Решение № 167 от 09.02.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2541/2022
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 09.02.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502541 по описа за 2022 година при участието на секретаря Невена Богомилова, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 1057 от 11.05.2022 г. по гр.д. 9004/2021 г. СГС Първо ГО 21 състав:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД гр. София, ЕИК 121130788, да заплати на В. В. А. ЕГН **********, сумата от още 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от травматични увреждания, настъпили при ПТП на 22.05.2020 г. в гр. София бул. „Възкресение“, виновно причинено от Любен Кръстен А. при управление на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ над тази сума до предявения размер от 65 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати на В. В. А. сумата от 3305,56 лева (три хиляди триста и пет лева и петдесет и шест стотинки) законна лихва върху сумата от 35 000 лева изплатено по извънсъдебен ред застрахователно обезщетение, за периода от 31.07.2020 г. до 05.07.2021 г., като отхвърля иска над тази сума до предявения размер от 3305,82 лева.
Отхвърля искането на В. В. А. за осъждане на „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429 ал. 3 от КЗ), считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на застрахователя до окончателното им изплащане.
Отхвърля искането на В. В. А. за осъждане на „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати сумата от 3362,60 лева законна лихва върху общия размер на изплатеното по извънсъдебен ред обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, в това число и законна лихва по чл. 429 ал. 3 от КЗ, считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15 1 работни дни от уведомяването на застрахователя до окончателното погасяване на вземането 05.07.2021 г.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по:
- въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на производствените правила, довели до несправедливо определяне на обезщетение, неотчитане на трайните последици за ищеца включително за психическото му състояние.
Твърди се, че справедливото обезщетение е 90 000 лева, както и че извънсъдебното плащане от 35 000 лева и определеното от СГС допълнително обезщетение от 35 000 лева не са достатъчни, за да обезщетят пострадалия. Иска се присъждане на още 30 000 лева.
Отправени са доказателствени искания за съдебно-психологична и психиатрична експертиза и за комплексна съдебно-медицинска експертиза.
- насрещна въззивна жалба от ответника в осъдителната част. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон поради неотчитане на възражението за принос на пострадалия. Посочва се, че преценката за справедливо обезщетение от 70 000 лева е правилна, но приносът на пострадалия е 50 %.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Постъпили са отговори от страна на ищеца на насрещната въззивна жалба и от страна на ответника на въззивната жалба. Ответникът е възразил срещу назначаването на съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането за съдебно-психологична експертиза при наличие на твърдение в исковата молба за тежка и остра психотравма в резултат на ПТП, довела до психогенни кризи. Ето защо, както и предвид оплакването за необоснованост, съдът е назначил съдебно-психологична експертиза.
Назначена е и КСМЕ, за да бъдат съобразени новонастъпили факти в здравословното състояние на ищеца, изготвена от вещите лица, работили пред първата инстанция поради липсата на оспорване на техните изводи от страните.
В съдебно заседание от 17.11.2022 г. е прието заключението на КСМЕ, изготвено от лица д-р Ц. Н. Г. и д-р К. А. С.. В съдебно заседание от 26.01.2023 г. е прието заключението на СПЕ, изготвено от клиничния психолог Г. Й. А.-А..
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Поради извънсъдебното плащане на 35 000 лева обезщетение и предвид изявленията на страните пред двете инстанции, както и отделеното за безспорно от СГС, пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП, както и налице ли е принос и в каква степен на пострадалия пешеходец за настъпване на пътния инцидент и на вредите.
Няма спор по възприятия от СГС механизъм на ПТП. Пътният инцидент се е състоял на 22.05.2020 г. около 10:00 ч. в гр. София, бул. „Възкресение“ в района на бл. 132 вх. А с участието на Л. К. А. като водач на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ******** и ищеца В. В. А. като пешеходец. Последният предприел пресичане на платното за движение на МПС на бул.
„Възкресение“ в района на бл. 132, извън обозначено за пресичане място. В същото време по платното за движение в посока от бул. „Вардар“ към бул. „Никола Мушанов“ се движел л.а. „Мерцедес ГЛК“. При възможността на водача на автомобила да възприеме пресичащия пешеходец, същият е бил извън опасната зона за спиране. Водачът на автомобила не е 2 предприел своевременно действия за спиране на МПС, вследствие на което автомобилът ударил ищеца.
Твърдените неимуществени вреди, описани в исковата молба, са охлузвания по слепоочно-челната повърхност на гравата; открито, разместено диафизарно счупване на дясна бедрена кост с рана 5/10 мм на дясно бедро; вътреставно в коленната става счупване от компресионен тип тибиалното плато на лява голямопищялна кост с излив на кръв и мастни тъкани в коленната става – липохемартроза; счупване на главичката на малкопищялна кост и многофрагментно счупване на лява коленна капачка. Ищецът претърпял общо четири оперативни интервенции: операция на 22.05.2020 г. при която била извършена фиксация на сцупването на дясна бедрена кост с имплантиране на дълъг интрамедуларен бедрен пирон в бедрената кост. Поради травмата на лявата колянна става били проведени три операции на 27.05.2020 г., като при първата била извършена кръвна репозиция и фиксация на счупването на коленното капаче с 2 киршнерови игли и винтове.
При втората операция била отворена коленната става, евакуиран 1 излива на кръв от ставната капспула и извършена алоостеопластика, а при третата операция била осъществена фиксация на счупването с L-образна плака и винтове. Травмите били придружени от силни болки, невъзможност да се стъпва на крака, налагащи имобилизация, приемане на болкоуспокояващи и превантивна антикоагулантна терапия. След травмите ищецът не е можел да се обслужва сам и поради това във всичките си битови нужди щял да се нуждае от придружител в ежедневието си. Засягането и на двата крака налагало необходимост от чужда помощ в бита и провеждане на рехабилитация. Влошеното здравословно състояние се отразявало тежко и на психиката на ищеца – станал потиснат, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскане, кошмари, преживяване отново на психичната травма, което било свързано с треперене, главоболие, сърцебиене, световъртеж. Ищецът продължавал да е тревожно-дистимен, като тревожността се засилвала от качването в транспортно средство.
Установените по делото увреждания на ищеца съобразно приетите медицински документи и изслушаните от двете инстанции комплексни съдебномедицински експертизи са: контузия на главата с охлузване на челно-теменната част; открито диафизарно счупване на дясна бедрена кост; закрито многофрагментарно счупване на капачката на лява коленна става; закрито вътреставно счупване на външния кондил на големия пищял на лява подбедрица с обилен вътреставен кръвоизлив с наличие на ниво на кръв и масти – липохемартроза. След представяне на допълнителна медицинска документация вещите лица са установили и счупване на костите на дясна подбедрица (л. 295). Счупванията наложили неколкократни оперативни интервенции: на 22.05.2020 г. на счупването на дясната бедрена кост, на 27.05.2020 г. на коленната капачка и външния кондил на лява тибия, и на 01.06.2020 г. оперативно лечение на счупването на костите на подбедрицата. Според заключението на вещите лица, възстановителният период без усложнения е с продължителност една година.
При прегледа на 14.12.2021 г. вещите лица установили ограничение в движението на дясната колянна става, което според заключението е с траен характер.
В изслушаното от САС заключение вещите лица са описали, че от 01.03.2022 г. до 04.03.2022 г., ищецът е настанен в отделение Ортопедия и травматология при МБАЛ „Сердика“ София, където е извършено оперативно лечение по отстраняването на металната остеосинтеза - интрамедуларен бедрен пирон от лявото бедро, поставен при лечение по повод откритото счупване на дясна бедрена кост. Следопертивният период е протекъл нормално без усложнения. На 26.04.2022 г. ищецът е постъпил отново в отделение Ортопедия и травматология при МБАЛ „Сердика“ София и бил там до 02.05.2022 г., където е извършено оперативно лечение за смяна на дясната колянна става. След провеждане на първоначалното оперативно лечение на счупванията на дясно бедро и дясна подбедрица през м. май 2020 г., постепенно е настъпило усложнение в състоянието на дясна колянна става, изразяващо се в развитие на артрозни промени, деформация на ставата, болки и ограничени движения. Това е наложило провеждането на оперативно лечение за смяна на колянната става. За да може технически да се извърши тази операция, е било необходимо 3 преди нея с друга операция да се отстрани поставената в дясна бедрена кост металната остеосинтеза. По време и след първото оперативно лечение, ищецът е търпял болки и страдания за около 30 дни, като през първите 15 дни, болките са били с по голям интензитет.
По време и след второто оперативно лечение, ищецът е търпял болки и страдания за около 4 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по голям интензитет. Към момента на прегледа, ищеца съобщава за болки в дясна колянна става и тазобедрена стави при натоварване и смяна на времето. На 20.10.2022 г. е извършен нов преглед от вещите лица, които са констатирали, че с ъстоянието на ищеца е стабилизирано, съобразено с резултатите от извършените оперативни интервенции. Не са установили данни за настъпващи усложнения и прогнозата е добра. В съдебно заседание вещите лица са обяснили, че при ищеца е имало дегенеративни промени в ставата, ускорени и утежнени от счупванията, като двата фактора са довели до смяната на ставата.
В заключението на съдебнопсихологическата експертиза, прието от САС, се посочва, че предвид възрастта на ищеца и претърпените физически травми, са налице изразени психологически прояви като чувство на безпокойство и повишена тревожност. В съдебно заседание експертът, като съобразява подкрепата на дъщеря му и нейното семейство, ограниченията на социални дейности и смъртта на съпругата му през 2021 г., заявява, че не може да прогнозира кога ще отшуми това състояние.
По делото е разпитана като свидетел А. В. А. [1]П., дъщеря на ищеца, която разказва, че след изписването му от болницата ищецът не е можел да се придвижва и обслужва сам в продължение на 4-5 месеца, което наложило помощ от близките му и от нает от тях рехабилитатор. Впоследствие започнал да се придвижва сам, но с помощни средства. Към момента ходел с бастун. Това се отразило отрицателно на емоционално-психичното му състояние, ищецът изразявал пред близките си нежелание да живее по този начин и искал „Господ да го прибере“. Преди смъртта на майка й няколко дни преди съдебното заседание, в което е проведен разпитът, за ищеца са се грижили двете.
Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29f611f4-b774-4da7-898d-3973f4f92287