Решение № 3312 от 14.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3312 гр. Пловдив, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330112432 по описа за 2021 година

С искова молба ищецът Н. И. Г. е предявила срещу Община Пловдив, район „Северен“ обективно кумулативно съединени искове както следва: 1) за признаване за незаконно уволнение със Заповед № ******* г. на *****на район „Северен“ – Община Пловдив и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност – „*********“ на район „Северен“, Община Пловдив – правно основание чл.

344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за оставането на ищецът без работа в размер на 2300 лева за периода 28.05.2021 г. – 26.07.2021 г. – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор № ******** г., по силата на което ищецът заемал длъжността „*********” на район „Северен“, Община Пловдив. Ищецът посочва, че се е върнала на работа , след като има влязло в сила съдебно решение, което отменя като незаконно уволнението, извършено със Заповед №******. Посочва, че на 1 същия ден-*******. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на осн.325 ал.1 т.12 от КТ със Заповед № ******* г. на ******* на район „Северен“ – Община Пловдив. Посочва, че е подала заявление и декларация, с искане за назначаването й като държавен служител, по което работодателят не се е произнесъл, поради което се е формирал мълчалив отказ. Твърди че отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността с оглед разпоредбите на ЗДСл. Поради изложеното се предявяват процесните искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Пловдив, район „Северен“. В същия се твърди, че уволнението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че в края на 2020г е започнал процедура по определяне длъжността ******* да бъде заемана по служебно правоотношение, като процедурата е приключила в началото на 2021г. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Безспорно е установено, а и не се спори между страните, че със Заповед №********, издадена от Община Пловдив, Район „Северен“ се уволнява ищцата от длъжността ******, която е възстановена на същата длъжност от РС Пловдив чрез решение №***** от ****** на XV граждански състав по Гражданско дело №****** по описа за 2020 година на РС Пловдив. Заповедта е връчена веднага след постъпването й на работното място. ********* на Район Северен, Община Пловдив променя структурата на общинската администрация, като за целта подава предложение за промяна на длъжността и от длъжност заемана по трудово правоотношение да се трансформира в заемана по служебно правоотношение.

Дейността на ******* е регламентирана в ЗУТ и поднормативните актове. Тази длъжност може да се заема и по двата вида правоотношения – още повече че няма въведени допълнителни изисквания , на които ищцата да не отговаря.

Съдът намира, че проведената процедура по промяна на длъжността и от длъжност, заемана по трудово правоотношение да се заема по служебно правоотношение е опорочена, като само част от пороците са липсата на предствено решение на Общински съвет Пловдив, което да е влязло в законна сила и неспазването на разпоредбите на АПК за уведомяване на заинтересованите лица. Въпреки това Г. е депозирала необходимите 2 документи/ декларация и заявление/ своевременно. Действията на ответника недвусмислено изпълняват правната фигура на '' злоупотреба с право'', тъй като злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя се изразява в упражняването му в противоречие с неговото предназначение /да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в закона основания/, с цел да се увреди работника като страна по трудовото правоотношение, тоест единственото му желание е ползвайки се от законово допустимо средство да постигне една- единствена цел- да прекрати договора с конкретен служител. Съдът отново обръща внимание, че това е второ уволнение на ищцата, след като вече е била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение, в мотивите, на което детайлно и ясно е разяснено на ответника порочността на заповедта за уволнение. В случая целта на работодателя/ да уволни ищцата/ не би могла да бъде постигната по друг начин, респективно резултатът би се забавил, което го е й мотивирало да промени основанието за заемането на длъжността и да я трансформира. Това е нелегитимна цел. Самата констелация на събитията/ дори и в темпорален план/ е доказателство за това. Прави впечатление упорството, с което ****** на район северен се придържа към незаконосъобразното си поведение, граничещо с хипотезата на неизпълние на съдебно решение в случая.

Отделно от това не следва се поставят в различно правно положение лицата с действащо трудово правоотношение при трансформация на длъжността от трудово в служебно правоотношение и тези, като ищцата, които ако не бе незаконното им уволнение по време на преобразуване на длъжността по силата на нормативен акт, щяха да бъдат преназначени от трудово правоотношение на държавна служба. С отмяната на незаконното уволнение, трудовото правоотношение на Г. се възстановява с всички произтичащи от това права, включително и правото да бъде назначена при условията на § 85 от ПЗР на ЗДСл (в този смисъл решение № 11301 от 16.11.2007г. на ВАС на РБ по адм.дело № 7412/200г., 5 членен състав).

В конкретиката на случая са изпълнени всички предпоставки на § 4, ал.2 от ПЗР на ЗДСл / заявлението по чл.8 от ЗДСл да е подадено в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, Г. отговаря на изискванията по чл. 7 от ЗДСл. и освен това длъжността, която служителят е изпълнявал и на която се възстановява, съществува в съответната администрация.

Предвид гореизложеното и доколкото се изясни, че незаконосъобразно ответникът е уволненил ищцата, осъществено с процесната заповед и като такова следва да бъде отменено.

Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищцата е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „*******“ на район „Северен“, Община Пловдив.

3

Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, то основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение до шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния случай, несъмнено се установи незаконност на извършеното уволнение. От представеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищцата се изяснява, че за процесния период тя не е полагала труд при друг работодател, респ. не е получавала трудово възнаграждение, поради което същата е претърпяла вреди. Съобразно приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ, за процесния период обезщетението за оставане без работа възлиза на сума в размер от 1150 лв.

Съдът в съдебно заседание е допуснал изменение на предявения иск до този размер. Върху посочената сума следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Съобразно гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ следва да бъде уважени.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1083 лв. .

Релевирано е изрично възражение от ответната страна за прекомерност, което съдът счита за неоснователно. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.

4

Предвид това, по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да се определи възнаграждение в размер от 710 лв. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, дължимият хонорар се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата и възлиза на 383 лв. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер от 1083 лв, което съответно следва да бъде и уважено и тази сума следва да бъде присъдена на ищцата,.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 150 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ и 50 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ ). В хода на производството са сторени и разноски в размер от 100 лв. за изготвянето на ССчЕ, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА уволнението на Н. И. Г., ЕГН: **********, извършено с ъ с Заповед № **/******., издадена от *****на район „Северен“ Община Пловдив, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1 КТ,т.12., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н. И. Г., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ на район „Северен“, Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“, БУЛСТАТ:

0004715040065, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН: **********, сума в размер на 1150 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 28.05.2021 г. – 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“, БУЛСТАТ:

0004715040065, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН: **********, сума в размер 5 на 1083 лева, представляваща сторени първоинстанционното производство. разноски в рамките на

ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“, БУЛСТАТ:

0004715040065, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 250 лева, представляваща държавна такса и разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6