Определение № 356 от 06.06.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Перник, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20251700100105 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Съдът намира, че следва да извърши доклад по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК, както следва :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.

По съображения изложени в исковата молба, ищците Т. Й. Б., С. Ц. Х. и Й. Ц. Х., молят да бъде осъден ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“, да заплати на всеки от тях тримата по : 26 000лв., предявени като частични искове за сумата от 200000лв. за първата ищца и за сумите от по 180000лв. за останалите двама ищци, представляващаи застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на 07. 05. 2024г., около 13:15ч., в **** с рег. № ***, притежаващ валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, управляван от П. М. П., с ЕГН **********, докато поставя асфалт на пътното платно, блъска на заден ход пътния работник С. И. Б., премазва долния му ляв крайник, разкъсва лява бедрена вена и поради остра кръвозагуба, причинява смъртта на същия /съпруг на първата ищца и отгледал от деца втората ищца и третия ищец/, виновно причинено от водача на валяка, който не подсигурил маневрата си на заден ход и блъснал намиращия се там С. И. Б., ведно със законните лихви за забава върху главниците, считано от датата на която ответното дружество е получило застрахователните претенции – 05. 11. 2024г. до окончателното 1 изплащане на обезщетенията.

Съдът служебно намира, че предявените искове са редовни и процесуално допустими. Тримата ищци са предявили застрахователните си претенции общо пред ответното дружество с вх. № 00П – 850 от 05. 11. 2024г., което е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на исковете.

Процедурата по размяна на книжата е извършена, като ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“, чрез юрисконсулт В. Б., в срок е подал писмения отговор. С него :

1.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

2.

Признава наличието на застрахователното правоотношение, обективирано в застрахователна полица № BG/33/124001062012 по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилисите; датата на настъпване на процесното събитие - 07.05.2024 г„ обстоятелството, че същото е прието за трудова злополука, както и това, че събитието е настъпило докато валякът, управляван от П. М. П., е поставял асфалт на пътното платно.

3.

Оспорва изцяло основателността на предявените от тримата ищци искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на С. И. Б.. Считам, че не са налице предпоставиките за ангажиране отговорността на ЗАД „АСЕТ ИТШУРЪНС“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисите досежно валяк „Бомаг“, per. № ***.

На първо място твърди, че П. М. П., в качеството му на оператор /водач/ на валяк „Бомаг“, per. № ****, няма вина за настъпилото събитие. Същият е извършвал специфична строителна дейност в изпълнение на трудовите си задължения, като не е допуснал или извършил каквото и да е нарушение на правилата, регламентиращи извършваната от него работа. Няма акт на държавен орган, който да е констатирал и/или санкционирал П. М. П. в качеството му на оператор /водач/ на валяк „Бомаг“, per. № С****, за каквото и да е нарушение от негова страна, свързано с настъпване на конкретната злополука. В представения с исковата молба протокол № 5103-13-9 от 21.05.2024 г. на ТД Перник на НОИ не са констатирани нарушения, извършени от П. М. П.. Констатирани са нарушения, извършени от работодателя допускане на преминаване и престой на хора в обсега на действие на 2 строителна машина, изпълняваща земни работи, както и нарушение от самия пострадал С. И. Б., който е нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ. Процесното събитие е квалифицирано като трудова злополука и това са лицата, извършили нарушения на съответните нормативни актове, които са довели до настъпване на злополуката. Видно от този официален документ, какъвто е Протоколът на НОИ за резултатите от извършеното разследване на злополуката, поведението на оператора на валяка не е причина за настъпване на злополуката. След като липсва противоправно поведение на оператора на валяка, то не е налице и виновно такова, което изключва отговорността както на Петър Милков Петров, така и на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На следващо място твърди, че описаното в исковата молба събитие не е покрито по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Съгласно легалната дефиниция на термина в пар. 1, т. 11 от ДР на ЗДвП, моторно превозно средство /МПС/ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Съгласно пар. 1, т. 10 от ДР на ЗДвП, пътно превозно средство /ППС/ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Съгласно пар. 1, т. 16 от ДР на ЗДвП, самоходна машина е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и 3

Министерството на вътрешните работи и други подобни. Съгласно пар. 1, т.

20 от ДР на Наредба № 21 2004 г. за МИЗБУТИСМР, строителни машини са всички видове машини, които се използват за извършване на СМР.

От посочените легални дефиниции е видно, че основната характеристика на МПС е, че те са ППС, които се придвижват по пътищата и превозват хора или товари, докато самоходните машини като строителните, са ППС по изключение - само когато се придвижват по пътищата, но не и когато извършват специфичната дейност, за която са създадени като машини. В останалите случаи основното предназначение на строителната машина е за извършване на СМР. Това означава, че когато строителната машина извършва специфичната и основна за нея дейност, както процесният валяк в случая, тя не представлява ППС, съответно не представлява МПС по смисъла на ЗДвП.

При това положение нейният водач, който в случая следва да се определи като оператор на тази машина (пар. 1, т. 9 от ДР на Наредбата), няма качеството автомобилист по смисъла на пар. 1, т. 34 от ДР на КЗ, тъй като то е свързано с притежаването или използването на МПС. В КЗ няма легална дефиниция на МПС, поради което следва да се взема тази от специалния закон - ЗДвП. Това на свой ред означава, че за конкретния случай не се прилагат правилата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай валякът е осъществявал специфична дейност, излизаща извън обхвата на покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тези случаи евенуталната отговорност следва да е на възложителя на работата (работодателя), респективно на неговия застраховател по застраховка „Обща гражданска отговорност“, която е различна от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Както е посочено по-горе, работодателят е този, който заедно с пострадалото лице е допуснал нарушение на нормативните правила, което е в причинна връзка с настъпилото събитие. В този смисъл е решение на CEO (голям състав) от 28.11.2017 г. по дело С- 514/16 по „Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Понятието „използване на превозни средства“, по което е постановено: „Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на 4 моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.“ Посочената практика е задължителна за съдилищата във всички държави членки на ЕС. Настоящият случай е идентичен - строителната машина (валякът) не е била ползвана като средство за транспорт, а като работна машина във връзка с полагането на асфалт на пътното платно, извършвано на строителен обект. Движението на валякът напред-назад е свързано със специфичното му предназначение като строителна машина - да заглажда поставения горещ асфалт.

Във връзка с горното следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 1 от ЗДвП с него се уреждат правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Събитието не е настъпило по време на движение на валяка на път, отворен за обществено ползване, а на строителен обект видно от протокол № 5103-13-9 от 21.05.2024 г. на ТД Перник на НОИ. Също така, следва да се има предвид и това, че образуваното по случая досъдебно производство № 19 по описа за 2024 г. на Окръжна прокуратура гр. Перник, е за престъпление по чл. 123 от НК, а не за престъпление по чл. 342 и сл. от НК, където са регламентирани т.нар. транспортни престъпления, при които фактическият състав включва нарушение на правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая и държавното обвинение не намира, че са нарушени правилата за движение по пътищата от водач на МПС.

4. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна пострадалия С. И. Б., който е допринесъл в изключителна степен за настъпване на злополуката, както и за настъпилите от нея вреди. Счита, че приносът на пострадалия за настъпване на събитието надвишава 90% и в този размер следва да се определи и степента на неговото съпричиняване, съответно исковете следва да бъдат отхвърлени в над 90% от техните размери.

С. И. Б. е извършвал дейностите, описани в длъжностната 5 му характеристика, на строителен обект - полагане на асфалт на ул. „Райко Даскалов“ в гр. Радомир, като е извършвал работата си посредством гребло за полагане на асфалт. С. И. Б. е работил в обсега и зад валяка, което е нарушение на т. 1.25.2 от Приложение 1 към Наредба № 212004 г., както и на чл. 33 от ЗЗБУТ, който вменява задължение на всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Видно от Протокол № 5103-13-9/ 21.05.2024 г„ С. И. Б. е преминал начален инструктаж при започване на работа, както и е преминал ежедневен инструктаж на 07.05.2024 г. на работното място, за което се е подписал лично в книгата за инструктаж.

Това означава, че С. И. Б. е бил запознат с правилата и задълженията, които има като работник и като лице, което се намира на строителна площадка, на която се извършват СМР от машини. Въпреки това С. И. Б. е нарушил правилата за ЗБУТ като е извършвал дейности в обсега и зад валяка, докато същият е извършвал CMP. С описаното поведение С. И. Б. сам се е поставил в опасна за неговия живот ситуация и е предизвикал настъпване на злополуката.