Решение № 5631 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5631 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100102666 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове на С. И. Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 119300,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 9800.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за защита от адвокат и законни лихви, причинени в резултат на водено наказателно производство с взета мярка за неотклонение „Подписка“ по пр.пр. № 36332/2012г по описа на СРП, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565 на СГС, потвърдена с Решение от 08.07.2022г. по НД № 299 по описан а 2022г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главниците считано от 08.07.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.

В исковата молба С. И. Д. твърди, че срещу него е образувана пр.пр. № 36332/2012г по описа на СРП и на 16.01.2014г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и взета мярка за неотклонение „Подписка“. С присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС е признат за виновен и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Против присъдата СРП подала протест и въззивна жалба, по които е образувано в СГС ВНОХД № 891/2017г., по което е постановена присъда, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. С решение на ВКС от 30.06.2017 г. по НД № 532/2017г. на ВКС, въззивна присъда на СГС от 1

22.03.2017г. по ВНОХД № 891/2017г. е отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав. Образувано е ВНОХД № 2162/2018г на СГС, по което е постановена присъда, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/14г на СРС. С Решение № 243/21.10.2020г. на САС № 20201000600722 е възобновено производството по НОХД № 20343/2014г. на СРС и по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС, като е отменена присъда от 02.11.2016г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС, и решение № 759/ 30.09.2019г. по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС. С присъда от 20.07.2021г. на СРС по НОХД № 14500/2020г., ищецът е признат за виновен и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл.209, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. По протеста и въззивната жалба на СРС е образувано ВНОХД № 20211100604565 на СГС по което е постановена въззивна присъда от 04.02.2022г., с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение на ВКС от 08.07.2022г. по НД № 299/2022г. е оставена в сила въззивна присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565 на СГС, с която е оправдан.

Твърди, че наказателното производство продължило десет години, през които търпял неимуществени вреди с голям интензитет. Авторитетът му в семейството, сред приятелите и близките, както и на работното му място бил чувствително подронен. Преживял стрес, безпокойство, намалил интензитета на социалният си живот. Загубил приятелката и бизнеса си. Страдал от безсъние. Изпитвал отрицателни емоции - силно притеснение, несигурност и безпокойство, чувство за отчаяние и безнадеждност, загубил вяра в правосъдието и справедливостта, изпитвал страх от бъдещето и от неизвестността какво ще последва от несправедливото обвинение.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило десет години за периода от 16.01.2014г. до 08.07.2022г., по което му е повдигнато обвинение и взета мярка за неотклонение „Подписка“ за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 от НК, и по което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда на 08.07.2022г., за периода от 16.01.2014г. до 08.07.2022г.

Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а ако са настъпили неимуществените не са с твърденият интензитет.

Възразява и, че по време на исковият период срещу ищеца са водени други седем наказателни производства. Поради това счита, че претендираните в настоящото производство неимуществени вреди са търпени в резултат и на общата съдимост на ищеца по водените срещу него осем, включително с процесното наказателни производства, преди и по време на процесния период, а в евентуалност търпените в резултат на процесното 2 наказателно производство са с по нисък интензитет, т.к. преживяванията и отрицателния ефект от новото наказателно преследване са много по леки за ищеца в сравнение с лице, което никога не е имало допир с правозащитната система.

Счита претенциите за неоснователни, като недоказани.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че 16.01.2014г. срещу ищеца е повдигнато обвинение по образувана пр.пр. № 36332/2012г по описа на СРП, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС е признат за виновен и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Против присъдата СРП подала протест и въззивна жалба, по които е образувано в 3

СГС ВНОХД № 891/2017г., по което е постановена присъда, с която е отменена пьрвонистанционната осъдителна присъда и подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

С решение на ВКС от 30.06.2017 г. по НД № 532/2017г. на ВКС, въззивна присъда на СГС от 22.03.2017г. по ВНОХД № 891/2017г. е отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав. Образувано е ВНОХД № 2162/2018г на СГС, по което е постановена присъда, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/14г на СРС.

С Решение № 243/21.10.2020г. на САС № 20201000600722 е възобновено производството по НОХД № 20343/2014г. на СРС и по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС, като е отменена присъда от 02.11.2016г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС, и решение № 759/ 30.09.2019г. по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС.

С присъда от 20.07.2021г. на СРС по НОХД № 14500/2020г., ищецът е признат за виновен и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл.209, ал. 1 от НК, при условията на чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

По протеста и въззивната жалба на СРС е образувано ВНОХД № 20211100604565 на СГС по което е постановена въззивна присъда от 04.02.2022г., с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С решение на ВКС от 08.07.2022г. по НД № 299/2022г. е оставена в сила въззивна присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565 на СГС, с която е оправдан.

Видно от преписката по наказателното производство същото е продължило за период от 16.01.2014г., когато срещу ищеца е повдигнато обвинение, до 08.07.2022г., когато е влязла в сила оправдателната присъда или за период от осем години и седем месеца.

От показанията на свидетеля И.С.Т. се установява, че познава ищеца от 20 години, през които поддържали приятелски отношения. Ищецът се занимавал с инвеститорство в строителството. Тръгнал да строи една сграда, което се превърнало в проклятието в живота му, защото му създала много проблеми. Така ищецът 10 години не излязъл от съдебни зали.

Станал половин адвокат. Фалирал напълно, взели му къщата от банката и колите. Обвинили го, че е измамник. От там хората – общи техни приятели се отдръпнали, съсипали му бизнеса и жена му и тя си тръгнала. Загубил си работата. Той от сутрин до вечер все с тая сграда се занимавал, с прокуратури, съдилища и полиции. Преди да почне да строи сградата били само компании, смях, приятели, когато започнали проблемите само това му било в главата – съдилища и прокуратури. Всеки ден се чували и поддържали контакт. Като се виждали единствената тема, за която говорили били проблемите на ищеца със сградата. Вече не бил весел, затворил с в себе си, много хора го мислели за измамник. Съдели го по пет дела, но и по петте бил оправдан. Свидетелят не знае дали делата са граждански или 4 наказателни.

Видно от Справка от Следствен отдел на СГП има данни за образувани и водени срещу ищеца седем наказателни производства включително за процесния период - от 16.01.2014г. до 08.07.2022г. По данни от ЦИССС – 6 наказателни производства и по данни от Стар масив на НСлС – едно наказателно производство. Производствата са образувани и водени за периода от 01.09.2011г., първото от които приключило към 2017г., до 07.03.2016г. последното приключило към 16.10.2017г. Съгласно приложеното свидетелство за съдимост на ищеца, към момента същият е със статут неосъждан, като реабилитиран.

Предвид изложеното съдът приема, че е установено наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление, по което впоследствие ищецът е оправдан.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29f2e10d-cbd5-4385-a406-457f06690570