Присъда № 83 от 08.07.2026, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 83/08.07.2026г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 370/2026 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Р. А. Г. от гр. Я. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Поради направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт счита, че изложената в него фактическа обстановка е безспорно установена. Самопризнанието намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се определи наказание от шест месеца лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една трета, на основание чл.58а, ал.1 от НК, и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Пледира за отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от две години.

Пледира също за присъждане на разноските в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и моли за по-леко наказание.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитникът споделя становището на прокурора. С оглед младата възраст на подсъдимия, липсата на родителски контрол и неблагоприятното влияние на приятелския му кръг, които изтъква като причина за извършване на деянието, пледира за определяне размера на наказанието в законовия минимум За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Към месец ноември 2025 г. подсъдимият Р. А. Г., роден на ***г., бил на 17 години. Произхождал от социално слабо семейство и живеел в лоши битови условия. Поради недостатъчен родителски контрол, опит да подражава на връстниците си с по-добри финансови възможности и под влияние на приятелския си кръг, извършил множество кражби, за което се водел на отчет в ДПС – Я.. С негово участие в РУ – Я. били заведени общо двайсет и седем преписки и ДП. Поведението му било разглеждано неколкократно от МКБППМН – Я., като му били налагани възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1, т.4, т.5, т.12 и т.13 от ЗБППМН (характеристична справка на л.14 от ДП).

След престой във ВУИ „А.У.“ – гр. Р., където бил настанен с решение на съда, от месец май 2025г. заживял при родителите си в гр. Я.. Бил осъждан веднъж с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление от общ характер 1 против собствеността. С присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 13.12.2024г., му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ за престъпление по чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, и видно от отбелязването в справката за съдимост, изтърпял така наложното му наказание на 16.01.2025г.

Десет месеца след изтърпяване на наказанието – за времето около 14:00 ч. до около 17:30 ч. на 11.11.2025 год., подсъдимият Г. и свидетеля М. А. се разхождали в ж. к. „Г. Б.“ в гр. Я., при което по предложение на подсъдимия отишли до бл. 21 и влезли във вх. А. Там подсъдимият казал на свид. А. да го чака във входа, а той се качил нагоре по стълбите в жилищния блок с намерение да открадне каквото намери. На етажната площадка между трети и четвърти етаж видял стелаж с наредени на него множество маратонки и решил да ги открадне. Взел от стелажа 2 чифта маратонки марка „Фила“ № 43 (черни), по 49.08 евро всеки, 1 чифт маратонки марка „Найк“ № 43 (черни) за 40,90 евро, 2 чифта маратонки марка „Найк“ № 36 (бели и черни) по 49.08 евро всеки, 1 чифт маратонки марка „Адидас“ № 43 (бели) за 49.08 евро, 1 чифт маратонки марка „Адидас“№ 36 (бели) за 40,90 евро, 2 чифта маратонки марка „Пума“№ 36 (бели) по 40,90 евро всеки и 1 чифт маратонки марка „Пума“ № 43 (черни) за 57,27 евро, или вещи на обща стойност 466,27 евро, които били собственост на свидетеля Х. П. Х. от гр. Я.. Г. поставил маратонките в чувал, който носил в себе си, и с тях напуснал мястото.

След това заедно със свидетеля А. отишъл в ромската махала на гр. Я., където продал на свид. Г. С. И. 2 чифта маратонки, като й казал, че ги е намерил. На свидетеля М. А. продал чифт бели маратонки „Найк“ № 36.

След разкриване на деянието – на 14.11.2025г., с протоколи за доброволно предаване свидетелят А. и подсъдимият Г. предали на полицейските органи съответно, 1 чифт бели маратонки „Найк“ № 36 и чифт черни маратонки № 36, които били върнати на собственика им свидетеля Х. срещу разписка от 12.12.2025г.

C останалите маратонки подсъдимият се разпоредил по неустановен по делото начин.

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите М. А., Г. И., Д. И., А. А. и Х. Х., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото – справки за съдимост, характеристична справка, протоколи за доброволно предаване от 14.11.2025г., разписка от 12.12.2025г. и др., които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като в неустановен точен час в периода от около 14:00 ч. до около 17:30 ч. на 11.11.2025 г. в гр. Я., в ж.к. „Г. Б.“ № 21, вх. А, от площадка, намираща се между ет. 3 и ет. 4, действайки в условията на повторност, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 466.27 евро, от владението на собственика им Х. П. Х. от гр. Я., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, и макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Авторството на деянието се установява по безспорен от показанията на свидетелите М. А. и Г. И., и от обясненията на подсъдимия, които, като кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал, съдът кредитира изцяло.

От обективна страна, извършеното от подсъдимия покрива всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вследствие действията му по вземане на вещите от мястото, на което са били оставени, и отнасянето им със себе си, е прекратено владението на собственика и е установено негово владение. Или, налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия и при липсата на съгласие за това от страна на собственика.

От обективна страна подсъдимият е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 13.12.2024г., е бил осъден за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му наказание. Освен извършено в условията на повторност, извършеното от подсъдимия не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, независимо от сравнително невисоката стойност на отнетото в размер на 466,27 лева, която е под размера на МРЗ за 2025г. от 550,66 евро, установена с ПМС № 359/23.10.2024г. Съгласно константната практика на ВКС, размерът на отнетото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или не. В тази насока следва да се има предвид още важността на присвоеното, моралната укоримост на извършеното, както и от цялостната характеристика на деянието и дееца. В този смисъл, като отчете високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната, и лошите характеристични данни за личността на подсъдимия, който въпреки крехката си възраст, се води на отчет в ДПС – Я. за извършени множество кражби, както и обстоятелството, че деянието е извършено в кратък период след прекратяване на настаняването му във ВУИ „А.У.“ – гр. Р., съдът намери, че 3 случаят не е маловажен, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

При това положение, след като по изложените по-горе съображения подс. Г. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и деянието не представлява маловажен случай, обективно същият е осъществил и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.

Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и са целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите са се разпоредили с тях като със свои, продавайки част от тях на свидетелите А. и И. Разбирал е противоправния характер на извършеното и е целял противоправното си облагодетелстване.

Безспорно, подсъдимият е разбирал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието след като вече е бил осъждан с влязла в сила присъди за друго такова престъпление.

Имайки предвид поведението на подсъдимия Г. при извършване на деянието и данните за неговото развитие, липсват обстоятелства, които да поставят под съмнение способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

След редуциране на предвиденото в чл.195, ал.1 от НК наказание, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му беше определено при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, при следните пробационни мерки : 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично, и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. За да определи вида на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства – млада възраст, дадените досъдебна фаза подробни обяснения, приносът за разкрИ.е на обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното, своевременното връщане на част от отнетото на неговия собственик, както и липсата на родителски контрол и влиянието на приятелския кръг като причини за извършване на деянието, при което намери, че спрямо него и най-лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. Наред с това, доколкото до момента на подсъдимия е налагано единствено наказание обществено порицание, съдът намери, че периодичната работа с пробационен 4 служител ще окаже нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността му.

От друга страна, отчитайки завишената степен на обществена опасност на деянието, която се обуславя от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, и недобрите характеристични данни за личността на подсъдимия съдът намери, че спрямо него не е оправдано определяне размера на наказанието пробация в законовия минимум, нито замяна на наказанието лишаване от свобода с по-лекото от алтернативно предвидените наказания обществено порицание, за което е видно, че не е оказало нужния ефект върху поведението на подсъдимия.