Определение № 6162 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6162 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110151463 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. В. К., чрез адв. Н., срещу И А М“ АД.

Съдът, след като констатира, че е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 21.10.2025 г. след извършена справка в Централния кредитен регистър при Българска народна банка установил, че ответното дружество претендира от него сума в размер на 1380 лв., представляваща остатък от главница по договор за кредит. Поддържа, че е заплатил на ответника всички задължения, а отделно от това договорът за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 10 – чл. 12 ЗПК. Уточнява, че не оспорва подписването на договора, а единствено получаването на сумата. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1380 лв., представляваща вземане по договор за кредит № ****** Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. К, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Поддържа, че на 23.11.2023 г. между ищеца, в качеството на заемател, и ответника, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ****** по силата на който заемодателят 1 предал в собственост на заемателя сума в размер на 3000 лв., която ищецът се задължил да върне на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 224,32 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%, въз основа на който размерът на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизал на сумата от 1037,76 лв., като общата дължима сума по договора била в размер на 4037,76 лв. Твърди, че в периода 21.12.2023 г. – 13.10.2023 г. по договора за паричен заем били извършени 15 плащания и към 21.10.2025 г. остатъкът от незаплатената главница възлизал в размер на 661,91 лв. Навежда доводи, че в изпълнение на поето от кредитополучателя задължение за представяне на обезпечение, М.

В. К. сключил с „Ф Б ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ищецът представил като обезпечение гаранция за плащане от „Ф Б ЕООД. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора, като поддържа, че същият отговарял на изискванията на ЗПК. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента. Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1,95583 лева за 1 евро.

Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Предвид гореизложеното всички посочени от страните суми следва да се считат за превалутирани по официалния фиксиран валутен курс на лева към еврото.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. В. К. не дължи на И А М“ АД сумата в размер на 705,58 евро (1380 лв.), представляваща вземане по Договор за паричен заем ******от 23.11.2023 г., поради извършено плащане, евентуално поради нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване

2

Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 23.11.2023 г. между М. В. К. и И А М“ АД бил сключен договор за паричен заем № 4959879 за сумата в размер на 1533,88 евро (3000 лв.).

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно фактите, от които произтича правният му интерес от търсената защита.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на договора за паричен заем на заявените правни основания.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е погасил сумите по договора за кредит.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за заплащане на всички задължения по договора за кредит (съобразно твърденията в исковата молба).

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта на усвояване на сумата от кредитополучателя по договора за кредит.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за предаване в собственост на заемателя на сумата в размер на 1533,88 евро (3000 лв.) по договора за кредит, респ., че са останали непогасени задължения по договора в посочения в отговора на исковата молба размер.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА служебно на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: 1/ Усвоил ли е кредитополучателят сумата по договора за кредит? 2/ Извършвани ли са плащания по договора за паричен заем, респ. по договора за предоставяне 3 на гаранция, на кои дати и какво е погасено с тях? 3/ Използвайки нормативно установената формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, да посочи какъв е процентът на ГПР по договора за кредит, в случай че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и „Ф Б ЕООД, бъде включено при изчисляването му?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 260 евро, платими от ответника И А М“ АД в 1седмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не внесе определения депозит в указания срок съдът ще приложи последиците по чл. 161 ГПК.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г която да се призове след внасяне на определения депозит.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2026г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4