Решение № 1 от 04.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Георги Драгoстинов

Ирена Колева

Лилия Ненова

Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500739 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, чрез адвокат А. М. от ВТАК, срещу Решение № 260147/10.09.2020 г., постановено по гр.дело № 727/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че И. А. И. не му дължи сумата от 3 153,35 лева, представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия за периода 24.08.2019 г. – 21.11.2019 г. по фактура № 0106132987 от 21.02.2020 г., издадена по партида с клиентски № 1500169964 за обект с № 0510826157, намиращ се в гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., ап. ... Със същото решение „Е. С.“ АД е осъдено да заплати на И. А. И. разноски по делото в размер на 631,13 лв.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.

Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд за недоказаност на хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Сочи, че при извършена проверка на средството за измерване на потребяваната от ищеца електрическа енергия в обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., било установено, че ведомствените пломби са без сигнатури, което наложило демонтирането на средството за измерване за извършване на експертиза в Българския институт по метрология (БИМ). Изтъква, че при извършената метрологична проверка в БИМ било констатирано, че до вътрешността на електромера е осъществяван достъп, като към схемата му е монтирано 1 допълнително електронно устройство, свързано към платката, като даденото заключение е за несъответствие на електромера на техническите характеристики. Сочи, че според заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза в регистър Т3 са налице показания в размер на 24949,234 kWh, поради което била налице хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – И. А. И., чрез адвокат Н. И. от ВТАК, в който се заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че не бил установен нерегламентиран достъп до процесния електромер, не било установено дали допълнителното устройство оказва влияние на средството за търговско измерване (СТИ), че събраните по делото доказателства сочат на неспазване на формалните изисквания на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ, както и на липсата на законовите предпоставки за извършване на корекцията. С тези съображения се моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява.

С депозирана преди датата на съдебното заседание молба процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа въззивната жалба, подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, представя писмени бележки, в които допълва, че доказаната по делото промяна в схемата на средството за търговско измерване предпоставя неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия, като в случая е налице неизмерващо СТИ.

Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат И., който оспорва въззивната жалба и моли за оставянето ú без уважение. Процесуалният представител на въззиваемата страна представя писмени бележки, в които се прави анализ на доказателствения материал и се извежда извод за основателност на иска. Подновява се претенцията за присъждане на разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на И. А. И. срещу „Е. С.“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 2

3 153,35 лв., представляваща начислена за периода от 24.08.2019 г. до 21.11.2019 г. стойност на електрическа енергия по фактура № 0106132978 от 21.02.2020 г., издадена по партида с клиентски № 1500169964, абонатен № 0510826157, за обект с адрес на потребление: гр. В. Т. ул. „К. Т.“

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „К. Т.“ № ., за който е разкрита партида с клиентски № 1500169964, абонатен № 0510826157. Ищецът сочи, че получил писмо и фактура от ответното дружество за служебно начислена електрическа енергия, която оспорва да е потребявал, като подчертава, че претендираното количество електроенергия надвишава многократно обичайно потребяваното такова за домакинството.

Твърди нарушение на чл. 61 от Общите условия на ответника при съставяне на констативния протокол. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума.

Ответната страна „Е. С.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с нормите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка на процесното СТИ на 21.11.2019 г., при която констатирали, че ведомствените пломби на електромера са без сигнатура, демонтирали същия и впоследствие го изпратили за експертиза в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като било констатирано монтирано към схемата на електромера допълнително електронно устройство, свързано към платката, което предпоставяло неизмерването на потребената електрическа енергия. Счита, че е налице нормативно основание за извършване на корекция съгласно чл.

50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, като дружеството извършило начисление на потреблението на абоната с 15 791.76 kWh за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването на база 1/3 от пропусквателната способност на измервателната система при ежедневно 8-часово натоварване.

От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Видно от констативен протокол № 1502666 на 21.11.2019 г. служители на „Е. С.“ АД А.Д.и К. И., в отсъствие на абоната са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиентски № 1500169964, абонатен № 0510826157, при която демонтирали електромер с фабричен номер 1127 0318 0028 2773, като поставили същия в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от свидетеля Д. В. В последствие препис от протокола е изпратен на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка.

Видно от констативен протокол № 69/06.02.2020 г., демонтираният електромер е предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване установява видима външна намеса и изменение в схемата на електромера: монтирано допълнително електронно устройство, свързано към платката. Констатирано е, че електромерът не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия.

Въз основа на резултатите от изследването на 20.02.2020 г. „Е.С.“ АД съставили справка за начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната в размер на 15 791.76 кWh за периода 24.08.2019 г. – 21.11.2019 г. и издали фактура № 3

0106132978/21.02.2020 г. на стойност 3 153,35 лв.

На 26.02.2020 г. ищецът подал жалба до ответното дружество и до „Е.-П. П.“ ЕАД, в която възразил срещу издадената фактура.

Посочените писмени документи, ангажирани от страните по делото, като допустими, относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото.

В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан участвалия в процесната проверка на електромера служител на „Е. С.“ АД - А. Д.. В показанията си пред съда свидетелят сочи, че при проверка на процесния електромер установили, че същият работи в границите на точност, но след оглед видели, че ведомствената пломба е оловна, а не пластмасова и няма ясна сигнатура, което породило съмнение за извършена манипулация, поради което демонтирали СТИ за изпращане за изследване в БИМ. Обяснява, че потърсили абоната, но не го намерили, поради което използвали за свидетел „едно момче, което слизало по стъпалата на входа“. Сочи още, че свидетелят присъствал при подмяната на електромера.

Показанията на свидетеля Д. съдът намира за последователни, логични и съответстващи на останалите доказателства, поради което дава вяра на същите и ги кредитира.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза се установява, че съгласно данните от изготвения от БИМ протокол е налице монтирана допълнителна електронната платка в процесния електромер и че количеството електроенергия в размер на 15 791.8 кWh е математически вярно изчислено според правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Посочено е още, че при извършеното в БИМ изследване не е установено допълнителната платка да влияе на измервателната система на СТИ. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че към датата на демонтажа електромерът е бил метрологично годен, като с оглед данните на БИМ същият е работел в класа си на точност. Уточнява, че нито в констативния протокол от проверката, нито впоследствие от служителите на БИМ е установено как допълнителното устройство влияе върху измервателната способност на електромера, както и по какъв начин се задейства.

Заключението на съдебно-техническата експертиза не е оспорено от страните по делото. Същото е обосновано, компетентно, почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта, поради което следва да бъде кредитирано.

Сходна фактическа обстановка е установена и от първостепенния съд.

При тези данни, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив, ако заявеното от ответното дружество вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за И.

И. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият се явява процесуално допустим.

Доказателствената тежест по иска е за ответното дружество, което при условията на пълно и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане, както и неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на 4 ответника, същият следва да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирал сметката на ищеца.