 1108 от 29.07.2021 г. по адм. д. № 2766/2020 г. на АдмС - Варна, с което е отхвърлена предявената от касатора искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ с искане за присъждане на обезщетение в размер на 16 000 лв. за претърпени в периода 21.02.2020 г. - 30.09.2020 г. неимуществени вреди, вследствие на бездействие на ответника, изразяващо се в неосигуряване на течаща вода за целия му престой в Затворническо общежитие (ЗО)– Разделна, никакви действия по осигуряването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО – Разделна, липса на осигурени медицински прегледи, както и поради неосигурени нормални условия за престой на открито в ЗО – Разделна, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 16.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, немотивирано, постановено при едностранно и непълно разглеждане на твърденията на страните и доказателствата по делото, при съществено нарушение на материалния закон и при неправилно установена фактическа обстановка. Позовавайки се на показанията на свидетелите И.П и С.П, които не са оспорени от ответника, както и на представения от ответника график за режим на водата и на нормата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, касаторът сочи, че е доказано несъмнено наличието на вредоносно бездействие на ответника, изразяващо се в неосигуряване на течаща вода и нормални условия за живот в ЗО – Разделна. В подкрепа на извода за процесното вредоносно бездействие се сочи и практиката на ЕСПЧ и на решенията по адм. д. № 568/2016 г. на АдмС – Хасково, решение по адм. д. № 1633/2018 г. на АдмС - Бургас, решение по адм. д. № 574/2017 г. на АдмС - Враца, по които дела съдът е приел, че неосигуряването на течаща вода на лишените от свобода, води до нарушение на Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Според касатора неправилно първоинстанционният съд приема за неоснователни и възраженията му за наличието на вредители – дървеници, като се сочи, че предприетите действия от ответника са неефективни и е некачествено отстраняването на вредителите. На следващо място, касаторът твърди, че е доказана и липсата на нормални условия за престой на открито, като се позовава на заявеното от вещото лице, че ищецът е дал достоверна информация във връзка с престоя на открито, която информация е съответстваща на твърденията му в исковата молба – за липса на изграден навес и тоалетна.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се осъди ответникът да заплати исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2, вр. чл.36 от ЗАдв. В съдебно заседание касаторът поддържа искането за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – ГД „ИН“ София, в депозирани по делото чрез процесуален представител ст. юриск. С., писмен отговор и писмено становище, се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Искането е да се остави в сила обжалваното решение и в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като настоява, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е в законоустановения в чл. 211 от АПК срок и произхожда от лице, участвало в първоинстанционното производство.

Административният съд, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които са изведени от първоинстанционния съд от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът С. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за да търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, наложено му по НОХД № 1413/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Започнал е да изтърпява наказанието от 15.05.2018 г. като през исковия период (21.02.2020 г. - 30.09.2020 г.), е бил преведен да изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие – Разделна към Затвора Варна.

Относно твърдението за неосигуряване на течаща вода в ЗО Разделна, първоинстанционният съд е приел, че съгласно график за прекъсване на водоподаването, в ЗО „Разделна” е въведен временен режим на водоподаване предвид повишена консумация за питейни нужди и намаления дебит на постъпващата такава. С графика е разпоредено прекъсване на водоподаването във времевите интервали от 12:30 ч. до 15:00 ч. и от 22:00 ч. до 05:00 ч., като е разпоредено утвърденият график да се спазва до отпадане на необходимостта. Същевременно е установено, че от администрацията на затвора са взети мерки за компенсиране липсата на течаща вода с осигуряване на вода посредством 4 бр. водоноски с питейна вода и 2 бр. цистерни с вода за битови нужди с обща вместимост 10 тона, който факт се потвърждава и от гласните показания на разпитаните по делото свидетели л. св. П. и П.. Направен е извод, че водоподаването (течащата вода) в ЗО – Разделна не е липсвало, а е въведен режим само за определени интервали от време, по-голямата част от които съвпадат с тъмната част на денонощието, във времето за сън на лишените от свобода. Съдът посочва, че причината да бъде въведен режимът на водоподаване – намаляване на дебита на вода от собствен водоизточник, се явява форсмажорно обстоятелство, което не може да бъде вменено във вина на ответника. Прието е, че независимо от въведения режим и въпреки намаления дебит на водата от собствения водоизточник, на лишените от свобода е осигурена възможност да поддържат личната си хигиена, като им е осигурявана топла вода, макар и за кратки периоди от време в денонощието, поради което съдът заключил, че не е налице нарушение на правата на ищеца, което да е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.284 и сл. от ЗИНЗС.

Относно твърденията за липса на действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО - Разделна, първоинстанционният съд, е приел, че през исковия период помещенията са третирани четири пъти със средства за химична дезинсекция и атомизация – на 17.03.2020 г., на 11.05.2020 г., на 09.07.2020 г., на 18.09.2020 г. На посочените дати помещенията са били третирани с различни препарати против – хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи, плъхове и мишки. Съдът е приел, че се доказва по категоричен начин реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от страна на ГД „ИН” с цел на лишените от свобода да бъдат осигурени добри условия в спалните и общите помещения.

Наличието на инсекти в помещенията, въпреки извършените мероприятия, съдът е посочил, че може да се дължи на други фактори, които способстват за наличието им, като се е позовал и на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, според която задължението за полагане на грижи и поддържане на спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода. Направен е извод, че твърденията на С. са опровергани от доказателствата по делото, поради което заявената претенция е неоснователна.

Относно твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи за здравето на С., съдът е приел, че се установява предоставянето на С. през исковия период на медицинска помощ – като са регистрирани 6 посещения в лекарски кабинет, с което се опровергават твърденията на ищеца, респ. неоснователно е възражението му и в този аспект. Изводът на първоинстанционния съд се основава събраните доказателства – Книга за медицински прегледи на лишените от свобода, Дневник за регистриране на лишението от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ и показания на разпитаните свидетели.

Твърденията за бездействие от администрацията на ЗО - Разделна да осигури на ищеца нормални условия за престой на открито – санитарен възел и навес за предпазване от неблагоприятни метеорологични въздействия, първоинстанционният съд е приел за неоснователни.

Посочено е, че липсва регламентация, която да задължава пенитенциарните заведения в Република България да изграждат в карето за разходки на открито санитарни възли, и да осигуряват течаща вода. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС, като след тълкуване, е установил, че изискването за осигуряване на съоръжения за защита при лошо време има препоръчителен характер, а не вменява задължение на съответната администрация.

Посочил е, че обособеното място за престой на открито в ЗО - Разделна се намира в непосредствена близост до пост № 2/партер/, където има изграден санитарен възел и при изразено желание от страна на лишените от свобода, същите се извеждат от престоя на открито и се конвоират до там. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, според която престоят на открито е право на лишения от свобода, а не негово задължение, като е направен извод, че претенцията е неоснователна.

Позовавайки се и на заключението на съдебно психологичната експертиза на вещото лице, съдът е установил, че към момента на провеждане на изследването не е установена психологична травма, която да е в пряка причинно-следствена връзка с престоя на ищеца в ЗО – Разделна, т.е. не може да се приеме за категорично доказано наличието на вреда. Сочи се, че извършените тестове определят личността на ищеца като такава с голяма емоционална стабилност, но със слаба комуникационна връзка с другите и склонност към социална самоизолация, като и трите индикатора – депресия, тревожност, стрес, при ищеца са в норма. В дадените уточнения в открито съдебно заседание вещото лице дава предположение, че тези личностни характеристики са били присъщи за ищеца и преди влизането му в затвора, което в настоящия случай е трето по ред. В допълнение към горното съдът намира, че следва при решаване на спора да се съобрази и възникналата през 2020 г. пандемия от COVID 19 и обявеното във връзка с нея извънредно положение, както и наложените противоепидемиологични мерки, което обстоятелство не трябва да бъде пренебрегвано, тъй като пандемичният характер на епидемията се явява допълнителен източник на стрес, в това число и за лишените от свобода.

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че не се доказва по делото нито едно от заявените от ищеца основания – неоснователно бездействие на администрацията на затвора, от които се твърди, че ищецът е търпял неимуществени вреди през исковия период.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 ЗИНЗС касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.